Събота,

Раковски мечтаел за Балкански съюз

От: Администратор -
Раковски мечтаел за Балкански съюз
A
A
A

Учителят на Левски е инициатор на първия закон за дейността на четите

Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващата генерация български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско иго.

Истинското име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Раковски. Той е роден през 1822 г. подбалканския възрожденски град Котел в семейството на заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева. Дядо му Съби Попович е известен търговец на кожи и поддържа оживени връзки с румънските градове. Чорбаджи Стойко Попович е авторитетен майстор-шивач, водач на местните еснафи. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Раковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, който като капитан от руската армия, през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.

В периода 1828-1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където, освен български, изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуваща по това време чумна епидемия.

В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в елитното гръцко училище в Куручешме. По време на престоя си в Цариград Раковски става съучредител на "Македонското дружество", което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и Сава Доброплодни Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

През лятото на 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за Браила, където се готви за бунт. Там, с помощта на приятели от Котел, Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името Георги Македон. За участието му в Браилския бунт от февруари 1842 година е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина. Установява контакт с учещите в Атина българи и създава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво дружество.

След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848 година.

Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. След избухването на Кримската война през 1853 г. Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска държава трибагреника Ч зелено, бяло и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга. Членовете на Тайното общество продължават да събират средства, като под формата на дарения за читалище остават 20 процента, а 80 отиват за въоръжение.

През юни 1854 година Раковски организира чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река Дунав. През есента руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си "Горски пътник".

В края на 1855 година Георги Раковски се установява в Букурещ, където завършва втората редакция на поемата "Горски пътник", но още на следващата година се премества в Нови Сад, Австро-Унгария, където издава "Предвестник горскаго пътника". Тук той започва и редактирането на вестник "Българска дневница". Издава и пробния брой на вестник "Дунавски лебед". През 1857 година Раковски започва печатането на поемата "Горски пътник". През същата година, по настояване на османските власти, той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, където участва в подготовката за създаване на Болградската гимназия, носеща днес неговото име.

На 7 март 1858 година Раковски преминава от Молдова в Руската империя, тъй като османското правителство оказва силен натиск за екстрадирането му върху молдовския княз Никола Богориди, представител на видния котелски род Богориди. След кратък престой в Кишинев, в края на март той пристига в Одеса, където е приет в дома на видния български търговец Никола Тошков. Със съдействието на Николай Палаузов е назначен за надзирател на българските ученици в Одеската семинария, но радикалните му възгледи предизвикват недоволство и по настояване на Стефан Тошкович е уволнен.

Със съдействието на Одеското българско настоятелство Раковски прави неуспешни опити да започне издаването на български вестник в Одеса, а през 1859 година публикува етнографската книга "Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.", която посвещава на Никола Тошков.

През есента на 1860 г. Раковски се премества в столицата на Сръбското Княжество - Белград, където продължава своите исторически изследвания. Тук започва и издаването на вестник "Дунавски лебед", в който засягат теми от политическо, просветно и стопанско естество, но и такива, свързани с църковно-националната борба, единството на българския народ и др.

През 1861 година Раковски изготвя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Тези две съчинения бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на "ръководен център на борбата", както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвижда създаването на едно "Привременно българско правителство", което е създадено през юни 1862 година в Белград под негово председателство.

На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до "всеобщото българско въстание". В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на редовна част. И такава е създадена през 1862 година под името Първа българска легия в Белград. През юни 1862 година Легията участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан. Нейното разтурване, след нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя, показа слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия, поставяли националнореволюционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между Османската империя и балканските държави давали основание на Раковски да продължава да вярва, че е възможно изграждането на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ.

През пролетта на 1863 година, със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприема разговори в тази насока в Гърция и Черна гора с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година Раковски се установява отново в Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Там от март 1864 г. започва издаването на вестник "Бъдущност". След спирането на вестника на 19 юли 1864 година Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник "Бранител" с цел създаване на българско-румънски съюз. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание "Българска старина".

В края на 1866 година Раковски образува "Върховно народно българско гражданско началство" в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи.
 

През 1866 година Раковски отново посещава Руската империя, прекарва известно време в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и обикаля българските колонии в Бесарабия. Целта му е да събере пари за организиране на въоръжени чети, както и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Но не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руските власти върху българската общност в Одеса.

На 1 януари 1867 година новата организация издава "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято", в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му.

През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски почива от туберкулоза. След Освобождението, тленните му останки са пренесени в Русе.




Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички