Метеорит предсказал гибелта на "Титаник"

Троян. "Пуста да остане таз Америка, Америка - печалба голяма. Дето измами тез млади момчета, та ги прекара през девет страни. Че ми викат млади момчета: "Свирете, музика за спомен и слава, че всички тук ще загинем. Млади и зелени, бели и червени. Че е потънал големият параход."

Тази народна песен продължава да се носи из Троянския Балкан цяло столетие след потъването на "Титаник". Най-голямата морска катастрофа попарва целия край. 38 български мъже са намерили смъртта си в Атлантическия океан. От тях 8 са родом от Гумощник - Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов и Недялко Петров.

"Повечето са млади момци - на по 19 и 23 г., били са ергени и не са оставили поколение", казва уредничката на читалището в селото Ангелина Георгиева. Тогава търговски агент от Драгоман обикалял из махалите и вербувал гурбетчии с обещанието: "Открийте новия рай на планетата." За да съберат необходимите 30 наполеона за плаването през Атлантика, местните продали ниви и животни, събрали пари назаем и тръгнали да гонят американската мечта като дюлгери и миньори в Щатите. Всички са пътували в трета класа и не успели да стигнат до спасителните лодки, след като лайнерът се ударил в айсберга.

Скоро след потъването злокобната вест се разнесла из Гумощник и жените сложили черни забрадки като след война. Роднините символично погребали удавените си родственици. В двора на църквата "Св. Николай Летни" изкопали кенотаф (гроб без тленни останки) и положили дрехи и вещи на удавените, за да има какво да оплакват.

"Имало знамение, че предстои нещо съдбовно да се случи - през пролетта на 1904 г. над селото пада най-големият метеорит по тези земи", допълва Георгиева.

В Гумощник днес живеят едва 150 души, повечето възрастни хора. Някога тук са пасли хиляди глави добитък - крави, овце и кози. Оттам идва и старото име на селото - Млечево. Най-големият празник било събирането на "бял мъж" на Петровден. "Бял мъж" е местен деликатес, който се приготвя от подсирено мляко с брашно и захар.

Трагедията с "Титаник" родила и съвсем истинска любовна история в Гумощник. Петър Чакъров, бивш училищен директор, имал двама дядовци, загинали на кораба - Лазар Минчев и Пейо Колчев. Двамата били приятели, взели пари назаем от съселяните си и се записали за първия курс на "Титаник". Оставили голяма челяд и бременни жени. След удавянето на двамата булката на Пейо родила момче, а тази на Минко - момиче.

Години по-късно двете сирачета, кръстени на загиналите си бащи - Пейо и Лала, се залюбили и решили да се вземат. Трогнати, комшиите им напълнили къщата със сватбени дарове. "И двамата сте сираци от този параход. Като че ли съдбата е решила всичко да ви е еднакво, да ви събере", нареждали гумощничани. "Дядо Пейо цял живот пасял овчиците си, дори намерил смъртта си на пасището. А баба Лала беше приказна жена - вечно усмихната и щедра", разказва Ангелина Георгиева.

Преди няколко години се споминал и внукът на двамата от "Титаник" - Петър Чакъров. Тази неделя неговата вдовица Анка Чакърова ще открие възпоменателното събиране в местната черква.
Потъването на "непотопимия" презокеански кораб ражда две красиви легенди в Троянския Балкан. Първата гласи, че точно по времето на катастрофата преди полунощ на 14 април 1912 г. в Гумощник след свирепа буря се откъртва парче гранит. Върху него опечалените изписват имената на 8-те загинали и го превръщат в паметника, който и днес стои в църквата. "Всъщност ние нямаме гранитни канари по околните баири, има само пясъчници", обяснява уредничката на читалището.

Втората история е за двама пишман гурбетчии - Стефан Клийновски и негов приятел, които също решили да си опитат късмета в Америка. Продали една нива и няколко крави, взели 12 наполеона от лихваря на селото и тръгнали за София. Там си извадили паспорти, качили се на "Ориент експрес" и слезли в Париж. Агент на голямата английска презокеанска параходна компания "Уайт Старлайн" им продал билети за "Титаник". Най-големият кораб на всички времена трябвало да тръгне от Саутхемптън и да мине през френското пристанище Шербур, за да качи още пътници.

Доволни, че пътуването е уредено, двамата другари влезли в парижка кръчма и здравата полели с френски коняк "Камю" бъдещите си успехи. Когато на другия ден отишли на пристанището, успели да видят само как кърмата на "Титаник" изчезва в далечината. "Всъщност не разполагаме с никакви факти, които да потвърждават легендата. В селата, които са дали жертви на парахода - Сенник, Севлиевско, и Садовец, Плевенско, тази история се разказва за други двама мъже", подчертава Ангелина.

"Моят дядо Дончо Атанасов е бил 21-годишен, когато тръгва на гурбет за Америка. Повече не се връща, той е един от четиримата жители на Сенник, които се качили на "Титаник", разказва пенсионерката Донка Дончева.

Преди Освобождението родното село на Дан Колов носело името Чадърлии и в него живеели само турци. След това обаче българите започнали да слизат от балканските махали и да се заселват в равнината. Бащата на Дончо дошъл от Стоките и вече имал къща и ниви, когато синът му решил да тръгне по света. На изпращането се събрал целият род от околните села, а старейшината му дал кесията с грошовете и го изпроводил с думите: "Дано да си щастлив и дано рибите да не те ядат."

От всички българи само двама жители на Сенник - Пенко Стайков и Златьо Христов, останали живи. Подгонени от нахлуващата вода, те се качили на горните палуби, спуснали се по спасителните въжета и скочили в ледовития океан - по време на катастрофата температурата на въздуха била едва 10 градуса, а на водата около 4.

От разказите на Златьо роднините узнали истината за последните му мигове. Дончо успял да доплува в ледените води до една от спасителните лодки и през сълзи молел да го качат.

Хората вътре обаче му откопчили ръцете от страх да не се препълни и обърне коритото. Самият Златьо бил спасен поради невръстните си години. Миг преди да го пуснат и него в океана, възрастна англичанка се примолила: "Дайте да спасим това момче, после Господ нас ще спаси."

На Донка оцелелият предал последните думи на нейния дядо. "Сбогом. Ако стигнеш жив, прати поздрави", промълвил той, преди да потъне в океана. 40 дни по-късно жена му ражда момче, което кръстили също Дончо.

Сенник се слави като родно място на най-силния мъж на планетата - Дан Колов. Самият той заминал за Америка, когато бил на 14. След потъването на "Титаник" съдбата свързала легендарния борец с друг от оцелелите му съселяни - Пенко Стайков. Пенко го придружавал на първите схватки в Америка, а кечистът поел издръжката му за известно време. Стайков се завърнал в родината 10 г. след морската катастрофа. По-късно обаче станал жертва на нелепа злополука след взрив при работата си като каменар.

"Сто години по-късно нищо не се е променило - и сега гурбетчии колкото искаш, и всеки се чуди накъде да хване", обобщава Донка, внучка на загиналия на "Титаник" балканджия.

Българска връзка има и оркестърът на "Титаник". Преди да отплава от Саутхемптън на фаталното пътешествие, бендът на Уолъс Хартли свирел в Градското казино на ул. "Гурко" (днес - Софийска градска художествена галерия). Оркестърът свирел до последно, докато корабът потъвал, за да повдигнат духа на паникьосаната тълпа.