- Ще седне ли жена в трона на Св. Петър? Никога (вече)!
- Срамната случка повдига въпроса за мястото на нежния пол в католическата църква
- Имало ли е папа на име Йоана и може ли църквата да бъде заблудена?
Католическата църква има доста събития в историята си, които получават противоречива оценка във времето. В средата на IХ в. обаче се случва нещо, което е предизвикателство за самите устои на християнството с център в Рим. На трона на Св. Петър сяда жена на име Йоана. По-късно използват за нея титлата "папеса". Разбира се католическата църква твърди, че такова събитие няма, че то е чиста измислица, а мнението на историците също клони към определенията "легенда" и "мит".
Но дори такова нещо да е само в главите на враговете на Ватикана, въпросът за мястото на жените в църквата е бил винаги на дневен ред.
И макар да среща огромна популярност и одобрение в днешни дни, в мрачните времена на Средновековието, на църквата в Рим се налага да предприеме крути мерки срещу възможността срамната история с папесата да се повтори.
Отдавна хората говорят...
Легендата разказва, че жена на име Йоана заема папския трон в Средновековието. През ХIII в. в цяла Европа се разпространяват хроники за живота й, разказващи за издигането й. Твърди се, че изживява по-голямата част от живота си преоблечена като мъж, носи името Джон, че си проправя път по стръмната йерархия на католическата църква и най-накрая е избрана за папа през 855 година.
На папския трон тя остава около две години преди да бъде драматично разкрита и наказана със смърт.
Според една от версиите Йоана е бременна, когато става папа. По време на религиозна процесия тя ражда и това е причината да бъде разкрита. Полски монах на име Мартин от Тропау описва тази уникална "картинка" в своята "Хроника на папите и императорите" (Chronicon pontificum et imperatorum). А възможността наистина да е имало раждане със съответните съпровождащи събития е донякъде потвърдена, тъй като по-късно папските процесии отбягвали точно една улица. Може би причината е била, че там се е случило срамното събитие.
Първоначално на папесата са давани други имена, като Агнес или Гелберта, но именно Мартин е този, който за първи път я нарича Йоханес Ангеликус и посочва годината - 855-та. За женския папа споменават в свои писания и италиански хуманисти, сред които Джовани Бокачо и Петрарка.
В следващите векове историята е повод да се води една от най-сериозните полемики между католическата и протестантската църкви за отделни случаи, в които жени са оказвали влияние на религиозната доктрина и практика.
Сексът в средновековна Европа
Дори папеса Йоана да не е съществувала или да не е била начело на католиците през IХ век, то подобна легенда нямаше начин да не се появи. За религиозната общност тя се превръща източник на дискусии не просто за мястото на жените в църквата, а и за това дали трябва да им се позволява да заемат властови позиции. Обвинителите са набиращите популярност протестантски апологети.
Дали Йоана е съществувала изобщо няма голямо значение, защото дори само нейната история казва нещо важно за по-широкото отношение към пола и отношенията в средновековна християнска Европа.
Не на последно място разкрива и колко очаровани сме ние, хората от бъдещето, от тайнствените и привидно строги граници на отношенията между мъжете и жените в онези времена.
Историята за Йоана говори също и за по-широкия проблем, който религията като цяло и християнската в случая има с пола и секса. Ранните християни се лутат между древногръцката философия и старозаветните еврейски правила, но наследяват етиката си за секса от Аристотел, който не е бил особено запленен от плътските удоволствия, твърдят историци.
Вавилонската блудница
Йоана - развратната папеса, чиито детеродни води изтичат в разгара на религиозна процесия -това е истинско предизвикателство към разбиранията за истинската християнска девица и не само. Тя дава пример за моралното разложение на папството, като спорещите протестанти я свързват с Вавилонската блудница от светото писание. Католиците пък не са съгласни, че те са източник на разврат и сочат на друго място -към главата на англиканската църква кралица Елизабет, която си остава без мъж и не ражда наследник. А истината е съвсем обикновена - случаят с Йоана олицетворява по същество патриархалната природа на християнската църква.
Как да се предотврати заблудата?
И протестантите, и католиците, в онези времена се питат възможно ли е една жена наистина да заблуди мъжете по начина, по който евентуално го е сторила Йоана? При тогавашното тежко облекло и със съответната мъжка прическа сигурно е било лесно. Жена да се облича и държи като мъж? Защо не? Вижте Жана дАрк... А ако знаеха само какви чудеса ще постига днешната медицина, то щяха да замлъкнат завинаги. Транссексуален начело на Ватикана - ето това би било една от най-големите сензации на всички времена!
Да не забравяме обаче, че ние сме продукт на събития, започнали в епохата на Просвещението. В Средновековието проблемите и вижданията на хората за тяхното решаване са съвсем други. И ако начинът, по който католическите водачи смятат да предотвратят случването на нова папеса е такъв, какъвто се твърди дори и в съвременни източници, то нещата наистина придобиват странно и дори комично развитие. А за някои - срамно...
Тест за мъжественост
Sedia stercoraria - в превод "стол за изпражнения" - е с особено предназначение, освен първоначалното и свързано с името му.
На седалката с дупка сяда всеки новоизбран папа. Там той бива проверен от упълномощено длъжностно лице дали има тестиси. Проверяващият изрича комично звучащата фраза Testiculos habet et bene pendentes! (в превод "Тестиси има и те висят добре!"). Твърди се, че креслото се използва при всички папски коронации от IХ в. насам.
Ето на, казват вярващите в историята за папеса Йоана, защо ще доказват, че избраният наистина е мъж, ако обратното не се е случвало вече? Разбира се обяснението е доста по-банално и то е, че целта вероятно е да се предотврати заемането на най-високата длъжност от евнух, което е против църковния канон.
Макар и да е била използвана, а това също е спорно, тази срамна за "наместника на Христос на земята" процедура си остава в Средновековието. Където се губи и причината до наши дни да е достигнала приказката за папеса Йоана.
Транссексуалната Йоана
Както споменахме по-горе една съвременна транссексуална Йоана вече има своите автори, макар и само в комедийния жанр или във фантастиката. По-важното за църквата сега, и не само католическата, е, че увисва над зеещата пропаст между възгледите на вярващите от миналото и настоящето, между християнското учение за пола и секса, и модерната представа за мястото на жената и мъжа в обществото. Жени вече са свещеници в много християнски деноминации, а накъде ще отиде светът само Господ знае. Дали папеса Йоана обаче е възможна в новото хилядолетие? Няма да е скоро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
