Неделя,

  Роден абсурд: 41 г. имаме два върха Шипка

От: Проф. Петко Ст. Петков -
A
A
A

Проф. Петко Ст. Петков е преподавател в историческия факултет на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил Методий. Името му нашумя след излизането на неговата "Книга за върховете Св. Никола и Шипка". В нея ученият представя различни доказателства и аргументи, подкрепящи направеното искане за връщане на старото име Св. Никола на по-високия от двата върха, носещи името Шипка, както и за запазване на името Шипка на стария и единствен до 1977 г. връх с това име. 

През 1951 г. с указ на президиума на Народното събрание тогавашната власт преименува връх Свети Никола на Столетов връх. 26 години по-късно - с указ на Държавния съвет от 30 септември 1977 г., Столетов е преименуван на връх Шипка, без да е указано как да се избегне повторението с името на съседния исторически връх със същото име. Така само през километър имаме два върха "адаши". Старият Св. Никола е с височина 1326 м., а другият, на около 1000 м на север-северозапад, който винаги се е наричал Шипка, е висок 1232 м. Тогава никой не предвижда затрудненията, които ще последват от последното преименуване, въвеждащо дублиране на имената на двата исторически върха. 
Днес с името Шипка се свързва най-често този връх, на който се намира Паметникът на свободата, носил до преди няколко десетилетия името Св. Никола. Само малка част от посетителите на тези исторически места знаят за съседния връх Шипка, където са се разиграли не по-малко драматични и героични събития през лятото и есента на 1877 г. Той е бил включен в главната отбранителна позиция на руските войски, тук е бил и командният пункт на ген. Столетов. 
Водени от желанието да възстановят традиционното и исторически утвърденото  име на върха Св. Никола, още през юни 2007 г. група интелектуалци и родолюбци от Старозагорска област, сред които са дългогодишният съдия Стефан Саранеделчев, един от създателите и първи директор на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ Емил Цанов, кметът на град Шипка Стоян Иванов и други, подемат инициативата за изпращане на аргументирано искане до президента за връщане на старото име на по-високия връх. 

Този първи опит се оказва неуспешен и безрезултатен

Инициативата е подета наново и през 2013 г., а под предложението за връщане на старото име на връх Св. Никола в следващите месеци се подписват над 2100 граждани от цялата страна -общественици, учени, политици, народни представители, юристи, вкл. конституционни съдии,  духовници, художници, лекари, журналисти и др. В подписката личат имената и на бивши вицепрезидент, премиер и вицепремиер. През 2014 г. към инициативата се присъединяват редица сдружения с нестопанска цел, между които и комитетът „Памет габровска“, но положителен резултат отново няма. Поредната инициатива за възтържествуването на историческата истина е организирана през 2016 г. Макар че аргументите на просителите не бяха нито оспорени, нито оборени, и този път искането не беше удовлетворено. 
След излизането на „Книга за върховете СВ. Никола и Шипка“ през тази година беше организирана нова подписка, която през  юни е представена и приета в Президентството.
С аналогично искане през май 2018 г. излезе и Факултетският съвет на Историческия факултет на ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий".
Особено показателен за ясното разграничение между върховете Св. Никола и Шипка е един запазен исторически документ, свързан с решението на Шипченския общински съвет от 1934 г., с което се даряват на Военното министерство „за вечни времена“ местностите около върховете Св. Никола и Шипка с обща площ от 1180 декара. 

Преименуването на Столетов връх на втора Шипка през 1977 г. става много набързо 

без обществено обсъждане, предложението (б.р. публикувано е за първи път в книгата на проф. Петков) е с много слаба аргументация. Затова и в исторически карти и текстове, както и учебници по история, се споменава старото име на върха Св. Никола, за да не се объркват читателите.
Парадоксално е, че днес се прилага буквално двоен стандарт в именуването на върховете на българското историческо величие. Практиката с означаването и именуването на връх Бузлуджа например със старото му и исторически утвърдено име (Бузлуджа), а не с официалното Хаджи Димитър (преименуването е още от 1942 г.), също е в полза на предложението връх Св. Никола да върне старото си име, с което е известен. 
Дублирането на имената на двата старопланински върха  има негативно отражение и върху пълноценното развитие на културния туризъм. Известно е, че хиляди българи и чужденци посещават всяка година обектите в Шипченския проход. Но основният им интерес е насочен към стария връх Св. Никола (днес втори връх Шипка) заради Паметника на свободата и интересната постоянна експозиция на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в него. По-голямата част от тези туристи не са стигнали до съседния връх Шипка, не защото не е интересен, а защото не е представен наравно с по-високия връх и носи същото име, което не може да не обърка посетителите. 
Тази година беше повратна в реабилитацията за историческото значение на истинския, исторически  връх Шипка. След излизането на книгата "За двата върха..." и благодарение отзивчивостта на ръководството и служителите в Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в навечерието на августовските чествания на Шипченската епопея старият връх Шипка беше почистен, разкрити бяха многобройните паметници и паметни плочи на него, както и командният пункт на ген. Столетов. И това безспорно привлече много туристи. На 24 август т.г. за първи път от десетилетия там бе организирано тържествено честване. В подножието на историческия връх Шипка беше организирана и проведена възстановка на боевете от август 1877 г. Аз самият имах възможностда изнеса открит урок пред множество млади хора, участници в традиционните спортни състезания.
Растящата обществена подкрепа за възстановяване старото и исторически утвърденото име на връх Свети Никола дава надежда, че най-после ще има решение и на Президентството, за да възтържествува справедливостта.

 

Вдигат паметника там,
където ще се вижда повече

В заседанието на Учредителното събрание в Търново за издигане на храм-паметник на връх „Св. Никола“ 13 април 1879 г. депутатът Стефан Берон (представител на Българското книжовно дружество в Браила) заявява: „Наша длъжност и общо на целий българский народ е да въздигне храм на най-високото място на Балканът, на Св. Николая, гдето толкова герои паднаха за нашата свобода; този храм да бъде вечен паметник на признателността ни към братственний нам руский народ“. Като приема предложението на Берон Петко Р. Славейков допълва: „Нам предлежи да въздигнем тоя паметник на това място, дето в светия подвиг за освобождението ни се сля кръвта на ратниците освободители с тази на освобождаемите, там, дето в основите на този паметник ще лежат костите на героите от двата братски народа, паднали в ожесточена борба с нашите тирани“. 
В запазените документи мястото, на което се предвижда да се построи Паметникът на свободата, е указано като в. Св. Никола, най-вече заради това, че е по-високият връх и така монументът ще се вижда отдалеч и от двете страни на Балкана.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички