Ба­ба Ве­се­ли­на на 82 зад­ми­на Ути

• Шеф-гот­ва­чи­те пра­вят ни­що от мно­го не­ща, ние нав­ре­ме­то пра­вех­ме ня­кол­ко яс­тия от ни­що
• Тя и сна­ха й хо­дят по със­те­за­ния, ве­че са и в ку­ли­нар­на­та кар­та на БАН

"Стан­дарт" за­поч­на по­ре­ди­ца за ку­ли­нар­на­та кар­та на Бъл­га­рия. С нея Ин­сти­ту­тът по бъл­гар­ски език към БАН въз­раж­да ин­те­ре­са към ста­ра­та на­ци­о­нал­на кух­ня и про­уч­ва ня­ко­гаш­ни­те ди­а­лек­ти. В раз­лич­ни­те мес­та уче­ни­те са се свър­зва­ли с мес­тни­те, ко­и­то им раз­каз­ват как точ­но се е при­гот­вя­ла ман­джа­та нав­ре­ме­то.

Ед­на от те­зи же­ни е 82-го­диш­на­та Ве­се­ли­на Бой­че­ва, ко­я­то за­ва­рих­ме да па­се ко­зи­те, и за­то­ва не мо­же­ше да из­ва­ди хи­ми­кал­ка и да за­пи­ше до­ри но­мер на те­ле­фон. За­то­ва ми пре­по­ръ­ча да на­ме­ря сна­ха й по фейс­бук. Гот­ви по ста­ри­те ре­цеп­ти на ба­ба си и май­ка си, от­как се пом­ни. Съ­що­то пра­ви сна­ха й Да­фин­ка, как­то и вну­че­та­та.

"Се­га не знам да­ли гот­вят по мо­и­те ре­цеп­ти у тех, но ка­то де­ца ви­на­ги са би­ли до мен и пра­вих­ме всич­ко за­ед­но. Ко­ри сме то­чи­ли", раз­каз­ва же­на­та, ко­я­то ве­че има и прав­ну­ци. Тя про­дъл­жа­ва да хо­ди на със­те­за­ния по ста­ра бъл­гар­ска кух­ня и да пе­че­ли пър­ви мес­та. "Бях­ме пър­ви и в се­ло Ба­ни­чар, и във Ве­ли­ко Тър­но­во, за­що­то ви­на­ги пред­ста­вя­ме най-ав­тен­тич­но­то. Ка­то ни дой­до­ха жур­на­лис­ти от Бла­го­ев­град да ни сни­мат,

с ня­кол­ко джан­ки им сгот­вих ала­ми­нут

С мал­ко чуш­ки, су­хи до­ма­ти и ори­зец. Прос­те­те ми за из­ра­за, но те­зи се­гаш­ни мас­тър­ше­фо­ве с мно­го не­ща пра­вят ни­що, а нав­ре­ме­то ние от ни­що пра­вех­ме ня­кол­ко яс­тия", смя­та Ве­се­ли­на. "То­ва сла­гат, оно­ва сла­гат, а нак­рая ня­ма ни­що". Тя е по­мог­на­ла и на пре­по­да­ва­тел­ка от Ин­сти­ту­та по фол­клор за оби­ча­и­те в ра­йо­на на Ло­го­даж и нак­рая до­ри й ста­на­ла кръс­тни­ца. По съ­щия на­чин се свър­за­ли с нея и хо­ра­та от Ин­сти­ту­та по бъл­гар­ски, за да на­у­чат по­ве­че за ку­ли­нар­ни­те прис­трас­тия, ко­и­то са ед­нак­ви и у нас, и от­въд гра­ни­ца­та със Се­вер­на Ма­ке­до­ния. "Пи­ше­те за ста­ро­то, за­що­то то си оти­ва, пи­ше­те за ста­ри­те оби­чаи", по­мо­ли еки­па ни тя.

Ко­га­то й дош­ли на гос­ти уче­ни­те от БАН, тя на­гот­ви­ла ня­кол­ко яс­тия, ко­и­то на фи­на­ла би­ли бук­вал­но оме­те­ни от ин­тер­вю­и­ра­щия екип. "Най-нап­ред по­ка­зах­ме ед­нов­ре­меш­ния зел­ник, кой­то то­га­ва се пра­ве­ше ка­то яс­тие за гос­ти. То­ва бе­ше най-офи­ци­ал­на­та гоз­ба - да­ли ще дой­де ма­ма, да­ли та­те, да­ли ку­мо­ве, с то­ва ги пос­ре­щах­ме. Ка­то сед­нат

мъ­же­те да пи­ят по ед­на ра­кия

ние, же­ни­те, вли­зах­ме в кух­ня­та, ви­ках­ме му "у ка­щи". То­ест там, къ­де­то го­ри огъ­нят, къ­де­то е ог­ни­ще­то". До­де­то ония пий­нат по ра­кий­ка и си нап­ра­вят мо­а­бет /раз­го­вор- б. а./, зел­ни­кот е го­тов", раз­каз­ва Ве­се­ли­на.

Зел­ни­кът се пра­ви ка­то в на­ча­ло­то тес­то­то се раз­точ­ва с во­да и браш­но, след ко­е­то се офор­мя на топ­че­та. След то­ва ги раз­точ­ваш на 11 ко­ри, а след то­ва ги сла­гаш да "за­вет­ря­ват" и не ги на­ла­гаш вед­на­га. Ако мно­го бър­заш, за да не би мъ­же­те в дру­га­та стая да уда­рят по три ра­кии и мо­а­бе­та да за­поч­не да ку­ца, сла­гаш ед­на­та под та­ка на­ре­че­ния "връш­ник", къ­де­то се пе­че, а вто­ра­та "за­вет­ря­ва". Иде­я­та е да не се слеп­ват и да е рох­кав зел­ни­кът. Меж­ду ко­ри­те се сла­га из­ва­ра, "ние му ви­ка­ме ур­да". А зе­ле­то мо­же да не е прос­то зе­ле - мо­же да е коп­ри­ва и ла­пад. През зи­ма­та до­ма­ки­ня­та прос­то из­пол­зва ки­се­ло зе­ле. Зе­ле­ни­я­та се из­пър­жва, а от­го­ре се сла­га най-тън­ка­та ко­ра. След то­ва го за­ви­ваш, къд­риш и пе­чеш".

"Е, кол­ко вре­ме от­не­ма, те мъ­же­те ще из­пи­ят ця­ла­та ра­кия", пи­там. "О, за един час е го­тов!", ка­те­го­рич­на е майс­тор­ка­та на ло­го­даж­ки гоз­би.

По­ка­за­ли на из­сле­до­ва­те­ли­те ка­ча­мак, ко­е­то спо­ред ба­ба Ве­се­ли­на е бук­вал­но ала­ми­нут и мно­го лес­но се пра­ви през лет­ния се­зон, ко­га­то тряб­ва да хо­диш на жът­ва и ня­маш вре­ме за ше­та­не. Ако в не­го бут­неш и ня­кое свин­ско ре­бър­це, ня­ма да има це­на. "То­ва ва­жи и за зел­ни­ко, ако имаш свин­ско ре­бър­це или пър­жо­ла, да ги сло­жиш вът­ре, е иде­а­лен".

Дру­га­та бър­за ре­цеп­та, ко­я­то Ве­се­ли­на по­ка­за­ла на еки­па и за ко­я­то е взе­ла пър­ва наг­ра­да на със­те­за­ние в Ба­ни­чар, са из­пе­че­ни чуш­ки на връш­ник, в ко­и­то на­бър­зо сла­гаш из­ва­ра. "По­ка­зах­ме им и един стар де­серт, що­то от нас ис­ка­ха да пред­ста­вим ед­нов­ре­меш­ни­те не­ща, ко­и­то са от ба­би­те ни. То­ва е

нас­тър­га­на тик­ва, ви­ка­ме й "гол де­лия"

Нас­тър­гва се тик­ва­та на рен­де, но ние има­ме ед­но дру­го не­що, ви­ка­ме му "зи­ма­ло". То­ест с не­го взе­ма­ме от тик­ва­та, нас­тър­жем на сит­но, смач­ка­ме с мас­ло и за­хар, на­со­ли се от­го­ре с браш­но и се за­ли­ва с пряс­но мля­ко. И я ту­риш да се пе­че. Ей то­ва е де­сер­тът, по-ху­бав ня­ма".

Ба­ба Ве­се­ли­на има ре­цеп­ти­те от май­ка си и ба­ба си - "оно­ва вре­ме то­ва бе­ше ежед­нев­но­то гот­ве­не, не бе­ше ни­що осо­бе­но впе­чат­ля­ва­що". Ина­че в жи­во­та си не е би­ла гот­вач - "би­ла съм до­ма­кин­ка с три­ма си­но­ве, шест вну­ци и че­ти­ри прав­нуч­ки". "Спе­ци­ал­но сна­ха­та Да­фин­ка Бой­че­ва, вто­ра­та, всич­ко, що го вла­дее, го пра­ви. На­ме­ри я във Фейс­бук, аз не съм в те­зи тех­но­ло­гии, ама тя ра­бо­ти в чи­та­ли­ще­то, има про­фил и ще те ви­ди", каз­ва ба­ба Ве­се­ли­на. Мно­го раз­чи­та на по-мла­ди­те сна­хи и вну­ци, че яс­ти­я­та, ко­и­то близ­ки­те й са при­гот­вя­ли с та­ка­ва лю­бов, ня­ма да из­пад­нат от тра­пе­за­та. Па ма­кар и ряд­ко, но да ги има. За нея уче­ни от БАН раз­ка­за­ха, че е раз­то­чи­ла тол­ко­ва тън­ки ко­ри, че през тях са се виж­да­ли шар­ки­те на пок­рив­ка­та на ма­са­та. Ако още ня­кой ис­ка да се проб­ва в гот­ве­не­то на ста­ри и ав­тен­тич­ни бъл­гар­ски яс­тия, ви­на­ги мо­же да го нап­ра­ви, ка­то клик­не на ку­ли­нар­на­та кар­та на БАН. Там ще из­ля­зат и ре­цеп­ти­те. В пъл­ния им вид.

Ре­цеп­ти

Чуш­ки с ур­да

Про­дук­ти: чуш­ки, олио, из­ва­ра, сол

На­чин на при­гот­вя­не: В заг­ря­та­та маз­ни­на се сла­гат на­ря­за­ни­те на дреб­но чуш­ки. За­пър­жват се със сол­та. Ко­га­то са го­то­ви се до­ба­вя из­ва­ра­та.

Гол­ де­лия

Про­дук­ти: тик­ва, за­хар, кра­ве мас­ло, браш­но, пряс­но мля­ко, оре­хо­ви яд­ки

На­чин на при­гот­вя­не: Тик­ва­та се раз­ряз­ва и по­чис­тва от сем­ки­те. На­ряз­ва се на тън­ко. По­сип­ва се със за­хар и мас­ло и за­поч­ва да се мач­ка. Раз­сти­ла се в та­ва, по­ръс­ва се с браш­но, до­ба­вят се още мас­ло и оре­хи­те. Нак­рая се за­ли­ва с пряс­но­то мля­ко. Пе­че се до го­тов­ност.

Зел­ник

Про­дук­ти: праз лук, из­ва­ра, бя­ло браш­но, сол, олио, хлад­ка во­да

На­чин на при­гот­вя­не: Пра­зът се из­пър­жва с олио. Към не­го се до­ба­вя мал­ко сол. Браш­но­то се пре­ся­ва. До­ба­вят се сол­та, оли­о­то и во­да­та, ка­то се за­мес­ва ме­ко тес­то. Раз­де­ля се на ня­кол­ко приб­ли­зи­тел­но ед­нак­ви топ­че­та , ка­то от тях се ос­та­вя ед­но по-го­ля­мо и от тях се раз­точ­ват тън­ки ко­ри. Ос­та­вят се за ня­кол­ко ми­ну­ти ле­ко да се из­су­шат. Най-го­ля­ма­та ко­ра се сла­га на дъ­но­то на та­ва­та. По­ръс­ва се с олио и вър­ху нея се сла­га дру­га ко­ра. Ця­ла­та плън­ка се сла­га в сре­да­та на­куп, ка­то не се раз­сти­ла. Вър­ху нея се ре­дят ко­ра след ко­ра, ка­то меж­ду вся­ка се сла­гат олио и из­ва­ра. Ко­га­то се сло­жи и пос­лед­на­та ко­ра, зел­ни­кът пок­ри­ва с ос­та­тъ­ка от най-дол­на­та ко­ра и се по­ли­ва с олио. Пе­че се до го­тов­ност.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com