Шринкфлация изяде 9%от шоколада и ядките

- В кризата размерът все по-малко има значение
- Беше модерна преди 50 години, днешната вълна тръгна от Великобритания
С нарастващите цени на основните стоки и поизпразнените щандове със стоки от първа необходимост, което е проблем за всеки от нас, производители и търговци не за първи път пускат в употреба още един скрит начин да ни „стимулират“ да плащаме повече за същите артикули в супермаркета. Нарича се "шринкфлация" (shrinkflation). Както се вижда понятието е хибрид от икономическия термин инфлация (т.е. повишение на цените) и думата шринк (от англ. shrink - свивам се, намалявам, смалявам се, стопявам се и др.). Това, което се предлага на клиента, са стоки, намалени по размер, брой, грамаж и пр., т.е. чрез намаляващо количество се скрива увеличаването на цената. Защо се налага този ход и колко коректен е към потребителя?
Размерът има значение!
Няма как да не ви е правило впечатление, че в някои заведения салатите, порциите и десертите започват осезаемо да се смаляват, пакетчетата ядки все по-често не са по 100, а по 90, върховете на тоблероните вече са с 2 по-малко, кроасаните са 92 грама, клечките на сладоледа са наполовина празни, а хлябът неусетно стана 650 грама.
Лошото е, че това не е просто впечатление. Наистина е така. Това е онзи вид инфлация, който не трябва да виждате. От тоалетна хартия през кисело мляко до чипсове, шоколади и пр., производителите скритичко намаляват размерите на опаковките, без да намаляват цените. С колко са намалени ли - средно с 9 процента.
Явно е, че свиването не е нещо ново, защото в България помним как преди доста години киселото мляко от кофички от 500 г мина на такива от 400 грама. Във времена на висока инфлация, както е в момента, предприемачите се борят с нарастващите разходи за материали, опаковки, труд, транспорт. Притеснителното е, че ние потребителите се подмамени по още един начин да не спираме да пазаруваме, плащайки по-високите цени.
Откъде ни дойде на главата
Няма никакво съмнение, че "шринкфлацията" не е български феномен. Нещо повече, когато за първи път е отчетена от икономистите, у нас все още живеехме под законите на социалистическото стопанство, а дори и прилаган, методът никога не е коментиран, за да се пази имиджът на същото това стопанство.
Ако суровините струват на производителя повече, понякога той реагира не с повишаване на цените, а като използва същата цена за опаковка, която съдържа малко по-малко.
На британската икономистка Пипа Малмгрен често се приписва вкарването в употреба на думата „шринкфлация“, но със сигурност тя е възникнала в по-стари следвоенни времена.
Хумористът Арт Бухвалд е сред първите, които привличат вниманието към практиката на шринкфлация, като я посочва в своя статия от 1969 г., озаглавена обаче „Пакетирана инфлация“.
Тя става по-широко разпространена през 70-те години на ХХ в., когато производителите търсят креативни начини да защитят размера на приходите си при растящи разходи и застой в растежа.
В книгата си от 2009 г. „Иконокласти: Бунтовниците, които предизвикаха революция в предлагането и възстановиха американския просперитет“ (Econoclasts: The Rebels Who Sparking the Supply-Side Revolution and Restored American Prosperity), авторът Браян Домитрович използва шринкфлацията, за да противопостави термина на друг, доста по-негативен и опасен по значение – стагфлацията, която е устойчива инфлация, съчетана с намаляващо потребителско търсене и относително висока безработица.
„След Втората световна война в САЩ депресията бе заменена от тежък период на стагфлация. Всъщност беше вид шринкфлация, защото икономиката се свиваше, а цените нарастваха сериозно.“
В новия цикъл на шринкфлация светът навлезе от есента на миналата година с вдигането на цените на петрола и газа, а войната в Украйна наруши търговските доставки и оскъпи допълнително стоките.
Мила ли е родната картинка
По данни Националния статистически институт (НСИ) у нас месечната инфлация за май се равнява на 1,2% в сравнение с предходния месец – април. От началото на годината (май 2022 г. спрямо декември 2021 г.) инфлацията е 9,1%, а на годишна база инфлацията (май 2022 г. спрямо май 2021 г.) е 15,6 на сто. Традиционно у нас обаче, и това е най-тревожното, инфлацията при храните е по-висока в сравнение с другите стоки. Според НСИ през януари 2008 г. е била 20%, толкова е и в момента, макар и 14 години по-късно. И ако през 2008 г. се дължи на слабата реколта и производство в Европа, в момента факторите са други.
Повишаването на цените при хранителните продукти и други стоки от първа необходимост, наред със суровинни и енергийни източници, е характерният белег на сегашната инфлационна ситуация в български и световен мащаб, което подсказва, че тя не е конюнктурна, а има дълбоки корени и излизането от нея няма да стане толкова бързо и лесно, предупреждават икономисти.
Бизнесът се справя както може, включително прилагайки метода, водещ до шринкфлация. Няма начин да не е така, защото инфлацията създава риск при търсенето и тези, които спестяват, са винаги най-потърпевши. Но потреблението на храни е малко по-слабо чувствително по време на криза, особено когато доходите на хората започнат да падат, консумацията на храни много по-бавно ще пада. Потреблението на храни няма начин да не се запази и ще плащаме повече, независимо дали е с по-висока цена на етикета или със същата цена, но с по-малко количество на опаковката.
В този случай помощник може да бъде държавата, която да подкрепи потреблението, т.е. хората с техните доходи, отколкото предлагането, т.е. бизнеса, както непрекъснато настояват предприемачите. Обръщането към потребителя и търсенето винаги създава по-добри възможности за икономиката, отколкото подкрепата за самото предлагане, смятат влиятелни световни и български икономисти. Но затова пък производителите, които се възпират да вдигат цените и се стремят да останат достъпни на пазара, ще ползват скритото оръжие на относително задържане на цената, но свиване на размера.
В неизгодно положение са онези производители и търговци, които не продават предварително опаковани стоки, като месо, хляб, плодове, зеленчуци и много други. Там цар е кантарът, а слуга – по-високата цена. Предимството на шринкфлацията превръща някои участници в пазара в по-привилегировани. В този случай помощта няма как да не бъде насочена към производителя и търговеца и дано властите осъзнават тази необходимост.
Какво да правят клиентите
Икономистите сега настояват всеки потребител да научи термина, да знае какво означава той и при всяко пазаруване да внимава за това, което му се случва в магазина. С други думи трябва всички да станем по-добри в сметките. Инфлацията в наше време е историческа и цените, най-вече на горива и стоки от първа необходимост, бъркат в джоба ни, за да отразят стремежа на фирмите да оцелеят, макар и прилагайки не особено коректни практики. Разбираемо е, че бизнесът прави каквото може, за да се задържи над водата, тъй като нарушените вериги на доставки са истинско бедствие и стойностите на ресурсите и влаганите продукти непрекъснато се увеличава. Лоша за бизнеса, несправедлива спрямо потребителите – такава е сегашната ситуация.
Шринкфлацията не е незаконна, защото количеството и размера на продукта са ясно и коректно маркирани върху опаковката. Наша си е отговорността обаче да следим за размера и за променящите се етикети с цените по щандовете и върху опаковките, за да сме равностойно във вечната битка между търсене и предлагане. Внимателното отношение към пазаруването, следенето на цените и количествата и др. ще ни помогнат да оценим и защитим себе си, а и да признаем труда на онези производители, които продължават да бъдат коректни към нас, и да плащаме на тях за стока или услуга.
Голяма победа за Джони Деп, върна си престижна работа
Сваляме предпазните маски. Къде обаче остават задължи...
Расте размерът на помощите за отопление, плащат ги от...
Зодиак: Козирогът се суети, близнаците получават отли...
Синоптиците с шарена прогноза. Къде да избягаме от дъ...
Отива ли си поредната вълна на ковид? Данните го потв...
САЩ с остро предупреждение към Иран