Четвъртък,

Шринкфлация изяде 9%от шоколада и ядките

От: Иван Ангелов -
1161
Шринкфлация изяде 9%от шоколада и ядките
A
A
A
  • В кризата размерът все по-малко има значение
  • Беше модерна преди 50 години, днешната вълна тръгна от Великобритания

 

С нарастващите цени на основните стоки и поизпразнените щандове със стоки от първа необходимост, което е проблем за всеки от нас, производители и търговци не за първи път пускат в употреба още един скрит начин да ни „стимулират“ да плащаме повече за същите артикули в супермаркета. Нарича се "шринкфлация" (shrinkflation). Както се вижда понятието е хибрид от икономическия термин инфлация (т.е. повишение на цените) и думата шринк (от англ. shrink - свивам се, намалявам, смалявам се, стопявам се и др.). Това, което се предлага на клиента, са стоки, намалени по размер, брой, грамаж и пр., т.е. чрез намаляващо количество се скрива увеличаването на цената. Защо се налага този ход и колко коректен е към потребителя?

Размерът има значение!

Няма как да не ви е правило впечатление, че в някои заведения салатите, порциите и десертите започват осезаемо да се смаляват, пакетчетата ядки все по-често не са по 100, а по 90, върховете на тоблероните вече са с 2 по-малко, кроасаните са 92 грама, клечките на сладоледа са наполовина празни, а хлябът неусетно стана 650 грама.  

Лошото е, че това не е просто впечатление. Наистина е така. Това е онзи вид инфлация, който не трябва да виждате. От тоалетна хартия през кисело мляко до чипсове, шоколади и пр., производителите скритичко намаляват размерите на опаковките, без да намаляват цените. С колко са намалени ли - средно с 9 процента.

Явно е, че свиването не е нещо ново, защото в България помним как преди доста години киселото мляко от кофички от 500 г мина на такива от 400 грама. Във времена на висока инфлация, както е в момента, предприемачите се борят с нарастващите разходи за материали, опаковки, труд, транспорт. Притеснителното е, че ние потребителите се подмамени по още един начин да не спираме да пазаруваме, плащайки по-високите цени.

Откъде ни дойде на главата

Няма никакво съмнение, че "шринкфлацията" не е български феномен. Нещо повече, когато за първи път е отчетена от икономистите, у нас все още живеехме под законите на социалистическото стопанство, а дори и прилаган, методът никога не е коментиран, за да се пази имиджът на същото това стопанство.

Ако суровините струват на производителя повече, понякога той реагира не с повишаване на цените, а като използва същата цена за опаковка, която съдържа малко по-малко.

На британската икономистка Пипа Малмгрен често се приписва вкарването в употреба на думата „шринкфлация“, но със сигурност тя е възникнала в по-стари следвоенни времена.

Хумористът Арт Бухвалд е сред първите, които привличат вниманието към практиката на шринкфлация, като я посочва в своя статия от 1969 г., озаглавена обаче „Пакетирана инфлация“.

Тя става по-широко разпространена през 70-те години на ХХ в., когато производителите търсят креативни начини да защитят размера на приходите си при растящи разходи и застой в растежа.

В книгата си от 2009 г. „Иконокласти: Бунтовниците, които предизвикаха революция в предлагането и възстановиха американския просперитет“ (Econoclasts: The Rebels Who Sparking the Supply-Side Revolution and Restored American Prosperity), авторът Браян Домитрович използва шринкфлацията, за да противопостави термина на друг, доста по-негативен и опасен по значение – стагфлацията, която е устойчива инфлация, съчетана с намаляващо потребителско търсене и относително висока безработица.

„След Втората световна война в САЩ депресията бе заменена от тежък период на стагфлация. Всъщност беше вид шринкфлация, защото икономиката се свиваше, а цените нарастваха сериозно.“

В новия цикъл на шринкфлация светът навлезе от есента на миналата година с вдигането на цените на петрола и газа, а войната в Украйна наруши търговските доставки и оскъпи допълнително стоките.

Мила ли е родната картинка

По данни Националния статистически институт (НСИ) у нас месечната инфлация за май се равнява на 1,2% в сравнение с предходния месец – април. От началото на годината (май 2022 г. спрямо декември 2021 г.) инфлацията е 9,1%, а на годишна база инфлацията (май 2022 г. спрямо май 2021 г.) е 15,6 на сто. Традиционно у нас обаче, и това е най-тревожното, инфлацията при храните е по-висока в сравнение с другите стоки. Според НСИ през януари 2008 г. е била 20%, толкова е и в момента, макар и 14 години по-късно. И ако през 2008 г. се дължи на слабата реколта и производство в Европа, в момента факторите са други.

Повишаването на цените при хранителните продукти и други стоки от първа необходимост, наред със суровинни и енергийни източници, е характерният белег на сегашната инфлационна ситуация в български и световен мащаб, което подсказва, че тя не е конюнктурна, а има дълбоки корени и излизането от нея няма да стане толкова бързо и лесно, предупреждават икономисти.

Бизнесът се справя както може, включително прилагайки метода, водещ до шринкфлация. Няма начин да не е така, защото инфлацията създава риск при търсенето и тези, които спестяват, са винаги най-потърпевши. Но потреблението на храни е малко по-слабо чувствително по време на криза, особено когато доходите на хората започнат да падат, консумацията на храни много по-бавно ще пада. Потреблението на храни няма начин да не се запази и ще плащаме повече, независимо дали е с по-висока цена на етикета или със същата цена, но с по-малко количество на опаковката.

В този случай помощник може да бъде държавата, която да подкрепи потреблението, т.е. хората с техните доходи, отколкото предлагането, т.е. бизнеса, както непрекъснато настояват предприемачите. Обръщането към потребителя и търсенето винаги създава по-добри възможности за икономиката, отколкото подкрепата за самото предлагане, смятат влиятелни световни и български икономисти. Но затова пък производителите, които се възпират да вдигат цените и се стремят да останат достъпни на пазара, ще ползват скритото оръжие на относително задържане на цената, но свиване на размера.

В неизгодно положение са онези производители и търговци, които не продават предварително опаковани стоки, като месо, хляб, плодове, зеленчуци и много други. Там цар е кантарът, а слуга – по-високата цена. Предимството на шринкфлацията превръща някои участници в пазара в по-привилегировани. В този случай помощта няма как да не бъде насочена към производителя и търговеца и дано властите осъзнават тази необходимост.

Какво да правят клиентите

Икономистите сега настояват всеки потребител да научи термина, да знае какво означава той и при всяко пазаруване да внимава за това, което му се случва в магазина. С други думи трябва всички да станем по-добри в сметките. Инфлацията в наше време е историческа и цените, най-вече на горива и стоки от първа необходимост, бъркат в джоба ни, за да отразят стремежа на фирмите да оцелеят, макар и прилагайки не особено коректни практики. Разбираемо е, че бизнесът прави каквото може, за да се задържи над водата, тъй като нарушените вериги на доставки са истинско бедствие и стойностите на ресурсите и влаганите продукти непрекъснато се увеличава. Лоша за бизнеса, несправедлива спрямо потребителите – такава е сегашната ситуация.

Шринкфлацията не е незаконна, защото количеството и размера на продукта са ясно и коректно маркирани върху опаковката. Наша си е отговорността обаче да следим за размера и за променящите се етикети с цените по щандовете и върху опаковките, за да сме равностойно във вечната битка между търсене и предлагане. Внимателното отношение към пазаруването, следенето на цените и количествата и др. ще ни помогнат да оценим и защитим себе си, а и да признаем труда на онези производители, които продължават да бъдат коректни към нас, и да плащаме на тях за стока или услуга.


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички