Кльомбата е българска! Доказва го скулпторът Александър Хайтов, базирайки се на Манасиевата хроника от 1345 г. Синът на писателя Николай Хайтов е катeгоричен, че символът на мейла има древни БГ корени. По думите му, ако те бъдат изследвани, може да се докажат интересни зависимости. Хайтов иска да вдигне паметник на кльомбата във Велико Търново. "Ще предложа на общинския съвет там да гласува едно петно, където може да се сложи такова произведение", категоричен е скулпторът.
"През 2007 г. започнах да се ровя в Манасиевата хроника и Лондонското евангелие. Трябваше да направя бойни сцени в паметник за Калоян. И се порових там, за да видя как са рисували едно време въоръжението, как са се групирали. Исках просто да се ориентирам - разказва Александър Хайтов. - Случайно намерих символа. Беше доста шокиращо, защото този дизайн го знаем от доста време. Но да го видиш в книга, написана през 1340 г., си е шокиращо. Става дума за XIV век, направо учудващо", сподели за "Стандарт" синът на Николай Хайтов. Скулпторът признава, че през 2007 г. вижда @ в Манасиевата летопис и я забравя.
Наскоро обаче пак му се налага да порови в старите книги. И тогава, като вижда кльомбата, си казва: "Я чакай малко!" Започва да рови в интернет. Оказва се, че най-старите доказателства за съществуването на @ са испански от 1448 г. "Книгата, която аз гледах, е 100 г. по-стара. Значи този знак е наш", пали се скулпторът Александър Хайтов.
За иберийците е мерна единица. "Докато при нас си е църковен знак - буква", обяснява синът на Хайтов.
Скулпторът разконспирира маймунското "а" на страница 62 в Манасиевата летопис. Там знакът @ е употребен именно като ръкописна буква "а", участваща в калиграфски изписаната дума "@мин".
Надписът на горния ред е :"...и во веки веком." Над маймунката има картина на Парис и Хубавата Елена, преди да избягат от Европа и да тръгнат към Мала Азия. Тогава става Троянската война. Картинката няма нищо общо с текста. "Той е църковен", отбелязва Хайтов.
Каква е историята на Манасиевата летопис? Преди седем века неизвестен монах от Търновската книжовна школа превел от гръцки на български и илюстрирал хрониката на Константин Манасий по поръчка на цар Иван Александър.
В нея са отразени редица световни събития. Вероятно преди превземането на Търновград от турците хрониката е изнесена извън България. През 1475 г. заедно с други ръкописи от сбирката на Никола Катарски, епископ на Модрос, Хърватско, хрониката попада във Ватикана. През 1481 г. летописът е описан в каталога на Бартоломей Платина. Хрониката е проучвана от Марин Дринов, после и от Богдан Филов.
Всъщност Александър Хайтов намира кльомбата във фототипното издание от 1962 г. на проф. Иван Дуйчев. "За щастие то е лично мое, не съм ходил да го търся по библиотеки", разказва скулпторът. В своя труд "Миниатюрите на Манасиевата летопис" Иван Дуйчев я датира 1345 г. Оригиналът на хрониката пък се пази във Ватикана под наименованието Codex vaticanus slav.II.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
