Атина. Гърция, която от месеци е във фокуса на вниманието на Европа и пазарите, ще ги накара да затаят дъх тази неделя, когато в страната ще се проведат предсрочни избори.
Не е изключено вотът да предизвика трусове у комшиите, които отново да разлюлеят еврозоната. Никога до този момент след възстановяването на демокрацията през 1974 г. изборните резултати не са били толкова неясни. Множеството планове за икономии в последните две години дестабилизираха традиционната политическа шахматна дъска. Рискът последните спасителни мерки на ЕК, МВФ и ЕЦБ да бъдат отхвърлени е реален. Фалитът отново ще надвисне като заплаха, а Брюксел притаява дъх.
Общо десет партии са с шансове за влизане в атинския парламент. Ако това се случи, сформирането на стабилно правителство с хъс за реформи ще бъде изключително трудна задача, отбелязва "Дойче веле". Това би представлявало реална заплаха за структурните реформи и договорения с Брюксел план за икономии. В този смисъл изборите в Гърция може да се окажат съдбовен ден за еврото. Защото е добре известно, че ако страната не следва курса на икономии, няма да й бъдат отпускани повече кредити. А ако новото гръцко правителство поеме курс на конфронтация с Брюксел, това окончателно ще изчерпи търпението на кредиторите и допълнително ще подкопае доверието в еврото. Последиците ще са разтърсващи за еврозоната.
Де факто Гърция ще трябва да излезе от валутния съюз. На финансовите пазари ще настъпи хаос. Най-сериозният проблем обаче ще бъде опасността от "заразния ефект". След като в Гърция не могат да се наложат мерки за икономии, как ще реагират останалите силно задлъжнели страни? Под въпрос внезапно ще се окаже и членството в ЕС на Португалия, Испания и дори това на Италия.
В Гърция икономическата криза постепенно измени политическия пейзаж. До този момент гръцкият политически живот бе доминиран неизменно и алтернативно от консерваторите от Нова демокрация и социалистите от ПАСОК. При последните парламентарни избори на 4 октомври 2009 г. социалистите сложиха край на петгодишния период в опозиция, като получиха абсолютно мнозинство в парламента.
Две години по-късно, на 9 ноември 2011 г., оставката на премиера Георгиос Папандреу доведе до създаването на преходно правителство на националното единство. Водено от премиера Лукас Пападимос, това правителство бе съставено от три политически сили: ПАСОК, Нова демокрация и крайнодясната Лаос. На 11 април в съответствие със споразумението между двете големи партии Пападимос обяви предсрочни избори, като добави, че е изпълнил мисията си. "Следващото правителство трябва да продължи политиката за оздравяване на публичните финанси и да намали разходите с 12 милиарда евро през 2013 и 2014 г.", предупреди Пападимос.
Според експерти тези избори може да сложат края на двупартийния гръцки модел. Нищо обаче не е сигурно, тъй като партиите, застанали зад спасителните планове, губят подкрепа в проучванията. Анкетите показват, че основната политическа мотивация на гърците е да накажат виновниците за кризата. Последните проучвания предричат раздробяване на политическата сцена. Очаква се да се увеличи броят на формациите в парламента, което ще сложи край на гръцката двупартийна система. Фаворит е Нова демокрация на Антонис Самарас с до 25,5 процента, следвана от ПАСОК на Евангелос Венизелос с 19 процента. Двете партии ще отбележат загуба с до 30 пункта, като дори няма да са в състояние да съставят широка коалиция. Лидерът на Нова демокрация и вероятен бъдещ премиер на Гърция обеща, ако бъде избран на поста, да организира масово депортиране на незаконно пребиваващите в страната чужденци.
"Охраната на границите, създаване на центрове за задържане на незаконните имигранти до връщането им в родината, обща европейска политика за нелегалните имигранти, масово депортиране на незаконните имигранти", изброи Самарас програмните предложения на своята партия на митинг в Атина.
Основната последица от промяната в политическия живот е, че на изборите няма да се формира мнозинство. Социалистът Венизелос протегна ръка към всички формации, благосклонни към плановете на ЕС. Десницата отхвърли предложението. Партиите, които се обявяват срещу предписанията на ЕС, МВФ и ЕЦБ, също не могат да се разберат помежду си. Така че денят след изборите по всяка вероятност ще се окаже истински пъзел.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
