Изкарай 6 на матурата

София. Един призрак заброди сред абитуриентите дни преди зрелостните изпити - призракът на PISA. Просветното министерство обяви, че поне два въпроса на матурата в 12 клас по български и още два - на изпита за гимназии по математика след 7 клас, ще бъдат съставени по модела на най-престижното международно външно оценяване. Онова, на което по традиция 50 на сто от българчетата се представят зле.

"Откъде накъде PISA? Това има ли го в учебните програми?", възроптаха десетки учители, след като стана ясно, че на матурите им готвят сюрприз. Истината е, че българските ученици доскоро не бяха решавали подобни тестове, защото те не фигурираха в нито един учебник или помагало. Особеното при PISA е, че мерят не просто натрупани знания, а т.нар. функционална грамотност - способността да извличаш от текста информацията, да разсъждаваш върху нея, да правиш междупредметни връзки. Независимо по кой предмет са, всички задачи започват с текст (виж задачите, публикувани тук). Той обаче може да не бъде в повествователен вид. Може да имаме диаграма, таблица и дори касова бележка, в които се съдържат определени данни. Учениците трябва да го прочетат и да отговорят на свързаните с него въпроси. Една от задачите например изисква да определят в какви часове трябва да чатят момчета от два различни часови пояса, като съобразят времето не само с часовата разлика, но и с училищната си програма. Друга ги кара да съставят уравнения, така че да класират четири автомобила по различни показатели. Случва се

да разсъждават и върху етикет на стока

например. Понякога един въпрос включва знания от още няколко дисциплини. Всички задачи се изготвят така, че да са на базата на учебния материал, а освен това да са разбираеми за хлапетата от различни континенти. Доскоро тестове PISA бяха най-строго пазената тайна. Сега за първи път организацията, която го провежда, разсекрети част от материалите, които вече са се падали на изпитите досега. Правата върху тях у нас се държат от "Просвета".
За първи път по тази система са оценявани учениците през 2000 г. Тестовете се правят през 3 г. в произволно избрани училища от дадена страна и са разделени в три категории - четивна грамотност, математика и природни науки. Резултатите от първото препитване били доста стряскащи за повечето държави. Някои от тях, изплашени от лошото представяне на децата, тутакси започват да правят промени в образователната си система. Тогава се появява и това понятие - PISA шок. Той се отнася до слабите резултати на иначе доста хвалени страни - например Германия. За сметка на това

първенци са Финландия, Южна Корея и Китай

- поне напоследък. През 2006 г. знанията на 15-годишните бг ученици по природни науки ги поставят на 42-о място от 57 страни. При четивната грамотност пък нашенчетата са били на 32-о място от 42 позиции. Следващият тест е по математика и е планиран за края на 2012 г. и в него ще участват 70 държави. "Моите уважения към колегите учители по литература, този път сме амбицирани да се представим много по-добре от предишните пъти", заяви Асен Александров, съветник на министъра и училищен директор, който преподава математика. Вече повечето му колеги са минали обучение как да трансформират задачите от учебника в тестове тип PISA. Въпросът обаче е кога тя трайно ще се пресели и в учебниците. И оттам - в умовете на децата.