Добрич. С ново ценно дарение се сдоби литературният музей "Йордан Йовков" в Добрич, съобщи главният му уредник д-р Кремена Митева. Това е книга, издадена през 2010 г. в родния град на Коперник – Торун, Полша. Обемистият труд от 335 страници е на полската българистка Божена Жеймо. "Нейното изследване е изцяло посветено на Йордан Йовков, което е рядкост, тъй като чуждите литературоведи обикновено пишат само отделни статии или студии върху творчеството на белетриста" - казва д-р Митева, като изказва благодарност на проф. Пачев, купил и дарил книгата.
"Изследването на Божена Жеймо, преподавател в университета „Николай Коперник" в град Торун, е всъщност нейната докторската дисертация. Тя е избрала да проучи произведенията на писателя от различна гледна точка. Трудът ѝ е озаглавен „Отвъд границата. Мотиви за трансгресията в творчеството на Йордан Йовков" („Ponad stan. Motywy transgresyjne w twórczości Jordana Jowkowa").
Книгата е съставена от седем глави, предхождани от увод, който ни запознава с методологията на изследването. От него узнаваме, че авторката тръгва от идеята на Роман Ингарден за живот на личността „отвъд границата", който стои в основата на трансгресията. Следва първа глава, разкриваща същността на този тип прояви – прехождания на Аз-а в друго състояние, необичайно, нетипично. Главата е озаглавена „Homo transgressivus". Във втора глава Жеймо разглежда военното творчество на белетриста, давайки ѝ оригиналното заглавие „Военен балет". Трета глава на книгата – „Избрани за творчество" – е структурирана в три подраздела: „Гледането на слепия мъдрец", посветен на Сали Яшар; „Изгубеният дар" – за образа на Иван Белин; „Когато слугите стават господари" – размисли върху повестта „Жетварят" - разказа д-р Митева, която е и сред най-добрите познавачи на Йовков в момента у нас. В изследването си полската авторка отделя място и на женските образи в творчеството на писателя в главата „Красивите грешници".
"Книгата е снабдена с богата библиография, която показва, че Божена Жеймо се е запознала с изследвания върху Йовковото творчество не само на полските българисти, но най-вече на българските литературоведи. Трудът е илюстриран с репродукции на едно от емблематичните имена в културния живот на България от 1920-те години – художника Иван Милев, което я прави интересна и в полиграфично отношение" - добавя още експертът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
