Спомени от времето, когато Английската гимназия в Пловдив е била в сградата на Семинарията и в нея се е ходело по пантофи, когато първите учители от Англия Ан Слейтър и Мери Мейсън са внасяли аристократичен дух в соца, а летните униформи на момичетата са били бели рокли - това и още много от миналото на школото събра в снимки и разкази Виртуален музей.
Платформата е създадена от възпитаници на ЕГ „Пловдив" и ще бъде представена в събота, когато учебното заведение ще чества 60 г., пише "Марица". Няколко хиляди възпитаници се очакват на тържеството сутринта на Античния театър. Един от випуските се събрал в аванс „в тесен кръг" и засадил чинар в двора на училището, като възнамерява да оформи цяла алея.
Възпитаниците настояли домакините да не издават нищо от програмата на честването, на което също ще отидат вкупом. Следобед в 15 ч. ще имат възможност да посетят Семинарията или настоящата учебна сграда. В 17 ч. започва представяне на Виртуалния музей в Малката базилика. А коктейл на випуските
ще събере различни поколения
в палата 14 на Панаира в 20 ч.
„60 години - това е цял един живот. Ще се съберем. Ще се прегърнем и ще се усмихнем. Ще се веселим. Ще си разкажем спомени. Ще видим любимите учители, ще вдигнем чаши", предвкусват вече от PELSA - асоциацията на завършилите ЕГ „Пловдив". Тя е подобие на университетските Алумни клубове и дори ги задминава с трите си клона в Пловдив, София и Ню Йорк.
Идеята възпитаниците на Английската да разровят домашните архиви, да извадят старите снимки и да съберат всичко в електронна платформа като Виртуален музей възникнала още на честването на 55 г. от основаването на училището.
Началото на неговата история е през 1958 г., когато след посещение на делегация от ГДР се ражда идеята за езикова гимназия. По онова време Англия е зад Желязната завеса и да се иска разкриване на английски паралелки е нечувана дързост, затова се мисли за Немска гимназия. Тогавашният зам.-министър на просветата дава зелена светлина и изненадващо вместо гимназия с преподаване на немски, министерството решава да се откриe английска. На 5 август 1958 г. е издадена заповед за основаване на Смесена гимназия с преподаване на английски, която да приеме 75 ученици в 3 паралелки. Точка 2 гласи за тях и за учителите да се осигури пансион. За новото школо е отредена сградата на Семинарията.
Да се заеме с организацията от Ловеч пристига учителката по английски Елдора Божинова, а управител на общежитието става Борис Кузманов. Двамата събират екип и подготвят първата учебна година. Малко след старта е назначен първият и най-дългогодишен директор - Любен Христов. Тогава е едва на 26 г., завършил е английска филология у нас и специализирал в Лийдс и Тексас. Посвещава на школото целия си живот и го ръководи 34 г. до пенсионирането си. Във Виртуалния музей присъстват и неговите последователи - от любимеца на учениците Валентин Караминев до настоящия директор Николай Радев. Списъкът на учителите пък е подкрепен с техни черно-бели портрети и общи снимки с усмивки от старите ленти. Докато се стигне до русокосия колоритен ботевист и преподавател по български език и литература Александър Первазов обаче, има още много време.
В началото, понеже класните стаи още не са готови, занятията тръгват в гимназия „Димитър Благоев", а за общежитие се ползва Дом за деца и юноши „Роза Димитрова". Впоследствие възпитаниците се пренасят в ремонтираните спални в Семинарията - една за всички 60 момичета и друга за 21 момчета. Седмица по-късно в сградата се прехвърлят и учебните занятия.
През първите години
всички са длъжни да живеят в пансиона
и това поставя основите на силната общност. В общежитието и в училището се ходи по пантофи. В градски отпуск може да се излиза само в сряда между 16 и 19 ч., а в домашен - след края на учебните занятията до 20 ч. в неделя. Но само ако не си наказан.
Вътрешният живот закипява - къде с официалните драмсъстави, къде с тайно слушане на „Бийтълс" и създаването на няколко рок групи по-късно. Във Виртуалния музей са събрани снимки, които показват как се фучи по коридорите с колело, как са изглеждали абитуриентите някога и как любимите учители се подхвърлят на ръце. Други кадри предизвикват усмивка с уловени мигове от задължителното военно обучение и лудории по време на акция за залесяване.
В началото на втората учебна година пристигат първите учителки от Англия - Ан Слейтър и Мери Мейсън. До пролетта на 1960 г. училището няма име. Любен Христов избира за патрон Георги Кирков и възпитаниците стават популярни като „кирковци". Името се запазва до началото на 90-те. През 1976 г. школото се мести в нова сграда, която ползва и днес. То е сред малкото учебни заведения, асоциирани към ЮНЕСКО.
През 1990 г. въвежда обучение и по втори чужд език - немски, френски или английски. Две години по-късно паралелките по френски се отделят в самостоятелна езикова гимназия.
Кадър по кадър Виртуалният музей подрежда образите на любимците в категория „Незабравимите". Випуски от 70-те, 80-те, 90-те до наши дни са публикували снимки. Това е само началото на електронната летописна книга, която и следващите випуски ще могат да попълват.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
