Събота,

Сушата е по-голям проблем от коронавируса

От: Да­ни­е­ла Де­не­ва -
A
A
A

  • За мо­мен­та у нас ня­ма нуж­да да се заб­ра­ни из­но­сът на пше­ни­ца, каз­ва Кос­та­дин Кос­та­ди­нов, пред­се­да­тел на На­ци­о­нал­ната асо­ци­а­ция на зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те
  • Секторът е силен, защото разчита на пазара, а не на  помощи, средната заплата е 1500 лева чисто
  • Ру­сия и Ру­мъ­ния заб­ра­ни­ха ек­спор­та на жи­то, бор­со­ва­та це­на ми­на 200 ев­ро за тон
  • Па­ри на­куп не се да­ват, тряб­ва да се пра­вят мер­ки, ко­и­то да под­по­ма­гат про­из­вод­ства­та да стиг­нат до па­за­ра
  • Мо­же да има про­пад­на­ли пло­щи за­ра­ди за­су­ша­ва­не­то, а бюдже­тът за пок­ри­ва­не на за­гу­би­те е ед­ва 4 ми­ли­о­на ле­ва

 

- Г-н Кос­та­ди­нов, как се от­ра­зя­ват из­вън­ред­ни­те мер­ки за­ра­ди COVID-19 на ра­бо­та­та на зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те?

- Ре­зул­та­тът от мер­ки­те, ко­и­то се взе­ха от На­ци­о­нал­ния опе­ра­ти­вен щаб, и съ­ве­ти­те, ко­и­то ние да­дох­ме, е, че всич­ки зе­ме­дел­ски про­из­во­ди­те­ли мо­гат да сти­гат до ра­бот­ни­те си мес­та, про­це­сът на ра­бо­та не се пре­къс­на. По фер­ми­те и сто­пан­ства­та се спаз­ват изис­ква­ни­я­та на ща­ба и на здрав­но­то ми­нис­тер­ство за лич­на­та хи­ги­е­на, за пред­паз­ни об­лек­ла, мас­ки. За­ра­ди нап­ра­ве­на­та ор­га­ни­за­ция, ако евен­ту­ал­но има за­бо­лял в ня­кое сто­пан­ство, ос­та­на­ли­те мо­гат да хо­дят на ра­бо­та, спаз­вай­ки всич­ки изис­ква­ния за де­зин­фек­ция. В то­ва от­но­ше­ние проб­ле­ми ня­ма­ме. Но ни при­тес­ня­ва за­су­ша­ва­не­то на по­се­ви­те в ня­кои час­ти на стра­на­та.

- В кои час­ти на стра­на­та има за­су­ша­ва­не?

- Та­зи го­ди­на за­су­ша­ва­не­то е в се­ве­ро­из­точ­на­та част на Доб­руджа, об­хва­ща и ра­йо­на до Си­лис­тра, как­то и на­до­лу към Вар­нен­ска об­ласт, част от Шу­мен и Раз­град. Дру­ги мес­та със за­су­ша­ва­не са в ра­йо­на след Но­ва За­го­ра по по­со­ка Бур­гас, как­то и око­ло Вра­ца. Не са мал­ко ма­си­ви­те с пше­ни­ца, ко­и­то са зас­тра­ше­ни. За про­лет­ни­те кул­ту­ри има­ме на­деж­да не­ща­та да се оп­ра­вят и все пак да за­ва­ли.  Но при пше­ни­ца­та все­ки ден се гу­би от до­би­ва. Кол­ко ще бъ­дат про­пад­на­ли­те пло­щи - 20-30-50 или 100% - вре­ме­то ще по­ка­же.  Но с ва­ле­жи­те не­ща­та не са как­то обик­но­ве­но. Нор­мал­ни­те дъж­до­ве за те­зи ре­ги­о­ни от есен­та до про­лет­та са око­ло 500 лит­ра, а та­зи го­ди­на са меж­ду 90 и 120 лит­ра  - око­ло 4-5 пъ­ти по-мал­ко. През  ми­на­ла­та го­ди­на зи­ма­та съ­що бе­ше су­ха, дъж­до­ве ва­ля­ха през про­лет­та. През пос­лед­ни­те го­ди­ни вла­го­за­па­ся­ва­не­то в поч­ва­та не е та­ко­ва, как­во­то тряб­ва да бъ­де.

- ООН пре­дуп­ре­ди за про­до­вол­стве­на кри­за по све­та за­ра­ди то­ва, че мно­го дър­жа­ви спря­ха из­но­са на зър­но. Пос­лед­ни­ят при­мер е Ру­сия, ко­я­то си из­пъл­ни кво­та­та и заб­ра­ни из­но­са до 1 юли. Как ще се от­ра­зи то­ва на па­за­ра?

- В та­ка­ва ре­це­сия вслед­ствие на пан­де­мия не сме из­па­да­ли. Все­ки пра­ви стъп­ки­те си вни­ма­тел­но. Пре­ди ед­на-две сед­ми­ци Ру­мъ­ния спря из­но­са на пше­ни­ца. Го­во­рих­ме със зе­ме­дел­ския ми­нис­тър Де­сис­ла­ва Та­не­ва и се чу­дех­ме за­що взе­ха та­ко­ва ре­ше­ние. Те вър­вя­ха по-нап­ред в кво­ти­те си та­зи го­ди­на. Но и са­мо­то раз­ви­тие на пше­ни­ца­та в се­вер­на­та ни съ­сед­ка - по-точ­но в тях­на­та част от Доб­руджа, ко­я­то е жит­ни­ца­та на Ру­мъ­ния, се раз­ви­ва две сед­ми­ци пре­ди на­ши­те по­се­ви. И ко­га­то за­поч­на­ха да ид­ват сним­ки от Асо­ци­а­ци­я­та на ру­мън­ски­те зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли, ви­дях­ме, че при тях за­су­ша­ва­не­то е тръг­на­ло още пре­ди две сед­ми­ци. Ру­мъ­ния е го­лям про­из­во­ди­тел и из­на­ся мно­го. Но за­ра­ди рис­ка да ос­та­нат без се­ме­на, там спря­ха из­но­са до вто­ро на­реж­да­не. Съ­що­то нап­ра­ви и Ру­сия, ко­я­то е най-го­ле­ми­ят про­из­во­ди­тел и из­но­си­тел на зър­но в све­та. От ко­ле­ги бъл­га­ри, ко­и­то ра­бо­тят в Ру­сия, чух­ме, че в Крас­но­яр­ския край, къ­де­то им е жит­ни­ца­та, има­ме ком­про­ме­ти­ра­но про­из­вод­ство - за­ра­ди су­ша­та по­се­ви­те не са на доб­ро ни­во. В Ук­рай­на, ко­я­то съ­що е го­лям про­из­во­ди­тел и из­но­си­тел на пше­ни­ца,  още не са взе­ли ре­ше­ние, но очак­ва­ме то­ва да се слу­чи. Има су­ша в Гер­ма­ния, френ­ски фер­ме­ри съ­що алар­ми­ра­ха.  На­ма­ле­ни са прог­но­зи­те за до­би­ви­те на ев­ро­пейс­ка­та пше­ни­ца. Вся­ка стра­на се ста­рае да си оси­гу­ри прех­ран­ва­не­то и се­ме­на­та.

- Как­во е по­ло­же­ни­е­то при нас?

- Обик­но­ве­но про­из­вод­ство­то ни на зър­но е око­ло 5-6 ми­ли­о­на то­на на го­ди­на. Око­ло 1,5-1,6 млн. то­на оти­ват за из­хран­ва­не и фу­ра­жи. Всич­ко ос­та­на­ло е за из­нос. Има­ме пре­хо­ден ос­та­тък от ми­на­ла­та го­ди­на, кой­то е дос­та­тъ­чен за це­ло­го­диш­но пот­реб­ле­ние, в мел­ни­ци­те има браш­но. Та­ка че има­ме дос­та­тъч­но зър­но в стра­на­та за из­хран­ва­не­то, да­же и да не по­лу­чим ни­как­ва про­дук­ция. Но ня­ма да е та­ка. И 4 ми­ли­о­на да по­лу­чим, и 3,8 млн. то­на да е ре­кол­та­та - за из­хра­нав­не ще има, ще има и за из­нос. По­не за мо­мен­та е та­ка. Но ни­кой не знае доко­га ще про­дъл­жи та­зи кри­за. Дейс­тва се ден за ден, стъп­ка по стъп­ка, раз­лич­ни­те стра­ни при­ла­гат раз­лич­ни мер­ки, все­ки ек­спе­ри­мен­ти­ра и тър­си най-доб­рия на­чин за стра­на­та и на­ро­да си. Но смя­там, че за мо­мен­та при нас ня­ма нуж­да от заб­ра­на на из­но­са на зър­но. Мар­тен­ски­те сдел­ки за из­нос и ло­гис­ти­ка  ги прех­вър­ли­ха за ап­рил. Се­га ка­ми­о­ни­те пъ­ту­ват, прис­та­ни­ща­та ра­бо­тят - не­ща­та вър­вят нор­мал­но. Бор­со­ва­та це­на на пше­ни­ца­та се вдиг­на - от 175-180 до 200 ев­ро. А на 24 ап­рил на Па­риж­ка­та бор­са бе­ше 206 ев­ро. Та­ко­ва уве­ли­че­ние не сме има­ли от дос­та го­ди­ни на­сам.

Ло­шо е оба­че при ра­пи­ца­та - има ко­ли­чес­тва, има це­на на бор­са, но ня­ма­ме склю­че­ни до­го­во­ри. При­чи­на­та е спа­дът в тър­се­не­то на го­ри­ва­та, за­що­то та­зи кул­ту­ра се вла­га в тях ка­то би­о­до­бав­ка. За­то­ва тър­гов­ци­те са с по­ви­ше­но вни­ма­ние, по-труд­но се сключ­ват сдел­ки­те.

- За къ­де из­на­ся­ме пше­ни­ца?

- Око­ло 80-90% от на­ша­та пше­ни­ца оти­ва в ЕС. Ку­пу­ва­чи са Ис­па­ния, Фран­ция, ми­на­ла­та го­ди­на имах­ме сдел­ки с Гер­ма­ния и  Ве­ли­коб­ри­та­ния. Те­зи стра­ни зав­зе­ха па­за­ри­те в Се­вер­на Аф­ри­ка, на ко­и­то ние про­да­вах­ме в ми­на­ло­то, и тър­гу­ват там.

- Как по­ви­ша­ва­щи­те се це­ни на пше­ни­ца­та ще се от­ра­зят на джо­ба на пот­ре­би­те­ля у нас?

- Ма­кар че пше­ни­ца­та е ос­но­вен про­дукт в про­из­вод­ство­то на хляб, тя не е ос­нов­но­то пе­ро от раз­хо­ди­те. Има ток, има фонд ра­бот­на зап­ла­та и дру­ги раз­хо­ди, ко­и­то вли­я­ят.  Ос­вен то­ва в пос­лед­ни­те го­ди­ни има раз­лич­ни ви­до­ве хляб на це­ни от 80 сто­тин­ки до 5 ле­ва. За ма­со­вия хляб не мо­же да се го­во­ри за по­ви­ше­ние за­ра­ди пше­ни­ца­та.

- Бя­ха об­я­ве­ни дос­та мер­ки в под­кре­па на аг­ро­биз­не­са за на­ма­ля­ва­не на шо­ка от пан­де­ми­я­та с COVID-19, но зър­ноп­ро­из­вод­ство­то не е сред бран­шо­ве­те, за­що­то сек­то­рът е мно­го си­лен. Как бе пос­тиг­на­то то­ва?

- То­ва е един бо­лен въп­рос за зе­ме­де­ли­е­то ни. През це­лия пе­ри­од на пре­хо­да се каз­ва, че зър­ноп­ро­из­вод­ство­то е  сил­но. Но за­що е сил­но? В го­ля­ма­та си част то бе ос­та­ве­но да се раз­ви­ва на па­за­рен прин­цип. На­ша­та це­на е бор­со­ва. Ние по­лу­ча­ва­ме мно­го по-мал­ко суб­си­дии от ев­ро­пей­ски­те си ко­ле­ги, но се кон­ку­ри­ра­ме с тях и с це­лия сват. Из­гра­ди­ха се ба­зи, фир­ми, сто­пан­ства, ко­и­то ра­бо­тят на па­зар­на ос­но­ва. Ко­ле­ги­те от дру­ги­те бра­ншо­ве се опи­та­ха да нап­ра­вят съ­що­то и те­зи, ко­и­то съ­у­мя­ха през го­ди­ни­те да при­е­мат па­за­ра ка­то ос­нов­ния во­дещ фак­тор в сво­я­та дей­ност,  в кри­за­та ще ра­бо­тят и ще оце­ле­ят.  А дру­ги­те, за ко­и­то най-важ­на е суб­си­ди­я­та, а пос­ле ид­ват  па­за­рът и ра­бо­та­та - ще се мъ­чат. Проб­ле­мът при нас е, че ние ко­пи­рах­ме всич­ко от ня­кои ев­ро­пей­ски стра­ни, къ­де­то зе­ме­де­ли­е­то е по­том­стве­на дей­ност, имат фер­ми от 200 го­ди­ни, съб­ра­ни са в ко­о­пе­ра­ти­ви и та­ка про­да­ват про­дук­ци­я­та си. На­ше­то сто­пан­ство в ми­на­ло­то бе­ше на­со­че­но към бив­шия со­ци­а­лис­ти­чес­ки блок. След то­ва зе­ме­де­ли­е­то се раз­би на мал­ки сто­пан­ства, ко­и­то ня­мат ко­ли­чес­тва, за да из­пъл­ня­ват це­ло­го­диш­но дос­тав­ки­те за тър­гов­ски­те ве­ри­ги, нап­ри­мер.

Ние, зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те,  не сме учас­тва­ли в ев­ро­пей­ски прог­ра­ми. Ще ви дам един при­мер. Пре­ди ня­кол­ко дни в Ми­нис­тер­ски съ­вет бе от­че­те­но как­ви па­ри са из­пла­те­ни на зе­ме­дел­ски­те про­из­во­ди­те­ли през ми­на­ла­та го­ди­на. 1,5 ми­ли­ар­да л­в. са по ди­рек­тни­те пла­ща­ния за площ, ко­и­то включ­ват всич­ки про­из­вод­ства, и още  870 ми­ли­о­на л­в. по Прог­ра­ма­та за раз­ви­тие на сел­ски­те ра­йо­ни /ПРСР/. В та­зи прог­ра­ма зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли поч­ти ня­ма. Под­по­мог­на­ти бя­ха пре­ра­бот­ва­тел­ни пред­при­я­тия, със за­яв­ки­те, ко­и­то бя­ха да­де­ни за тях и за би­оп­ро­из­вод­ство, мо­жех­ме да зах­ра­ним ця­ла Ев­ро­па с про­дук­ция. А за да зах­ра­нят на­ши­те пред­при­я­тия, тряб­ва­ше да ра­бо­ти ця­ла Ев­ро­па. Въп­ро­сът е кой ще из­ку­пу­ва те­зи ко­ли­чес­тва. При­каз­ки­те, че зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те сме би­ли под­по­мог­на­ти най-мно­го, не са вер­ни - ние ра­бо­тим през па­за­ра, тег­лим кре­ди­ти, кой­то не се спра­вя - фа­ли­ра. То­ва е ис­ти­на­та.

Се­га ко­ле­ги­те ис­кат по­мощ за при­би­ра­не на ре­кол­та­та - проб­ле­мът с ра­бот­на­та ръ­ка не е от днес, ни­то от вче­ра. Ма­кар че зър­ноп­ро­из­вод­ство­то е най-съв­ре­мен­но­то зе­ме­де­лие, там са пос­лед­ни­те ино­ва­ции. 

- Мно­го гур­бет­чии се вър­на­ха от чуж­би­на, а се­га от­но­во ис­кат да за­ми­на­ват да при­би­рат ре­кол­та­та в Гер­ма­ния и дру­ги стра­ни. В съ­що­то вре­ме у нас има мно­го се­зон­на ра­бо­та, но те твър­дят, че над­ни­ци­те, ко­и­то се пред­ла­гат, са нис­ки. Та­ка ли е?

- На па­за­ра у нас има яго­ди и до­ма­ти от Ита­лия, на­ши хо­ра хо­дят там да ги бе­рат и пос­ле про­дук­ти­те се пред­ла­гат у нас. Кол­ко пла­щат ита­ли­ан­ци­те, щом про­да­ват про­дук­ци­я­та си у нас?  Ето ка­къв е проб­ле­мът с ра­бот­на­та ръ­ка в зър­ноп­ро­из­вод­ство­то: пре­ди има­ше АПК и ра­бо­та как­то за мъ­же, та­ка и за же­ни. По ком­плек­сни при­чи­ни след 1989 г. се­ла­та обез­лю­дя­ха, зат­во­ри­ха се учи­ли­ща, бол­ни­ци. Един млад чо­век ис­ка ед­ни нор­мал­ни ус­ло­вия на жи­вот. Ра­бот­ни­ци­те ми са при мен от 1997-1998 г., се­га са око­ло 50-го­диш­ни. Всич­ки жи­ве­е­ха на се­ло, но се пре­мес­ти­ха в гра­да, за­що­то де­ца­та им тряб­ва­ше да учат. И ги во­зим с мик­ро­бу­си до ра­бо­та­та. Зап­ла­ща­не­то в зър­ноп­ро­из­вод­ство­то е един път и по­ло­ви­на над сред­но­то в Бъл­га­рия - чис­та­та зап­ла­та е око­ло 1500 ле­ва, бру­то - 2000 лв. По вре­ме на кам­па­нии въз­наг­раж­де­ни­я­та оти­ват и по-на­го­ре. И пак труд­но се на­ми­рат хо­ра. Ние тег­лим кре­ди­ти, за да ку­пу­ва­ме скъ­пи ма­ши­ни, ко­и­то са с ком­пют­ри и хо­ра­та, на ко­и­то ги по­ве­ря­ва­ме, тряб­ва да са обу­че­ни. То­ва ня­ма как да ста­не, ако не по­лу­ча­ват дос­той­ни зап­ла­ти за тру­да си. Ста­ра­ем се да оси­гу­рим мак­си­мал­но дор­би би­то­ви ус­ло­вия, как­то и ус­ло­вия за ра­бо­та. Все­ки тър­си на­чин да си за­дър­жи ра­бот­ни­ци­те. Но проб­ле­мът е те­жък. Лип­са­та на ра­бот­на ръ­ка от­да­вам от­час­ти на бъл­гар­ския ман­та­ли­тет, как­то и на зап­ла­ща­не­то.

- Как­во мо­гат да нап­ра­вят уп­рав­ля­ва­щи­те, за да под­по­мог­нат един доб­ре раз­ви­ващ се сек­тор, кой­то е осо­бе­но ва­жен за ико­но­ми­ка­та ни в то­зи те­жък пе­ри­од?

- В то­зи пе­ри­од на из­вън­ред­но по­ло­же­ние има­ме мно­го доб­ра ко­му­ни­ка­ция с ми­нис­тер­ство­то на зе­ме­де­ли­е­то. Всич­ко, ко­е­то пред­ло­жи­ха дру­ги от Ми­нис­тер­ски съ­вет, бе нап­ра­ве­но още пре­ди да го пред­ло­жат. Ло­шо­то е, че из­вед­нъж всич­ки за­поч­на­ха да раз­би­рат от кри­зи и зе­ме­де­лие. Да­ват се акъ­ли за за­реж­да­не на дър­жав­ния ре­зерв, за от­де­ля­не на 150 млн. ле­ва за под­по­ма­га­не на ово­щар­ство­то и зе­лен­чу­коп­ро­из­вод­ство­то и т. н. Тряб­ва да се ви­ди ана­ли­зът, нап­ра­вен за Об­ща­та сел­скос­то­пан­ска по­ли­ти­ка. Той по­каз­ва кол­ко сред­ства са на­ле­ти през го­ди­ни­те в раз­лич­ни­те сек­то­ри и как­во е пос­тиг­на­то. Се­га е важ­но да се обър­не по­ве­че вни­ма­ние на ико­но­ми­ка­та, а не на со­ци­ал­ния фак­тор. За­що­то на ба­за­та на суб­си­ди­и­те на­ше­то зе­ме­дел­ско про­из­вод­ство, не го­во­ря за зър­ноп­ро­из­вод­ство­то, ста­на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко. Го­ля­ма част от суб­си­ди­и­те не ги ис­кат за про­из­вод­ство, а за по­мо­щи. Па­ри на­куп не се да­ват. Тряб­ва да се пра­вят мер­ки, ко­и­то да под­по­ма­гат про­из­вод­ства­та, за да стиг­нат до па­за­ра. Ед­на сто­ка, как­ва­то и да е тя,  без па­зар не е сто­ка. С те­зи 150 млн. ле­ва, ко­и­то ис­кат за зе­лен­чу­коп­ро­из­вод­ство и ово­щар­ство, плюс об­вър­за­на­та под­кре­па за сек­то­ра - раз­хо­ди­те на те­зи про­из­во­ди­те­ли се пок­ри­ват на 70-80%! В съ­що­то вре­ме бюдже­тът на фон­да за про­пад­на­ли пло­щи е ед­ва 4 ми­ли­о­на ле­ва.  За­ра­ди за­су­ша­ва­не­то бих­ме ис­ка­ли по­мощ­та за зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те да е в та­зи по­со­ка, ако се на­ло­жи. Ак­ти­ви­ра­ли сме и ко­ми­си­и­те в об­лас­тни­те служ­би по зе­ме­де­лие, ко­и­то да ус­та­но­вят ще­ти­те. Раз­хо­ди­те за пше­ни­ца­та са око­ло 90 ле­ва за де­кар. Про­пад­нат ли пло­щи­те, ако ре­шиш да се­еш про­лет­ни кул­ту­ри - пра­виш още един раз­ход. И очак­ваш дъжд ня­ко­га. Та­ка че мо­же още по­ве­че да за­тъ­неш.  Ло­шо­то е, че ня­ма зас­тра­хов­ка "су­ша". Та­зи го­ди­на дой­де швей­цар­ска ком­па­ния и пред­ло­жи, но бе­ше дос­та къс­но и не мо­жах­ме да ре­а­ги­ра­ме тол­ко­ва бър­зо. Ня­кои ко­ле­ги ус­пя­ха да нап­ра­вят зас­тра­хов­ки, в бъ­де­ще ще гле­да­ме и в та­зи по­со­ка.

Важ­ни са мер­ки­те, а пък кол­ко ще ни спо­хо­ди кри­за­та за­ра­ди COVID-19, раз­бо­рът ще се пра­ви ко­га­то свър­ши. При нас проб­ле­ми­те са по­ве­че ме­те­о­ро­ло­гич­ни и па­зар­ни.

Важ­на е и Об­ща­та сел­скос­то­пан­ска по­ли­ти­ка /ОСП/ за след­ва­щия пе­ри­од. Там най-проб­лем­на­та те­ма е та­ва­нът на суб­си­ди­и­те. ОСП да­ва сво­бо­да на вся­ка дър­жа­ва да ре­ша­ва спо­ред спе­ци­фи­ка­та и ге­ог­раф­ско­то по­ло­же­ние. Да­но да ни чу­ят.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини