Ръкописът е глаголически превод на изборните евангелия. 158-те пергаментови страници се пазят в библиотеките на Ватикана. Според специалистите старобългарският ръкопис е написан през втората половина на Х век или началото на ХI в., по време на първото българско царство. Експертите са категорични, че евангелието е най-близко до оригиналния превод на славянски език на Евангелието от светите братя равноапостоли Кирил и Методий. В него като църковни празници са отбелязани и дните на създателите на славянската азбука, както и календарни бележки за източноправославните християнски празници. Дадена е и годината на Климентовата смърт (916г.).
Евангелието включва многобройни бележки на кирилица и се отличава от другите глаголически ръкописи с много богати илюстрации - преплитащи се линии, геометрични мотиви, листа и влечуги, от чиито тела излизат буквите. Заглавните букви пък са украсени с евангелски сцени и светци. Ръкописът носи името на началника на ватиканската библиотека Йосиф Асеманий, който го открил през ХVIII в. в Йерусалим. След срещата с папата Плевнелиев обяви, че страната ни е направила постъпки за включването и на други оригинални документи, свързани с историята ни и пазени във Ватикана, в списъците на ЮНЕСКО. За да бъдат приети в регистъра, те трябва да отговарят на куп изисквания за ценност, историческо и културно значение, документите трябва да бъдат и съхранени в дигитален формат.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
