На 80-годишна възраст почина Маркос Родригес Пантоха - човекът, чиято съдба надминава и най-невероятните филмови сценарии. Изоставен като дете и отгледан от глутница вълци в суровите планини на Сиера Морена, той прекарва 12 години в пълна изолация от хората, за да се превърне в една от най-удивителните и трогателни истории за оцеляване, дива свобода и трудния сблъсък с цивилизацията.
Той стана известен като „момчето вълк от Сиера Морена“. През по-голямата част от детството си Маркос Родригес Пантоха живее в тези отдалечени испански планини, напълно изолиран от хората. Той е отгледан от вълци, след като ранна семейна трагедия довежда до изоставянето му, пише CNN.
В крайна сметка Родригес се завръща в цивилизацията и през 2001 г. се установява в село Ранте, където живее до смъртта си на 80-годишна възраст, съобщават от местната община Сан Сибрао дас Виняс.
„Той беше човек, изтъкан от земя, вятър, въздух, дъжд и ловни леговища“, споделя пред испанската обществена телевизия RTVE Артуро Арконес, близък приятел на Родригес през последните му години. „Винаги казваше, че е бил най-щастлив при вълците, защото така и не се почувства наистина комфортно сред хората.“
Роден през 1946 г. в страна, която тепърва се възстановява от Гражданската и Втората световна война, Родригес започва живота си в бедност в южноиспанското село Аньора. След смъртта на майка му неговите братя и сестри са взети от роднини. Той остава с баща си, който се жени повторно и премества семейството в планината Сиера Морена, за да произвежда дървени въглища. Това разказва професор Габриел Джанер Манила, който прекарва пет месеца в интервюта с Родригес за катедрата по философия в Университета на Балеарските острови в Палма де Майорка.
Пантоха е бил подлаган на тормоз от мащехата си, а едва седемгодишен, баща му го продава на възрастен козар, съобщава RTVE.
„Заведоха ме в планината, в една пещера. Оттам излезе дребен старец с брада и обувки от корк“, разказва Пантоха пред Манила, описвайки първите си стъпки в дивия живот. „Около мен виеха вълци, имаше лисици, диви кози, елени, скорпиони и змии. През нощта слушах тези животни и се страхувах.“
Старият пастир се грижи за момчето, топли го с животински кожи и го учи да дои козите и да ловува зайци с пръчка. Под негово напътствие Пантоха усвоява „закона на джунглата“, пише Манила в изследването си. Момчето разбирало, че е различно – „най-вече защото имало ръце“, но въпреки това се чувствало част от дивата общност. Той научил звуците на животните, от птичите песни до призивите на елените, и вярвал, че може да общува свободно с лисици, вълци и дори змии.
Когато пастирят внезапно изчезва, Пантоха използва наученото, за да оцелее сам, и постепенно спечелва доверието на вълча глутница, като носи храна за малките и вие при опасност.
„Плачех, а те скачаха върху мен. После ми показаха пътя към пещерата си, към вълчата бърлога“, разказва той пред Манила, спомняйки си как малките кученца си играели с него.
Пантоха избягва хората и се крие всеки път, когато чуе човешки глас. На 19-годишна възраст е открит от Гражданската гвардия – „изгубен и сам сред деретата“, пише Манила.
„Справях се отлично. Не знаех какво са пари, но храна никога не ми липсваше“, споделя Пантоха пред предаването Informe Semanal на RTVE през 2010 г. „Ако исках риба, я улавях в реката. Ако исках заек, го хващах. Ако ми трябваше елен, виках моето семейство – вълците. Виех, криех се край реката и те подгонваха животното към мен.“
Завръщане в обществото
Хората, срещнали Пантоха през първите месеци след завръщането му в цивилизацията, го помнят с неговия изострен природен инстинкт и „див характер“, отбелязва Манила. Ученият описва и „пълната му липса на представа за социалния живот, езиковите му затруднения – най-вече че не знаеше имената на предметите, странната му походка и неговата наивност“.
След като е намерен от Гражданската гвардия през 1965 г., Пантоха живее известно време при свещеник в Хаен, а след това при монахини в Мадрид. След военната си служба той се премества на остров Майорка, където работи в хотели и ресторанти.
Именно на Балеарските острови той случайно се запознава с антрополога Манила, който изследва историята му и става първият човек, повярвал напълно на разказа му.ь
