Половинвековен юбилей празнува Франческо Тоти - символ на вярност, на световна класа и на почтеност във футбола. За разлика от днешната огромна мръсотия в играта.
Човек, който избра да играе само и единствено за любимия си отбор. И носеше емблемата му върху душата си, а не върху екипа. Дори когато представителите на Лацио идват в дома му, за да говорят с родителите му за 13-годишното момче, което искат да вземат в тяхната школа.
Майката Фиорела се колебае, но никакви колебания няма, когато седмици по-късно Рома също проявява интерес към таланта. Това е отборът на сърцето на малкия.
24 години 2 месеца в Рома
Тоти дебютира за първия тим на Рома на 28 март 1993 г., влизайки като резерва за последните минути в Бреша. Завърши кариерата си точно 8827 дни по-късно - или 24 години и 2 месеца, ако искате, когато Рома би Дженоа с 3:2 на своя "Олимпико". Или - над 1000 седмици...
Ето я и статистиката: Изигра 786 мача във всички турнири, над 600 от тях като капитан. Вкара 307 гола, даде 205 асистенции.
Спечели титлата през 2001 г., едва трета в историята на "вълците". Втори след Силвио Пиола във вечната ранглиста на реализаторите в Серия А с 250 гола в шампионата. Първи по попадения за един клуб.
Момчето Тоти расте в школата на Рома и подава топките в мачовете на първия отбор. Един от големите любимци на татко му е Агостино ди Бартоломей - десетката и капитан на тима, който печели титлата през 1983-а, а година по-късно губи финала в Купата на шампионите.
Травмата от онзи мач никога няма да отмине за романистите - той е загубен на своя стадион "Олимпико" с дузпи от Ливърпул. Аго - както е наричан Ди Бартоломей от тифозите, е сърцето на тима. Предава щафетата на Джузепе Джанини, който пък е любимецът на Тоти.
Новият принц на Рим
"Курва Суд" - Южната трибуна на римския стадион, обожава Принца на Рим. това е Джанини, все още. Елегантен, техничен, креативен, но и безмилостен към съперниците за каузата на Рома. Никой през онази 1993-а няма идея, че ще го замести футболист, който ще надмине и Ди Бартоломей, и Джанини.
Тоти се превръща в световна звезда още на 20 години, а за града - идол и най-омразна фигура, едновременно. Лациалите, разбира се, го виждат като враг №1. Хулен и иронизиран от тях като повърхностен, неинтелигентен... Медиите също подхващат темата, защото в първите му сезони като играч - най-вече заради ужасно силния му римски диалект, в интервютата му почти нищо не се разбира.
Отговорът на Франческо е типичен: Издава през 2003-а книгата "Tutte le barzellette su Totti" ("Всички вицове/каламбури за Тоти"). Невероятна самоирония, като още в увода казва - няма вицове, всичко е истина. Шегува се със себе си, а след като книгата става огромен бестселър в Италия, се случват две неща.
Първо, той вече е виждан в съвсем друга светлина, защото самоиронията е висока форма на интелигентност. Второ - дарява всеки цент от приходите от милионния тираж на УНИЦЕФ. Още един жест, който променя имиджа му в очите на италианците.
Ето и два избрани вица от книгата:
"Чухте ли страшната трагедия? Библиотеката на Тоти изгоряла до основи и двете му книги били напълно унищожени. Тоти бил неутешим и плачел с глас:
- "Ужас! Още не бях приключил с оцветяването на втората..."
Тоти звъни на информация на жп гарата:
- "Ало, добро утро, бихте ли ми казали кога тръгва следващият влак за Милано?"
Служителката отговаря:
- "Един момент..."
Тоти:
- "О, благодаря много!" - и затваря телефона.
Тоти не се коментира!
На терена нещата не подлежат на никаква ирония. Номер 10 от Рома е най-влиятелната фигура в Серия А, където е пълно със звезди. "Вълците" имат силни и по-посредствени сезони, но един играч не позволява нивото да падне.
Капитанът. Този, за когото плакатите на "Курва Суд" бяха все по-разнообразни. Например: "Тоти не се коментира. Тоти се обича".
Той вече е новият Принц на Рим. Третият в наследствената верига след Аго ди Бартоломей и Бепе Джанини. Но Франческо става и Крал на Рим. И това прозвище получава.
Головете следват един след друг, пасовете, отиграванията, които се въртят със седмици по телевизионните предавания. През 2012-а "Гадзета дело спорт" изчисли, че е направил 996 отигравания с петичка в мачове от Серия А! Веднага тръгна лафът "Тоти - 1000 петички", а в интернет и днес могат да се намерят видеа, опитали да съберат всички тези шедьоври.
През 2006-а постигна още една мечта - стана световен шампион с "адзурите", а дузпата срещу Австралия в онзи кошмарен осминафинал, донесла победата в последните секунди, взриви страната. Франческо не даде топката на никого, погледна часовника на стадиона, който отброяваше секундите до края. Засили се и щеше да скъса мрежата. "Реал Мадрид ме искаше три пъти. Веднъж се стигна до конкретна оферта, до последната цифра и за Рома, и по моите условия. Отказах. Списъкът на отборите, които идваха да ме искат от Рим, е поне една страница. Барселона, Манчестър Юнайтед, Челси, Байерн...
Имаше само един случай, в който за секунда-две си помислих, че мога да напусна. Милан даде оферта, а аз винаги съм искал да играя един сезон до Паоло Малдини. Но - не, нямаше как да си тръгна от дома ми."
Напусна Рома като... директор
Тоти стана директор в Рома след края на футболната му кариера. И тогава за първи път дойде разочарование.
Случи се нещо немислимо - той напусна мястото, което отказваше да напусне 24 години. Недоволен от начина на управление от тогавашните американски собственици, Франческо излезе през парадната врата, създавайки национални вълнения и новини.
Тоти не спестява нищо никому. Обяснява как клубът се управлява дистанционно от САЩ и Лондон, през Skype срещи.
Да напусна Рома за мен е като да умра. Беше ми много по-лесно, когато спрях да играя, отколкото днес, когато съм принуден да си тръгна от моя дом по този начин."
Днес Франческо отново ходи на мачовете на Рома, но като фен.
