Историята на семейството Георгиеви е част от кампанията на "Верея" За повече здрави семейства. Кампанията има две основни посоки: да покаже как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво и щастливо, и да разкрие семейната терапия като една от възможностите за запазване на семейството хармонично. В. СТАНДАРТ е посланик на кампанията „За повече здрави семейства".
Да се влюбиш е лесно! Но да запазиш любовта си в продължение на много години, не просто да живееш с един човек под един покрив, но да го уважаваш, да се чувстваш пълноценно в компанията му - това вече е изкуство. Катя и Иво от Кърджали доказват, че е възможно. Заедно са близо 20 години. Въпреки, че той мина златната среда на петдесетте, а тя ги наближава, още са подвластни на младежкото любопитство към света.
„Първата ни среща е специална - видяхме се на 14 февруари при приятелка португалка, която работеше в Кърджали за Френския институт. Събра ни любовта към стиховете, музиката, книгите", спомня си Катя. После идва Харманли, където поетът с китара Иво Георгиев е сред любимите изпълнители, а ПОКИ "поема" и цялата организация на сватбената церемония. Известната преводачката от руски и английски Светлана Комогорова – Комата, им става кума.
По това време, през 2000 година, излиза и първият албум на Иво с авторски песни „грАДЪТ на сНЕЖНИЯ чоВЕК". А година по–късно взема голямата награда на Фестивала "Поетични струни" в Харманли.
Иво е кореняк кърджалиец. Бъдещият инженер-агроном завършва в Пловдив, после специализира в Тулуза, Франция, „Защита на растенията и околната среда". Шест месеца е в най-голямата научна станция по земеделие в Швейцария - в Нийон, близо до Женева, където работи като ентомолог. Връща се в България и публикува няколко статии в областта на биологичната борба - една много перспективна област. Но в началото на прехода - през 1992-1994 г., много трудно се заделят пари за научни изследвания. Като много българи, Иво решава да замине за чужбина и избира Канада. Минава всички етапи на одобрение, но точно на финала се отказва. Остава в България, защото
вярва, че камъкът си тежи на мястото
„Катя ме спечели с нейната емоционалност и сърдечност. Открихме, че имаме много общи интереси. Тя ми показа Родопите около Смолян, Велинград, Ракитово, а аз – Източната част на планината с големите язовири по поречието на Арда", разказва Иво.
„С него сме много различни, но и се допълваме. На този полюсен принцип сме като Ин и Ян, но не в противоборство, а като ротационна симетрия", обобщава филофски Катя. Казва, че харесва у него отговорността, това, че е постигнал всичко сам. "Той е целеустремен, има силен характер, хармонична личност е, пее, владее няколко инструмента - акордеон, китара, с ударните се справя прилично. Напоследък е много запален по фотографията, започна да се занимава и с дърворезба, пише стихове и проза, а последната му книга - "Дневникът на кралския гъделичкар", излезе през 2017-а", изрежда достойнствата на Иво обичната му съпруга.
При нея животът също е изпълнен с любопитни моменти. Интересът към руската култура и особенно към руската рок група "Аквариум" е причина съвсем млада, Катя да замине за Санкт Петербург. Там с прекъсване остава почти 2 г. За основателя на великата банда Борис Гребенщиков може да разказва с часове, а преди две години с приятели от България пътува специално до Берлин за юбилеен концерт на руските легенди.
Другата любов на Екатерина е философията
и затова след филологията, решава да завърши магистратура по философия в Софийския университет. "Моментът на моето следване беше много труден за семейството ни. Децата бяха малки, майката на Иво се разболя, затова в началото той не беше съгласен. В такива ситуации аз предприемам тактика на изчакване, постепенно разгръщам идеята си, потушавам страховете му. Отчитам, че преодоляването на мъжкия егоизъм винаги е било проблем на жената. Но си дадох сметка, че трябва да отложа магистратурата с година. Защото образование и кариера – добре, но не за сметка на семейството", категорична е Катя. "Разумният компромис е много важен за баланса в едно семейство", допълва тя.
Спомня си и за други тежки ситуации, от които е трябвало да търсят изход. И благодарение на взаимното търпение и разбиране, са успявали. В това възпитават и децата си, които са много различни. Дъщерята Боримира е студентка, учи балет и хореография в Москва. Големият син Стефан е запален по компютрите и учи в Математическата гимназия в Пловдив. А малкият – Калоян, се занимава с музика. Вече напредва с виолончелото и китарата, два пъти седмично пътува до Пловдив за уроци по арфа.
Най-малкият в семейството е и най-любвеобилен. "Тати е моят учител по солфеж, харесвам неговите песни и особено чувството му за хумор. А с мама правим сурвачки около Коледа, украсяваме ги с пуканки, тя ме научи да изработвам и мартеници", казва момчето.
"Винаги подкрепяме децата си, но ги учим, че всеки трябва да се съобразява с останалите в семейството", споделят родителите.
Мама Катя възлага различни задачки в домакинството на момчетата – да направят салата, да почистят в кухнята, даже да простират прането.
Иво не смята, че е героизъм да си баща на три деца. „Не е лесно, но децата носят много радост. Преживяваме техните успехи и неуспехи. Чрез тях забелязваме неща, за които по–рано не сме се замисляли. Децата правят живота ни истински", казва той.
Катя и Иво са убедени, че
житейските трудности обединяват членовете на голямото семейството
защото в желанието да си да помогне, човек надмогва себе си.
Като всички родители, имат своите притеснения какво бъдеще ще осигурят на децата си. Иво е категоричен, че на първо място това, което трябва да им дадат, е добро образование.
„Много важно е родителите да насочват и да окуражават децата, за да изпитат и те радостта от победата в трудна ситуация. Това повишава самочувствието им, че успехът идва само когато се развиваш", обяснява съпругата. Според Иво всеки може да изразява свободно мислите си, но и да зачита чуждото мнение. Този демократичен принцип и двамата са възприели от своите родители.
Екатерина и Иво са на мнение, че голяма част от проблемите на модерното семейство идват от липсата на общуване между родители и деца.
По този повод Катя припомня, че връщайки се от пътуване в Швейцария, Иво не искал да чуе за телевизор. Е, сега имат телевизор вкъщи, но гледат само определени предавания и филми. "Любимо занимание, още когато се запознахме и децата бяха по-малки, беше да четем заедно. Прочетохме първо "Сидхарта" на Херман Хесе, а после и други книги. Днес пък Калоян ни чете. Аз много обичам да слушам радио, защото така се концентрирам върху словото, а не се разсейвам от визуални ефекти и тв реклами", споделя Катя и подчертава, че скуката убива всичко. Да са активни, да не спират да търсят - това тя съветва и своите ученици, на които преподава свят и личност, психология, философия.
Всички в семейство Георгиеви са запалени велосипедисти. Предпочитан маршрут са парковете на Кърджали, правят и по–дълги велопоходи в околностите на града. Доказват, че може да се живее интересно и далече от столицата, защото това е вътрешна потребност. В дома им се говорят няколко езика – френски, английски, руски. След пътуването на двамата до Португалия за 50-я рожден ден на Иво, сега плановете са за Ирландия по случай юбилея на Катя. А голямата мечта е цялата фамилия да избере обща дестинация. Но коя да е тя - ще реши семейният съвет.
* * * * *
Историята на семейство Георгиеви е част от кампанията на "Верея" - "За повече здрави семейства". Кампанията има две основни посоки: да покаже как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво и щастливо, и да разкрие семейната терапия като една от възможностите за запазване на семейството хармонично. Вестник СТАНДАРТ е посланик на кампанията „За повече здрави семейства".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
