Всеки пети български ученик в последния клас работи, най-често в сивата икономика. Това показва проучване на "Медиана", направено по поръчка на евродепутата Ивайло Калфин. Цел на изследването е да установи нагласите към въвеждането на т. нар. дуално обучение, при което тийнейджърите усвояват професия в реална работна среда, а на училище ходят веднъж или два пъти в седмицата.
Оказва се, че и без дуална система голяма част от абитуриентите са успели да си намерят работа, но от това страда обучението им. Освен че трупат неизвинени отсъствия, 19% от завършващите се трудят предимно "на черно", без да имат договори и осигуровки. 7% от младежите започват да работят още от десети клас. 50% от учениците пък не се трудят редовно, но все пак са изкарвали свои пари по едно или друго време.
С въвеждането на дуалната подготовка младите хора ще могат легално да получават заплати, но за целта трябва да бъде променено законодателството, което забранява непълнолетни да се трудят, поясни Калфин. 54,3% от анкетираните възрастни и 61,7% от запитаните ученици са на мнение, че законовата забрана младите хора да работят не е правилна. 73,1% от анкетираните възрастни са на мнение, че усвояването на занаят от учениците, които така или иначе не искат да следват в университет, е много добра идея. На това мнение са и 61,7% от запитаните гимназисти. Само 46,9% от тях обаче заявяват, че ако лично на тях им бъде предложено подобно нещо, ще се възползват от възможността. 26,7 на сто ще откажат, а 26,4 на сто не могат да преценят какво би било решението им. 91,3% от възрастните и 78,3% от учениците са на мнение, че средното образование трябва да дава някаква професионална квалификация на учениците. Сред младежите, които не се канят да следват, 80% искат училището да им дава занаят. 87,9% са на мнение, че лично за тях би било добре да излизат от класната стая с тапия за някаква професия. Едва 24,7 на сто обаче заявяват, че завършвайки, вече ще имат такъв документ. 53,8% ще се дипломират, без да владеят професия, а 21,5% дори не са наясно ще придобият ли подобен сертификат при завършването си. Получаването му обаче влияе пряко и на периода, в който един човек е безработен след завършването си, сочат данните на "Медиана". Хората, които имат професия, са били без работа най-дълго година и пет месеца. При онези, които нямат, този период е бил две години и пет месеца.
За много от учениците последните години в училище са просто "преседяване", което е чисто формално, заяви Кольо Колев от "Медиана". Точно заради това българчетата са на девето място по брой ученици, отпадащи от училище, и на първо в цяла Европа по най-ранна възраст, на която напускат завинаги школото. Докато в другите европейски държави проблемите с отпадащи ученици започват около 17-18-годишната им възраст, у нас прощаването с класната стая настъпва средно на 14,3 години - тоест веднага след седми или осми клас. Според Калфин усвояването на занаята ще задържи тези деца в гимназиите. За тях обаче в горните класове трябва да отпаднат част от общообразователните предмети, а който иска да кандидатства в университет, ще трябва да си доучва.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
