Плиска и кодовете на цивилизацията. Легендата

Вземи уникалното издание за символите на древното ни наследство

Плиска и кодовете на цивилизацията. Легендата | StandartNews.com
  • Вземи уникалното издание за символите на древното ни наследство

Искаш да зарадваш семейството си с незабравим уикенд? Потопи се в незабравимото пътешествие в магнетичния свят на Чудесата на България.Вземи му уникалното издание "40 легенди за Чудесата на България". По повод 10-ия юбилей на най-родолюбивата кампания "Чудесата на България" "Стандарт" за първи път събра в луксозна книга 40 от най-вълнуващите предания за символите на древното ни наследство. Книгата съчетава историческите факти с митовете за Чудесата и е безценен пътеводител в историята както за учениците, така и за техните родители.Към всяко от Чудесата са представени и подходящи маршрути за културно-исторически туризъм, които всяко семейство може да измине.Уикендите са идеалното време цялото семейство да прочете легендите и да начертае своя  маршрут за перфектна дестинация.Книгата струва 15 лв. и може да се купи от редакцията на "Стандарт". Заявки се правят на тел. 0885 138 529.

Плиска и кодовете на цивилизацията

  • Векове наред Голямата базилика е най-големият християнски храм в Европа
  • Уникалната Розета е доказателство за древнотракийския ни произход

 За един от най-скъпите ни артефакти се смята, че съдържа кодовете на човешката цивилизация.  Върху Знака на прабългарите или т.нар. Розета от Плиска се съдържат най-древните писмени знаци и руни на територията на цяла Европа. Те представляват доказателство за съществуването на прабългарския народ, който не е от азиатски произход, а от древнотракийски.Много историци са тълкували значението на знака, който представлява бронзов медальон във формата на седемлъчна звезда. На върха на всеки лъч са изписани древни, прабългарски, рунически знаци, а на гърба си има

  • езически християнски знак

(IYI - Ипсилон с две хасти), който наподобява значението на християнския кръст. Той е изключително древен символ, среща се в Европа още през бронзовата епоха. Розетата е датирана в периода VII-IX век и е с диаметър 38 см.Според много от изследователите знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети, към които тогава са включвали Слънцето и Луната. По часовниковата стрелка планетите са подредени, както следва: Марс (вторник), Юпитер (четвъртък), Сатурн (събота), Месец (понеделник), Меркурий (сряда), Венера (петък), Слънце (неделя).Едни учени твърдят, че старобългарският артефакт е част от календар, други - че означава нещо много повече.Единодушни са обаче в мнението, че това е

  • най-древният писмен надпис

по нашите земи, както и че руните по него имат общ произход с древните егейски писмености. Твърди се, че Розетата е намерена през Средновековието, но писанията върху нея са свързани с тези върху крепостната стена на Плиска. Затова и името на знака съвпада с това на най-старата българска столица. Това е най-големият град в Европа през VII век. За сравнение - Константинопол, столицата на Източната римска империя, е с площ 14,5 кв. км, а Плиска - е 23 кв. км.Плиска е първият град от камък в Европа след края на Римската империя. Историографията обявява за първата каменна сграда в Европа Лондонския Тауър - двореца на Вилхелм Завоевателя, който е вдигнат едва през 1066-1067 г.През 865 г. Цар Борис I Михаил, току-що покръстен и наложил християнството на българите, започва строителството на грандиозен храм. Векове по-късно Голямата базилика остава най-големият християнски храм в Европа. Над 500 кг тежи всеки от огромните мраморни блокове, с които е изградена. Тя е с дължина 102,5 м и широчина - 30 м. По това време катедралният храм на Вселенския патриарх ("Св. София") е 79 м дълъг, а църквата "Сан Пиетро" във Ватикана е още по-малка.Едно от най-мистичните места около Голямата базилика е древното аязмо. Съществува хипотеза, чекняз Борис е покръстен край свещения кладенец с живата водаот него. А също и че там са извършени първите християнски кръщения. Това е и мястото, където е бил посечен, а след това и погребан княз Боян - Енравота. Синът на кан Омуртаг е лишен от трона и убит, защото е християнин. Той е първият български мъченик за вярата, първият български светец.Свещеният кладенец на Плиска е бил известен с лековитата си вода още по време на траките. Действал е до XIX в., когато е бил затрупан от мюсюлманите. Днес посетителите могат да видят Източната порта на Плиска, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата.

https://peika.bg/pictures/57766_715__3.jpg

На около 1,5 км от нея е Голямата базилика. Туристите могат да се разходят около Тронната палата - т.нар Омуртагов дворец, която е изпълнявала представителни функции на владетели през тХ в. В района са и останките от т.нар "Малък дворец".Само на половин час път се намира и Велики Преслав. Градът е възникнал през IX век по време на хан Омуртаг, но синът на Цар Борис I - Цар Симеон премества столицата от Плиска във Велики Преслав. Външният град е бил укрепен с белокаменни стени, високи 10 м., конструкцията е подобна на тази в Плиска. Във вътрешния град се намира царската резиденция. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Но истински прочут в духовно и културно отношение го прави Преславската книжовна школа.

https://kristour.com/wp-content/uploads/2018/02/%D0%91%D0%B5%D0%B7-%D0%B8%D0%BC%D0%B5.jpg

Първата книжовна школа в България е основана още от княз Борис I през 885 или 886 в Плиска. След преместването на столицата във Велики Преслав  школата става

  • най-важният литературен и културен център

в България и в целия славянски свят. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са основоположникът й Наум Преславски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, зад чието име мнозина изследователи смятат, че се крие самият цар Симеон Велики. Едно от първите му действия като владетел е да извика Климент Охридски в Преслав, и да го назначи за епископ на българския език. Именно най-именитият ученик на светите братя трансформира глаголицата, създавайки кирилицата.

  • "Златният век" на България

дава в изобилие шедьоври на архитектурата, каменната пластика, ювелирното изкуство, инкрустациите, мозайките дърворезбата. Керамичната иконопис с живия си рисунък остава ненадмината. По онова време Преслав по всички критерии си съперничи на Константинопол - столицата на хилядолетната империя Византия.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай