Признателен съм на руснаците, загдето ни освободиха, но какво търсят в нашата Добруджа, заявява смелият генерал
Фелдмаршал Аугуст фон Макензен му връчва железен кръст за храброст
Иван Колев е роден на 15 септември 1863г. в село Бановка, Бесарабия/дн. Украйна/. Селището се намира на 25 км. от Болград и е основано от българи, изселници от село Чоба, Пловдивско след Руско-турските войни. Основно образование получава в родното си село, а средно в прочутата за времето си Болградска гимназия, която завършва през 1882г. През 1884г. Иван заминава за България, където постъпва като помощник-секретар в Софийски окръжен съд. През ноември 1885г. избухва Сръбско-българската война, а още в първите дни Иван Колев се записва доброволец и заминава за фронта с Ученическия легион. Скоро той вижда своето призвание във офицерската професия и в началото на 1886 постъпва във Военното училище. Юнкерите се разпределяли по специалности според успеха и Иван като отличник бил определен за артилерист. Той, обаче, желаел от сърце да стане кавалерист и заявил, че ако не стане такъв, ще напусне училището. Желанието му било удовлетворено и през април 1887 г. Иван Колев се дипломира и е произведен в чин подпоручик. Постъпва в Трети конен полк. Младият офицер иска да продължи образованието си и след успешно положени изпити през 1890 г. заминава за Торино, Италия, за да постъпи във тамошната военна академия. Завършва я успешно с чин ротмистър през 1894г. и се завръща в родината. Назначен е за генерал-щабен офицер, а по-късно е издигнат за началник-щаб на кавалерийската инспекция. Чете лекции по военна история и по негова инициатива са организирани първите конни състезания в армията. През 1907 г. е изпратен на специализация в австрийската армия и след завръщането си е произведен в чин полковник и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк. Такъв го заварва Балканската война. По време на военните действия Иван Колев е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, а в последствие - началник-щаб на Трета армия. По време на Междусъюзническата война е назначен за началник-щаб на Пета армия.
През 1915г. е произведен в чин генерал-майор. Година след година генерал Колев трупа умения и военен опит, за да стигне до своя боен подвиг. По време на Първата световна война той е инспектор на конницата и командир на Първа конна дивизия. Тя действа в състава на Трета българска армия, която освобождава Добруджа до устието на Дунав. Паметни остават думите му пред строената българска конница на 4 септември 1916 г. в очакване на сблъсъка с елитна руска част, двукратно надвишаваща нашите сили: "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, загдето ни освободи. Но какво търсят казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!" Така говори само един голям български патриот, макар и роден в Руската империя. Българската конница помита надвишаващите я казашки отряди и им нанася катастрофално поражение. Събужда се спомена за страшната и непобедима българска конница от времето на Велика България, а командващия генерал Колев получава германски железен кръст за храброст, връчен му лично от главнокомандващия силите на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен.
На 28 юли 1917 г. Иван Колев е произведен в чин генерал-лейтенант, но изтощението от изминатите хиляди километри на кон си е казало думата и той е вече тежко болен. Умира само ден по-късно по време на лечение във Виена. По-късно тленните му останки са върнати в родината и погребани с почести. България губи един от най-големите си военачалници.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
