В обединената вече ски зона Пампорово – Мечи чал (край Чепеларе) започна 65-та годишна среща на Международния ски клуб на журналистите (СКИЖ). Това неофициално световно първенство на колегите –скиори бе тържествено открито в неделя вечер в Пловдив на античния Римски стадион. Именно градът, избран за „Европейска столица на културата за 2019 г." бе първата спирка на „белия керван" от 178 журналисти от 30 страни. Участниците преминаха по главната улица на града – най-дългата търговска пешеходна улица в Европа след „Стройе" в Копенхаген, приветствани от пловдивчани.
Организираната от Българския ски клуб на журналистите (БСКЖ) и „Пампорово" проява е третата поред на родна земя след срещите в София/Витоша през далечната вече 1985 г. и Банско-2006. Надпреварата е в дисциплините
гигантски слалом, ски бягане, а за първи път ще се проведе и паралелен слалом, при това щафетен. Сега в Пампорово вече за 40- път ще бъде присъдена и Купата „Емил Антонов". Призът носи името на основателя на българския клуб и една от най-ярките и обичани фигури в средите на СКИЖ. Всичко това е добър повод да отправим по-задълбочен поглед към някои страници от богатия летопис на СКИЖ, който е и своего рода предвестник на разведряването в Европа и света.
* * * * * *
Годишните срещи на журналистите скиори са първият редовен неформален контакт между репортери от Изтока и Запада още от времето на Студената война. Годината е 1955-а. Контактите между двата враждуващи лагера са епизодични и главно на официално политическо равнище. За връзки между медии пък от двата противопоставящи се блока едва ли може да се говори. И точно тогава в Париж е създаден Международният ски клуб на журналистите (СКИЖ), а известният френски зимен курорт Мерибел-ле-з-алю приема и участниците в първата годишна среща на СКИЖ – 65 колеги от 8 страни. Впрочем тази идея се ражда още през 1951 г. в главата на известния френски журналист от влиятелния всекидневник „Франс соар" Жил дьо ла Рок, голям приятел на планината и ски спорта. Той е убеден, че сред природата и на белите писти журналистите в неформална обстановка биха могли по-спокойно и по-свободно да разговарят по актуални политически и други въпроси, да изясняват и изглаждат различията помежду си. Тази на пръв поглед „донкихотовска" и във всеки случай изпреварила времето си идея на дьо ла Рок е активно подкрепена от друг авторитетен журналист, швейцареца Марсел Паш, главен мениджър на издателството „Едипрес", издаващо няколко големи вестници в алпийската страна. Двамата „бащи" на СКИЖ са и в същия ред негови първи председатели/президенти.
От третата Годишна среща на СКИЖ през 1957 г. в словенския ски-център Кранска гора (тогава в Югославия) контактите Изток- Запад вече минават като „червена нишка" през всички следващи празници на ските и по-доброто разбирателство между колегите. Дори години наред е било препоръчително в хотелските стаи (винаги най-малко двойни) да нощуват по един журналист/ка от социалистическа страна със западен колега/колежка.
Започват и дискусиите около „кръглата маса". Те стават традиция и се превръщат в „запазена марка" на клуба. На тях понякога доста бурно, но винаги в колегиалния, дори приятелския дух на СКИЖ, се обсъждат „горещи" обществено-политически теми. Първият българин, докоснал се до света на СКИЖ, е редакторът в отдел „Международен" на в."Народен спорт" Емил Антонов. Това става през 1963 г. в Банф (Канада). Там общителният бате Мильо (както ние, младоците го наричахме) веднага поставя кандидатурата на България за членство в клуба
Тя е приета единодушно. Първото реално участие на български журналисти в среща на СКИЖ е две години по-късно, през 1965 г. в Татранска Ломница (Чехословакия). По пистите там се спускат Емил Антонов и Красен Иванов (зам.-главен редактор на в. „Народен спорт"), колегите от Радио София Асен Саев и Янка Кавръкова, Вартануш Хазарян (БТА) и Петър Илиев (главен редактор на в. „Социалистическа търговия"). В словашкия (сега) курорт България е приета официално за член на СКИЖ. Българският ски клуб на журналистите възниква през 1966 г., като сред неговите учредители, освен „героите от Високите Татри", личат още имената на спортните журналисти Асен Минчев (Радио София) – настоящият доайен на нашия клуб, и Иван Строгов (в. „Отечествен фронт"). Логично за първи председател на БСКЖ е избран Емил Антонов. След ранната му смърт през 1976 г. начело на клуба в продължение на 14 години е Петър Илиев – запален скиор и тенисист. Такива са и „шефовете" на БСКЖ след 10 ноември 1989 г.: „бетеанците" Стефан Кожухаров и Любомир Михайлов (сега във в. „Стандарт"), Борислав Костурков. Единствената дама, ръководила журналистическия ни ски-клуб е Анна Драганова (от 1999 до 2006 г.), а в най-ново време той се оглавява от Любомир Бояджиев (Нова телевизия) и сега от Александър Богоявленски (Bulgaria On Air). БСКЖ организира и провежда редовно държавните първенства по ски за журналисти в различни наши зимни центрове. В тях през някои години (2006- 2009 г.) на старта застават по 70-75 колеги от
десетки осведомителни средства от София, Смолян, Перник, Варна.
Традиционните годишни срещи на СКИЖ са и неофициално световно първенство по ски за хората на перото, микрофона и камерата. Журналистическата "световна купа" по ски е единственото състезание в света, при което се прави уникална и трудна комбинация от гигантски слалом и ски бягане (класически стил) за мъже и жени, съответно на 5 и 2,5 км. Сега на нашата вече 65-а Годишна среща в Пампорово (25.02.-04.03. 2018 г.) ще се състои „премиерата" на паралелен слалом – при това щафетна надпревара на смесени отбори от по 4 скиори. „Белият керван" от обикновено около 200 колеги от 30-ина държави е кръстосал през тези години десетки държави, като основни организатори на срещите са винаги съответните национални клубове на журналистите-
скиори. При това „керванът" спира не само в страни от Европа и Северна Америка, но и в такива далечни дестинации, като Нагано (Япония) и Ерзурум (Турция) в Азия, а най-екзотичната му „спирка" досега е ...Мароко.
Североафриканската страна бе гостоприемен домакин на уникална среща на СКИЖ през 2010 г. в Укаймеден (Атласките планини) – най-високия зимен център в цяла Африка (3269 м на горната станция на лифта) на север от Сахара. Стартът ни със ските- „писалки", до който стигнахме качени на магарета, пък бе първото в историята състезание по ски бягане изобщо в Африка.
Организирайки сега в Пампорово 65-ото световно (неофициално) първенство по ски за журналисти, България прави своеобразен „хет трик" в домакинството на тези срещи. Първата беше през мразовитата зима на 1985 г., когато София и Витоша приеха близо 200 журналисти –скиори от десетки страни от Европа и Северна Америка. Това бе моята първа среща с голямото семейство на СКИЖ, в което аз, младият тогава журналист, бях радушно приет и никога няма да я забравя. Мнозина от колегите посетиха тогава България за първи път и бяха искрено учудени, че могат да карат ски на над 2�000 м. височина след само 35 минути път с кола от техния хотел "Витоша Ню Отани" в София. Зимата на 1985-а бе крайно сурова (минус 25 градуса), енергийната ни криза бе в разгара си и токът спираше периодически. Не и във "Витоша Ню Отани", разбира се, който светеше като морски фар сред тъмния Лозенец). Въпреки тези проблеми, въпреки все още разделения на Изток- Запад свят, София-1985 бе една от "най-горещите" Годишни срещи на СКИЖ откъм приятелство и весело настроение. Жива музика, песни и буйни танци, даже със скиорски обувки, в просторния ресторант на "Щастливеца" (и на него користни интереси му видяха за съжаление сметката) огласяха района на "Алеко" дори по време на обяд.
Дискусиите по актуални теми на "кръглите маси" привечер бяха разгорещени, но в колегиален дух и коректен тон. Години по-късно все още в СКИЖ си спомняха за фолклорната вечер в механа в Нови хан, започнала на открито във февруарския мраз с греяна ракия, разливана с черпак и продължила с национални специалитети.
Впрочем колоритен домакин на тази паметна вечер беше тогавашният председател на СБЖ Веселин Йосифов. В Боровец пък, на Ястребец-2, нашите гости се спускаха редом не с кого да е, а със самия Петър Попангелов.
"Белият керван" на скиорите журналисти посети България отново през 2006 г.вече в коренно различна обстановка след промените в цяла Източна Европа. Нашите колеги откриха новия и бързо развиващ се зимен център Банско. Над 200 участници в 52-ата Годишна среща на СКИЖ останаха очаровани от величествената панорама на снежните върхове на Пирин на фона на синьото небе и яркото слънце (Господ беше с нас!) и приятно изненадани от много добре подготвените писти, модерните спортни съоръжения и срещата им с петкратния носител на Световната купа в алпийските дисциплини Марк Жирардели. Какво да кажем пък за кулинарните специалитети от
този край на България ?! Искреният ентусиазъм на чуждестранните ни колеги от Банско намери израз в десетки техни публикации, радиопредавания, тврепортажи. Т.нар. прескнига на СКИЖ (документация на публикациите) набъбна в размера на Библията?! Популярността на Банско неимоверно нарасна. Само месец-два след световното първенство бяха подписани за първи път договори за почивка в Банско с фирми от Израел и Турция, а на следващата 2007 г. Израел изпрати там и свои ски-учители, които да обучават на пистата сънародниците им
на иврит. Макар и с по-малки традиции в ските и въпреки силната конкуренция на журналисти –отлични скиори от Италия, Швейцария, Австрия, Швеция, Словения и др., наши колеги също се изкачват през годините на почетната стълбичка дори завоюват шампионски титли. Първи от българите Петър Илиев триумфира като победител в специалния слалом (тогава е имало такава дисциплина ) през 1971 г. във Флен (Франция). Шампионът е дългогодишен председател по-късно на българския клуб. Той дублира своя успех в испанския курорт Бакейра- Берет 11 години по-късно вече при суперветераните (над 55 г.) Трябваше да и минат цели 32 години преди отново български журналист да се окичи със златен медал. Този „подвиг" стори през 2014 г. Юлиан Стоянов, главен
редактор на в. "Лична драма" в групата 45-55 г. в гигантския слалом, при това в най-дългото до този момент състезателно трасе, при това в сърцето на Алпите - ски зоната Шампери –Порт дю солей (с общо 650 км снежни писти) на швейцарско-френската граница. Син на един от първите ски учители в България – Георги (Джим) Стоянов, Юлиан взе и бронзовото отличие в странната комбинация със ски-бягането. Най-добрият журналист- алпиец грабна сребърния медал две години по-късно в Сестриере (Италия).
Най-постоянният в своите представяния на стартовете за „журналистическата Световна купа" е отличният ни бегач Любомир Бояджиев. Винаги усмихнатият външнополитически редактор в Нова ТВ има в колекцията си три сребърни и пет бронзови медала от 2006 г. насам. През годините със сребро и бронз в някои дисциплини или в комбинацията са се окичвали също Петър Илиев, известният наш алпиец и коментатор Сашо Диков, Весела Владкова (БНР), Милена Димитрова, фотожурналистката Надежда Чипева. Призови места в челната шестица са заемали Ирен Димова, Асен Минчев, Любомир Михайлов, Борислав Костурков, Десислава Кулелиева, Асен Саев, Александър Богоявленски, Елена Гюрова, Петър Горненски и др. Подчертано по-добрите резултати на родните журналисти- скиори в проявите на СКИЖ през последните 10-12 години се дължат до немалка степен и на редовната подкрепа на Българския ски-клуб на журналистите (БСКЖ) от неговия лоялен партньор – веригата спортни магазини SLS, който предоставя за нашите участия състезателни модели ски „Росиньол" – алпийски и „писалки, и удобни екипи.
Името на България в голямото семейство на СКИЖ неизменно се свързва и с един мечтан от всеки трофей –
купата „Емил Антонов" Имах щастието този високоерудиран човек, международен редактор във в."Народен
спорт", да направлява първите ми стъпки (още като студент и войник) в журналистиката, пишейки тогава в спортния ни вестник за тенис първенства. В средите на СКИЖ Емил Антонов (Бате Мильо) е бил широко популярен и обичан и като импровизиращ с много хумор коментатор на слаломите и като умел модератор на разгорещените тогава „кръгли маси", а вечер е бил душата на веселата компания. Затова след неговата твърде ранна кончина, едва на 51 години, БСКЖ учредява специална купа на името на своя „баща" и основател. От 1979 г. призът се присъжда всяка година на колегата, допринесъл най-много със своите изяви и поведение за незаменимия дух на СКИЖ.
България има и друг важен принос в традициите на „голямото семейство". Именно нашият журналистически отбор дава идеята за т.нар. славянски вечери и първи подготвя такава вечер на Годишната среща във Вербие през 1970 г. заедно с домакините от Швейцария. Именно тези „славянски вечери" с времето прерастват в традиционната „вечер на нациите". На нея всяка страна представя някои свои специалитети и напитки. Градусът на настроението достига връхната си точка, а на другия ден често предстои ...отговорен старт. Българската маса на „вечерта
на нациите" също по традиция е една от най-посещаваните. Тя е отлично известна на колегите с първокласните си червени вина (т.г. в Пампорово специална селекция вина ще предостави Изба „Братя Минкови" –един от най-реномираните родни производители) и прочути мезета - луканка, пастърма, бабек и др. През последните няколко години „хит" в многоликата международна кухня на СКИЖ станаха дъхавите домашни баници, излизащи от сръчните ръце на дамите в българския отбор и от фурната буквално минути преди старта на „вечерта на нациите". Те привличат като магнит чуждестранните ни колеги. А как вървят те само с чаша сухо червено вино ?! Но и това е ...духът на СКИЖ!
Добре дошли на срещата „Пампорово-2018"!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
