Лордовете на София

"Бъндараците" възкръсват в история за рок и комунизъм

Лордовете на София | StandartNews.com

През лятото се навършват 20 години от смъртта на легендата на българския рок Димитър Милев-Големия Бъндарак. В понеделник в Дома на киното от 20,30 ч ще бъде показан документалният филм "Лорд Бънди от София". Премиерата е от афиша на 17-ия международен "София филм фест" и е посветена именно на една от първите ни рок групи - "Бъндараците". Иван, брат на Димитър Милев и по-известен като Малкия Бъндарак, разказва за началото, в което участват Кирил Маричков и Петър Цанков. На старта идеята за името на бандата гравитира около разни племена като Унугундури, Чукундури и други подобни.

"Като дете брат ми страдаше от сливици. После болките го удариха в краката. Веднъж нашите тъкмо го извеждаха с количка на разходка, когато разбрахме, че из вестниците пишеше как английския депутат лорд Бънди, също в количка, гласува помощи за България. Тогава архитектът на нашата кооперация се пошегува за брат ми: "Ето, лорд Бънди го изнасят на ръце." Оттам по-късно дойде и името на групата -"Бъндараците", разказа Иван Милев, втори китарист на групата.

Филмът трябваше да излезе преди повече от година, но това не се случва най-вече поради липсата на достатъчно документален материал - все пак става дума за 60-те години.

"Дори не успяхме да открием снимки от един "Златен Орфей",

на който ни бяха прекръстили на "Синигерите"

само за да ни допуснат до участие", спомня си Вачо Бъндарака. Режисьор на лентата е Иван Трайков, а сценарист е Константин Петров, близнакът на Александър Петров, един от най-добрите ни текстописци. Оператор е Емил Пенев, а автор на музиката е сборната група The Beat Club с участието на Вачо, "Щурците" Кирил Маричков и Петър Цанков, Любомир Канов, Константин Марков, Йордан Ганчев-Дани Баницата и други. Проектът печели субсидия на столичното кметство.

"На екрана има доста интересни закачки и сравнения - например между Джон Ленън и брат ми Димитър Милев. И двамата са родени през 1940 г. и си отиват твърде рано - Ленън беше убит, докато

брат ми се самоуби с алкохол и цигари

разказва Вачо с тъга.

"Бъндараците" започват да свирят през май 1963 г. "Бяхме ако не първите, то поне сред тях. Събрахме се аз, брат ми, Кирил Маричков и барабанистът Паното - той обаче не остана. Нямахме уредби и чак след като дойде басът на Кирчо, започна да става сериозно. Преди това свирехме през радиоапарати. Големият Бъндарак завърши две висши - Лесотехническия университет и Художествената академия. Аз покрай него съм запетайка. Той нямаше инстинкт за самосъхранение и с милицията сме имали много проблеми и разправии. Нашите починаха рано, трябваше заедно да живеем и да се борим", спомня си Малкия Бъндарак.

Докато все още нямал китара, Кирил Маричков тропал по консервена кутия. "Понеже бях най-дългият от бандата, Бъндарака после нареди да свиря на бас и това стана моя съдба", спомня си Маричков днес.

Вече към 1964-1965 г. вълната от рокендрол става неудържима. "Където и да отидехме, ставаше лудница. Започнаха да ни викат и на публични места като в Сатиричния театър. Излязохме като рок група на сцената. Обикаляли сме цяла България на турне с трупата. И това се дължеше на доброто отношение на големите актьори.

Калоянчев, Парцалев и Стояна ни спасиха

Те ни защитаваха от посредствени и зли чиновници. Но не съжаляваха, защото публиката пощуряваше. Всичко минаваше през комисии, чиито шефове бяха разни недоказани музиканти и по-точно - музиканти с пагони. Даже и сега, когато гледам старите кадри от концертите в Художествената академия и виждам как по-голямата част от публиката са ченгета, а не студенти, ми става и смешно, но и много тъжно", разказа още Вачо.

Малко по-късно Кирил Маричков и Петър Цанков се отделят от "Бъндараците" и създават "Щурците". Но не и преди да си покажат рогата - дотолкова се прочуват, че ги канят за изпълнения и в английското, и в американското посолство в София. Дори се стигна дотам, че жената на английския дипломат номер 1 тогава ги кара по домовете им с личната си кола.

"Автомобилът беше "Триумф Хералд", а часът - 2,30-3 сутринта", спомни си Вачо.

Музиката във филма се прави от сборната формация The Beat Club - Иван Милев - духовен водач и основател, Петър Георгиев-Пешето - китара - и до днес свири с Кирил Маричков и много други легенди на рока, Павел Васев - китарист на "Монолит", Тодор Мирчев-бас, по принцип художник-реставратор, Петър Караспасов--Карата - барабани, Антон Серкеджиев - вокал и адвокат. Във всяко изпълнение на бандата участват гости - Васко Кръпката, Камен Кацата, Тони Чембъра и много други.

"След като утре мине премиерата, ще пуснем филма и в кино "Влайкова", където ще направим гигантски концерт, кани се Малкия Бъндарак. Все пак това е истинската история на рока в България, и то точно в ония мрачни комунистически години. "Нека младите видят какво сме преживели", завърши той.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай