Жан-Франсоа Жариж е член на френската Академия за надписи и художествена проза и главен секретар на Комисията за археологически разкопки към Министерството на външните работи на Франция. Той бе в България по повод конференцията "120 години българо-френски археологически разкопки". Пред "Стандарт" ученият коментира богатото археологическо наследство на България.
- Господин Жариж, с какво е интересна България от археологическа гледна точка?
- Аз съм секретар на Комисията за археологически разкопки в чужбина. В момента имаме три мисии в България и така всяка година имам възможност да чета по три доклада за вашата страна. България е страна, която винаги ме е интересувала в археологически план. Аз съм работил в Пакистан на обекти от епохата на неолита, а в България има много обекти от този период. Интересно е също така тракийското наследство в страната ви. В Европа България несъмнено е най-богатата от гледна точка на археологическо наследство страна заради всички тези периоди, контактите й с Ориента и Европа. Вие сте ключова страна в археологическите изследвания. И трябва да кажа, че за страна, която изпитва икономически трудности, се правят доста усилия по посока на археологията.
- След откритията, направени в пещерата Козарника, преувеличено ли е да се каже, че съвременните европейци са тръгнали от България?
- Смятам, че не трябва да се опростява археологията. Козарника е един много важен обект. Да кажем, че България е една изключително важна страна, за да се разбере краят на палеолита и преходът към неолита, както и влиянието на Турция и Анадола.
- В момента в България работят три френско-български археологически екипа. Какво предстои в тяхната работа?
- Има един екип, който е доста млад - този в Созопол. Провеждат се разкопки и в Ковачево. В някои държави Франция има чисто национални екипи с известно сътрудничество от местни археолози. В България археолозите са изключителни професионалисти и екипите, които работят, са смесени френско-български. В Министерство на външните работи подкрепяме идеята за продължаване на работата в България. Вече не подкрепяме проекти в Западна Европа, тъй като има много университети. В Източна Европа обаче ни се струва, че е важно да поддържаме сътрудничество.
- Вие самият защо решихте да се занимавате с археология?
- Първоначално исках да уча история на изкуството и се интересувах по-скоро от западноевропейското изкуство. Бях обаче повлиян от един преподавател, който говореше за Азия, и реших да започна да се интересувам от азиатско изкуство. Прецених, че най-добрият начин да опозная азиатските страни е, като се занимавам с археология. Имах късмета да замина и така станах археолог в Пакистан, където работих 40 години. Доброто познаване на миналото е важно за отварянето на светогледа и за да се борим с националистическите идеологии. Защото понякога археологията е била използвана за политически цели. Затова е важно да има международни смесени екипи, археологията да се изучава съвместно. Към археологията трябва да се подхожда по чисто научен начин. Вярно е, че става въпрос и за пари, защото да се правят разкопки става все по-скъпо.
- Как се процедира във Франция, когато на пътя на голям строеж се окаже археологически обект?
- Във Франция законът изисква строителните работи да спрат. Вярвам, че така е и в България. Освен това фирмата трябва да плати археологическите разкопки.
Красимира Темелкова
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
