Още по тъмно на 1 януари земята в симитлийското село Крупник се разтресе здраво. Но не от идването на края на света, нито пък от поредното земетресение. Причина за лекия земен трус бяха танците на десетките кукери и стотиците сурвакари. Минути след 6 часа думнаха тъпаните и екнаха зурните на музикантите, зазвъняха чановете на сурвакарите. Вървяха последните приготовления на четирите квартала в селището – „Драката”, „Центъра”, „Овча купел” и „Шекер махала”. Маскираните мъже стягаха кожените си костюми и преглеждаха суратите си (б.а.-маските за глава), останалите също проверяваха дали всичко е наред с облеклото и такъмите им. В същото време крупничани бяха в трескаво очакване на своите атрактивни гости. Защото всеки иска да му поиграят кукерите за здраве и берекет, както и да прогонят злите сили от домовете им. А в Крупник да си кукер е гордост. Облечеш ли кожите, то е за цял живот. Тръпката и меракът да участваш в маскарадните игри никога не си отиват. Това твърдят мъжете в симитлийското село Крупник. Тук страсттта, лудостта в добрия смисъл на думата, се предават от бащи на синове. И традицията на кукерските игри е жива, въпреки че никак не е лесно и евтино да си кукер.
40-50 души от сурвакарската група на „Центъра” поемат по своя тежък път навръх своя най-голям празник. Рано сутринта обаче липсват най-малките и най-възрастните членове на дружината. Защото те няма да могат да издържат тежкия маратон, който продължава поне 12 часа. Затова се включват по обяд.
„Още като дете станах кукер, но сега щафетата поеха синовете ми Методи и Радослав. Гледаме стадо пръчове, заклахме над 15 животни за кожи, чийто косъм е над 70 см”, обяснява Добри Равначки, който е нещо като „джипи” за групата. Не се е маскирал, но е готов да помогне, ако се наложи. С мъжете и жените върви дори човек, който е „назначен” за шивач. Носи в себе си дебела игла и доста конец. Защото при борбите някои кожи и дрехи се късат, но се кърпят на място, за да продължат обиколката си сурвакарите. Начело на шествието е свещеникът, след него вървят подръка булката и младоженецът, после идва ред на страховитите кукери, а последни са старците, бабичките и мечките. Всеки стопанин ги чака пред дома си. Посрещат ги с усмивка. Мечките борят домакина за здраве. Жените пък дават я сланина, я суджук, я ракия и вино, някои даряват и пари.
„Всяка група си има отговорник. Следи се за всичко. За танците на кукерите, за борбите на мечките, за сюжетите, които разиграват старците. Маскираните мъже дебнат някой цивилен да не открадне булката. Дойде ли Сурва, очите ми се насълзяват. Кеф ми е, на душа ми е. С това се раждаш, с това си умираш”, вълнува се 56-годишният бай Добри. Спомня си как преди две години Грегъри Дал, който е бивш шеф на Международния валутен фонд за България и настоящ крупнишки зет, цял ден зяпал в захлас кукерското шоу. През цялото време шествието се заснема от видеооператор. Той играе ролята на Биг Брадър, тъй като хваща в кадър действията на всеки от групата. Няма как да се открадне нещо от който и да било. Всичко се събира на едно място. В каруцата, теглена от магаре, са натоварени няколко туби – в едната се сипва дареното бяло вино, във втората червеното вино, а в третата ракията. Има си специален разливач, който прелива напитките от каните на стопаните в съдовете на сурвакарите.
„Дошъл съм от Благоевград, тук съм роден. Дълги години бях най-личната мечка на 1 януари. Ходил съм къде ли не на конкурси и надпревари. Но годинките натежаха. Вече се правя на старец, че няма кой да мъкне кожите, тежки 30-40 килограма. Ще се присъдиня към групата на „Центъра” по обяд”, обяснява 60-годишният Борислав Параулски.
Не се пие никакъв алкохол в новогодишната нощ, за да могат да издържат на натоварването кукерите и сурвакарите. Това правило важи най-вече за тези, които обличат кожите. „Върху себе си нося над 50 килограма товар – чановете са над 10 килограма, а кожите са над 40 килограма. Затова намираме минути, в които да отдъхнем, да свалим маските, да хапнем, да пийнем вода”, твърди 26-годишният Методи Равначки. Не на това мнение са тримата мургави музиканти – един тъпанджия и двама зурнаджии. Дошли са чак от петричкото село Кавракирово. Наети са от сурвакарите срещу баснословната сума от 2000 лева. „Навсякъде вземат толкова. Тези поне са от най-добрите. Отделно хората им лепят по челата банкноти, храним ги и ги поим. Но това е положението. За нашия най-голям празник трябват и жертви”, споделят крупничани.
14-годишната Мария Беджова за първа година е в кожи и е кукер. Гордее се, че танцува наравно с мъжете. На главата си няма маска, защото е много тежка. „По наследство се предава при нас любовта към тези кукерски игри. Не се оплаквам от тежестта на премените си. Ще издържа докрая, няма да се предам, аз съм мъжко момиче”, уверява девойката. Най-многобройна е групата на квартал „Драката”.
На челно място в редиците е дългогодишният касиер на сурвакарите Стефан Боянски. Носи чанта с надпис „Каса” и в нея пъха всички събрани банкноти. „Много е трудно да командваш 70-80 души. Проверяваш костюмите им, организираш ги, не им даваш да се разпиляват. Кукерите носат тежки маски, понякога не виждат добре, необходимо е да ги насочваш. Обикаляме всяка къща в селото, играем за здраве и късмет на стопаните, гоним злото от селището”, казва Богдан Христов, който е ръководител на „Драката”. Хората не пропускат възможността да се снимат с кукерите и сурвакарите.
Над десетина мъже в Крупник са на път от септември до декември. В продължение на над 3 месеца те обикалят не само страната, но и съседна Гърция. Целта на голямото пътуване е да намерят, спазарят и закупят качествени кожи за кукерски костюми. Живеят дълго време на колела, но не се оплакват. Вече са свикнали, тъй като от години се занимават с тази дейност. Стигат и до най-затънтените краища на България, за да попаднат на търсената от тях стока.
"Борим се с конкуренцията. Всеки гледа пръв да открие я жив пръч, я хубава кожа, я готови премени", споделят крупнишките емисари. Те твърдят, че кожа под 200 лева вече не може да се намери. По техни изчисления един добър кукерски костюм тази година струва не по-малко от 4000 лева, а най-големите мераклии ще похарчат по 5000-6000 лева за качествени премени. Истината е, че десетки мераклии в Крупник не жалят пари, за да участват в кукерските игри.
Покойният вече класик на българската литература Николай Хайтов написа преди време – „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш”. А в селището хем искат, хем могат, хем го правят. Затова тук да си кукер е призвание и начин на живот.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
