- Шведска писателка от малка описва в детайли неизвестни подробности за живота за момичето от лагерите на смъртта
- Родителите на Барбро Карлен не вярват на дъщеря си, но екскурзия в Амстердам преобръща живота им
Има ли прераждане и кога се случва - от поколение на поколение или не е натоварено с времеви елемент. Суеверието съществува от дълбока дребно, а шведската писателка Барбро Карлен е една от тези, които не само вярват в него. Подчинила е на това целия си живот...
Карлен се превърна в международна сензация със своите твърдения, че е преродената Ане Франк. Още по-невероятно е, че член на семейството на Франк също смята така, пише Chronicle. Историята на шведката е повече от изумителна и ни връща в тъмните времена на фашизма, когато едно 15-годишно момиче завинаги остана на тази възраст, но влиза в безсмъртието - Ане Франк.
Барбро Карлен е родена в Швеция през 1954 г. От малка тя чувства, че нещо не е наред с нея, сякаш не се вписва в семейството си. Кара родителите й да я наричат "Анe" още откакто проговаря. Те решават, че това са детски прищявки, но нещата се задълбочават, когато един ден детето започва да ги разпитва за хора, които те не познават. Къде е Марго - пита една вечер преди да заспи малкото момиче, а родната й майка започва да обмисля къде да я заведе на психолог. Тя самата не знае за историята на Ане Франк, защото когато дъщеря й се ражда са минали едва девет години от смъртта на момичето в концентрационния лагер Берген-Белзен.
Дневникът й е публикуван на холандски през 1947 г., но преводът на английски се превръща в най-продаваната книга чак след няколко години.
След срещата с психиатър, майката на Барбро се успокоява. Лекарят прави поредица от изследвания, но не намира нищо притеснително, което да диагностицира.
Когато Барборо тръгва на училище, животът й коренно се променя. Там тя научава за Ане Франк и историята на момичето, открито от хитлеристите в началото на август 1944 година в тайник на къща в Амстердам, където с още 7 евреи две години са се укривали. Все още е спорно дали те са били предадени или случилото се е малшанс. Всички те са задържани и депортирани в Аушвиц. По-късно Ане и сестра є Марго са прехвърлени в лагера Берген-Белзен, където през март 1945 година умират от тиф, изтощение и глад.
Ако умреш млад оставаш завинаги млад.
Дневникът є по чудо е запазен и се превръща в една от най-четените книги по целия свят. Ото Франк, бащата на Ане и единственият оцелял от концлагера от семейството, изпълнява волята на дъщеря си, редактира дневника и го издава. Две години след края на войната, на 25 юни 1947 година, излиза "Задната къща". Първото издание от 1 500 книги е изчерпано моментално. Пълното издание се появява през 1986 година на нидерландски, а две години по-късно и на немски. То е публикувано без съкращенията, направени от бащата на Ане Франк.
Записките на Ане Франк разказват за ужасните години от живота на евреите по време на Втората световна война. Тя започва да ги води, когато през март 1944 година от ефира на нелегалната програма на Би Би Си "Radio Oranje" тогавашният министър на образованието Герит Болкестейн призовава населението в окупираната си родина да съхранява писмата и дневниците си.
"Представи си, колко ще е интересно, ако мога да издам роман за задната къща", пише Ане на въображаемата си приятелка Кити в своя дневник. Оттогава тя не спира да пише до злополучния 4 август 1944 година и така оставя на света 215 страници като основа за неин бъдещ роман. Написаното не е просто препис от дневника, а самокритично преработени текстове на нейните наблюдения и мисли под формата на писма. През 2019 година за първи път излиза и романът със заглавие "Скъпа Кити", за да сбъдне голямата мечта на малкото момиче три месеца преди да бъде депортирано: "Дали ще напиша ли някога нещо голямо, ще стана ли някога журналистка или писателка? Надявам се, много се надявам", пише Ане на 11 май 1944 година в своя дневник.
Зверствата на нацизма разплакват всички съученици на Барборо, но докато приятелите й са отвратени от зверствата и чудовищните престъпление, към емоцията на Карлен се прибавя и още нещо - удивление за това колко много знае нейния учител за истинското й семейство и живота й, преди да се укрие. В часовете го поправя за дребни пропуски и предизвиква изумление сред съучениците си. По-късно, препрочитайки дневника на Ане, Барбро открива колко много общо имат двете - обичат да са навън, да четат, искат да станат писателки. Имат сходни черти на характера, приличат си и физически. И най-изненадващо - страховете на Карлен изглежда са свързани с преживяванията на Франк: отвращение към мъже в униформи, към вземането на душ и към подстригване.
Задният двор
Карлен се проявява като надарена писателка още в ранна младост. Семейството й има своите съмнения, но тъй като дъщеря им няма диагноза, те я оставят да учи още за Франк и започват да се вслушват в твърденията й. Неочаквано обаче стават свидетели на нещо необяснимо.
Когато дневниците на Ане стават известни по целия свят, а тайната пристройка, където е живяла, е превърната в музей, семейство Карлен заминават на екскурзия в Амстердам. Тъй като градът е труден за навигация за чужденци, бащата на Барбро спира, за да пита за посоката. Според Mysterious Universe местен му рисува карта, но семейството така и не успява да намери къщата на Ане Франк. Дъщеря им обаче заявява, че знае пътя и ги превежда през лабиринт от задни улички с лекота. В крайна сметка те пристигат в музея за половината от времето, което би им отнело с картата.
Това е първият момент, в който родителите й се смайват, тъй като тя никога не е ходила в Амстердам.
Когато пристигат в къщата, изненадите от Барбро започват да валят. Тя споменава, че си спомня екстериора по различен начин. А докато обикалят из музея, разказва семейни истории, които не са публично известни. Най-много се вълнува, когато влиза в "своята" стая, защото е сигурна, че е облепена със снимки на любимите й хора.Според Reincarnation Research, когато влязла там, видимо се разстроила. Майка й попитала екскурзовода наистина ли е имало снимки по стените. Той отговорил, че били разлепени навсякъде, но тъй като посетителите често ги пипали, кураторите ги свалили.
С течение на времето родителите й започнали да вярват на историята й, описана като разказ за прераждането през 2000 г., озаглавен- "And the Wolves Howled: Fragments of Two Lifetimes".
Интересът на света към Барборо нараства и за нея научава братовчедът на Ане - Бъди Елиас.
Срещата с братовчеда
Той е бил много скептичен относно думите й. Твърди се, че още при прочитането на историята й, не е искал да чува за нея. Впоследствие обаче решил да я изненада. Променил външния си вид и инсценирал случайна среща на улицата. Този момент се оказал незабравим и за двамата. Той описва срещата като казва, че между тях се е установила незабавна връзка, която само семейството би могло да имало. Тя дори му припомнила за случка, която нямало как друг да знае. Елиас бил убеден , че братовчедка му се е преродила в Карлен и това чувство не го напуснало до края на живота му -през 2015 г.
Какво се случва днес с Барбро?
Тя продължава да пише, работи с коне и живее спокоен живот. В книгите си признава, че спомените са избледнели с течение на времето, но все още се връщат от време на време, особено нощем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
