Неделя,

Ново чудо! Изумителни открития на Перперикон

От: СТАНДАРТ -
Ново чудо! Изумителни открития на Перперикон
A
A
A
  • Скалният град пази погребален комплекс като в древния Рим

Завърши тримесечната напрегната работа на античния и средновековен град Перперикон. Резултатите са изумителни: в Южния квартал на древния град е открит грандиозен некропол от кръгли сгради (ротонди), представлявали най-вероятно мавзолеи и датирани най-общо в III-VI в. Те са разположени от запад на намерената през 2016 г. най-голяма раннохристиянска църква в Родопите.

Сребърен денар на римския император Деций Траян (249-251), открит в Южния квартал на Перперикон през 2021 г.

Засега ротондите са 8, но е сигурно, че техният брой ще бъде по-голям. Входовете на част от вероятните погребални съоръжения са оформени с представителни портици и колонади. Засега този невероятен архитектурен комплекс има аналогии само на едно място в света – в столицата на великата Римска империя!

Това съобщи специално за „Стандарт” археологът проф. Николай Овчаров, който от години проучва Скалния град. Още през миналата година западно от издигнатата през V-VI в. на обширната тераса на Южния квартал грандиозна базилика той и екипът му попаднаха на останките от великолепна епископска резиденция от същата епоха.

През 2021 г. бяха разкрити още няколко големи сгради, чиито долни части изцяло са изсечени в скалния масив. Нагоре те са се издигали на два или три етажа, а стените са оформени с прецизно издялани каменни блокчета.

Една от най-представителните ротонди с преддверие и колони

Във вътрешността на отделните помещения се влиза през двукрили врати, чиито прагове и страници са прекрасно запазени. Както подобава на подобни такива ансамбли от късноантичния период, комплексът на Перперикон се състои от множество взаимосвързани постройки.

Според т. нар. Псевдоепифаниев списък от началото на VII в. в Родопите е имало една единствена обширна епископия. Най-вероятно именно Перперикон е бил нейният център, а разкриваният през последните две години архитектурен комплекс е резиденцията на архиереите, коментира проф. Овчаров.

Сред сградите на величествения архитектурен ансамбъл през 2020 г. блесна уникална сграда, имаща само няколко аналогии в късната Римска империя. Става дума за монументална постройка, иззидана от големи дялани каменни блокове. Нейният план представлява идеална окръжност с диаметър 7.50 м. От изток в нея се е влизало през правоъгълно преддверие, отворено навън чрез тържествена двукрила врата. Величествената постройка е от типа на така наречените кръгли сгради или ротонди.

Друга разкрита през 2021 г. ротонда с колонада

Още през миналата година ние бяхме силно впечатлени от тази сграда. Знаехме, че ротондите са изящни постройки, проектирани особено добре в периода на Римската империя. Може би най-известната е прочутият Пантеон в Рим – храм на всички езически божества. Но в нашия случай по всяка вероятност се касае за мавзолей-ротонда – тип, който е използван във високата римска погребална архитектура. Известно е, че в класически Рим свещените и погребални сгради с централен план в представляват продължение на архаичните култури и традиции, свързвани с етруските сухоземни могили а оттам - с микенските толоси, каза още проф. Николай Овчаров.

И допълни: „Нашето изумление през 2021 г. бе още по-голямо, когато при разкопките на бял свят се появиха останките на още цели 7 ротонди. Без съмнение те са правени през римския и късноантичния период и имат различна степен на запазеност. Със сигурност обаче може със сигурност да се твърди, че кръглите конструкции имат приблизително еднакви размери с диаметър 7-8 м. Подобно на откритата през миналата година ротонда, някои са оформени особено представително с портици и колонади. Запазени са бази и части от самите колони. За съжаление всички ротонди са разрушени още в древността и намиралите се в тях саркофази още тогава са унищожени.”.

Мавзолеят-ротонда Тор де Чиави в Рим (началото на IV в.)

„Няма да крия, че това откритие ни шокира и изправя пред сериозно изпитание. Впрочем това се отнася не само за големия колектив от учени, работещи на Перперикон, но и за тесните специалисти по римска архитектура, като известния археолог доц. Здравко Димитров. Защото предварителните проучвания показват, че този ансамбъл от монументални сгради, вероятно мавзолеи, има аналогия не къде да е, а в самия „Вечен град“, столицата на империята Рим.”, каза още ученият

Става дума за древната традиция гробниците на богатите римски граждани да бъдат разполагани непосредствено извън града край големите пътища, тръгващи от него – Виа Апиа, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и др. Те са с различен вид, но много от тях са именно ротонди – сгради с план на окръжност с диаметър от 7-8 до 15-20 м. Именно там се срещат най-добрите аналогии на новооткритите постройки от скалния град Перперикон. Сред тези примери могат да се споменат Касал Ротондо, Берета дел Прете и Мавзолея на Сесилия Метела на Виа Апиа, този на Марк Плауций Лукан на Виа Тибуртина и др. Към този списък трябва да се прибави открития наскоро по археологически път наскоро римски мавзолей в Испания по пътя Кордоба-Хиспалис, представляващ ротонда с диаметър 10 м. Учените са на мнение, че той е създаден под силни италийски влияния.

С приемането на християнството в началото на IV в. продължават да се строят мавзолеи на известни личности с форма на ротонди. Такива са гробният мавзолей на майката на император Константин Велики, Елена; мавзолея на император Галерий в Солун; прочутата ротонда „Св. Георги“, някои сгради в Южна Франция, превърнати по-късно в християнски храмове. Близък паралел на кръглите сграда от Перперикон е и мавзолеят на готският крал Теодорих Велики в Равена, издигнат през 520 г.

Добра аналогия са още няколко погребални ротонди от периода на прехода от езичество към християнство в Римската империя. Те са оформени величествено с вход с портици и колонади, както някои от новооткритите сгради на Перперикон. Такива са, например, мавзолеят на Ромул, син на Максенций, от началото на IV в. и т. нар. Тор де Чиави на Виа Пренестина също във „Вечния град“. Такъв е и мавзолеят на последния император на Западната Римска империя Хонорий от първите десетилетия на V в.

Сходството с тези примери предполага, че такова е било и предназначението на откритите засега 8 сгради с кръгъл план в Южния квартал на скалния град. На този етап от изследванията ги датираме най-общо в римския и късноантичния период – III-VI в. Както се каза, поради интензивното по-късно строителство в Южния квартал саркофазите не са запазени никъде. Край кръглите сгради обаче се наблюдават няколко отделни добре оформени скални гробове с ориентация изток-запад и север-юг. Макар да не се намират в ротондите, очевидно в тях също са били погребани видни личности.

Няма съмнение, че в тази зона са били полагани тленните останки на най-знатните хора в древния град. И в това няма нищо чудно, защото тя се намира непосредствено от запад на главния път, излизал от Южната порта на крепостта и водел към главната магистрала Via Egnatia, свързвала двата центъра на империята – Рим и Константинопол. И не е случайно, че от изток на същия път през V-VI в. е изградена и най-голямата раннохристиянска църква в Родопите, обобщи проф. Николай Овчаров.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички