Дъщеря му Алина се ражда, когато операция го приковава към количката
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Мустафа Юсеинов, който няколко пъти надхитрява смъртта и продължава напред.
Ако древногръцкият скулптор Мирон, създателят на "Дискохвъргачът", беше жив, щеше да го увековечи в скулптура. Макар и в инвалидна количка. Пред него всеки е нисък. С проблемите, с комплексите, с ядовете.
Мустафа Юсеинов се казва великанът от Мадан. Роден в Девин, живял в Широка лъка, оженил се в Мадан и състезаващ се за България. История, достойна за филм, а който е имал честа да я чуе, трябва да се чувства специален.
Мустафа, когото срещнах в Павел баня, вероятно нямаше да е в инвалидна количка, ако в гладните години не беше влязъл в мината. Така обаче май било писано. "Започнах временно. На 26 февруари 1992 г. се случи злополуката. Срути се земна маса. Удари ме в гръбнака. Не загубих съзнание. Преди операцията си мърдах пръстите на крака. След това не можех", казва той. Докато лежи в болницата, на няколко етажа по-горе му се ражда дете. Алина, която и до ден днешен му дава желание за живот. "Не можах да й се нарадвам", спомня си той, но продължава да живее все още заради нея.
Мустафа е осиновен, 11-то дете, оставено поради нужда.
Не случил обаче с човека, който го осиновил
"Стиснат беше и заради това трябваше да спра да уча", казва той. И заради финансови проблеми спрял да учи в десети клас. Истинската си майка открива след първата си среща със смъртта. Паднал от четвъртия етаж. Тогава непозната жена му казала, че му е дала живот. "Объркаха ми се нещата. Тогава разбрах, че имам друго семейство", казва с усмивка той.
Иначе е борец от малък. В мазните борби брат му винаги вземал коча, но той го надвил. "Бях си навил на пръста да го бия. Нямаше техника, но беше много силен. Бях при един треньор от Чепеларе, който ме научи на техника. Казваше ми, че борбата не е сила, а техника. Взех коча. Ядосах брат ми, но той започна да ми се възхищава", казва със задоволство Муси, както го наричат близките му.
От 23 г. е в инвалидна количка, но ако го видите, няма я да забележите. Това е
мъж с дух, чийто хумор те прави безсилен
Открива параолимпизма в Павел баня, когато вижда, че количката не е само начин за придвижване. И го прави добре. Дискохвъргач е, при това много по-добър от онези в гръцката митология. Успехи има, колкото искаш. Първият идва от Холандия, макар и бронзов. "Първият ми медал беше като златен. Имаше силна конкуренция. 31 метра и нещо хвърлих", спомня си той. Иначе най-скъпият медал идва от Нова Зеландия. Тогава поставя и рекорд. Хвърля диска на 39,42 м, но амбициите са за Олимпиадата догодина.
Олимпиец е по призвание. Три пъти побеждава смъртта, но вероятно повече пъти тя го е дебнела. "Това ме прави силен. Първия път паднах от 4-ия етаж на училището. Втория път
по време на бригада си глътнах си езика
Помислиха си, че съм епилептик. Размина ми се. Третия път в рудниците", разказва той с невероятната си усмивка.
Въпросът "Защо на мен?" не е на дневен ред. "Такава ми е съдбата и аз съм я приел. По-добре да я приемеш и продължиш по-нататък, отколкото да се задълбаваш в този въпрос. Продължавам напред", уверява той, допълвайки, че дъщеря му Алина го държи жив. "Ако я нямаше нея, вероятно нямаше да съм борбен. Едно дете като ти поиска пари, какво да му кажеш. Научих се да зареждам запалки, продавах семки, поправях колелета, започнах и с търговия", връща лентата назад Муси.
А Алина се гордее с него и много му се радва. Борбена е, което със сигурност е взела от него. Мустафа е вярващ мюсюлманин. Макар да не ходи в джамия, вярва по своя си начин. "Лошо не правя. Правя само добрини. Не обичам да разочаровам някого. Така са ме научили или по-скоро животът така ме е научил.
Ако не можеш да правиш добро, не прави нищо
Когато постоянно са те мачкали и ако си слаб, няма как да оцелееш", казва той. За формата си благодари на "Ира спорт" от Смолян. За духа пък на треньора си Радостин, който трудно преглъща загубата от тенис на маса. "Мислех си, че съм много добър на тенис. Муси поиска да играем. Той ми скри топката. Аз пращах топката в различните ъгли, но ми взе акъла. Не съм виждал човек като него. Удава му се всякакъв вид спорт", казва Радостин.
А иначе Муси е родопчанин по душа. "Мина ли Асеновград, въздухът е съвсем друг. Усещам се, че съм в нашия край. Родопите с нищо не бих ги заменил", казва той. Чуете ли как го казва, веднага ще ви засвирят в ушите поне 100 каба гайди.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
