Емилия Тодорова разкрива плановете за Доброславци, Бургас, „Загоре“ и индустриалните паркове в Северозапада
Индустриалните паркове вече се конкурират не само с цената на терените, а с възможността да предложат готова инфраструктура, кадри и условия за модерно производство. Новият изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Емилия Тодорова поставя акцент върху реализацията на инвестициите и развитието на регионите извън София. В интервю за „Стандарт“ тя разкрива подробности за космическия и отбранителен проект в Доброславци, за инвестициите в Божурище, Бургас и Стара Загора и за предизвикателствата пред Северозапада. Тодорова обяснява и защо членството в еврозоната, данъчната среда и достъпът до европейските пазари са важни предимства за България.
- Г-жо Тодорова, с каква лична амбиция поехте „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и какво искате най-силно да промените в работата й?
- Поех управлението на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) с ясното разбиране, че днес индустриалната зона или парк не може да бъде просто терен с табела „за продажба“. Инвеститорът търси готова екосистема - инфраструктура, енергия, добра свързаност, административна скорост, кадри, партньори и предвидимост. Личната ми амбиция е НКИЗ да стане по-активна, по-бърза и по-близо до бизнеса. НКИЗ управлява 13 проекта в различни части на страната, затова имаме и отговорността да използваме този ресурс не само за София, а за развитието на регионите.
Професионалният ми опит е свързан с публичния сектор, управлението на публични финанси и оптимизирането на структурни процеси и именно това е подходът, който искам да приложа и в НКИЗ - повече ефективност, по-ясни процеси и много по-активна работа с инвеститорите. Не всички зони могат и трябва да бъдат еднакви. Едни имат потенциал за високотехнологични производства и развойна дейност, други са подходящи за логистика и лека промишленост, трети трябва първо да получат необходимата инфраструктура. В крайна сметка искам да измерваме успеха не в броя проведени срещи, а в броя реално реализирани инвестиции, създадени работни места, привлечени технологии и добавена стойност за регионите.
- Колко нови инвеститори очаквате да стигнат до реализация до края на годината и има ли голям проект, който е близо до финал?
- В Индустриален парк София-Божурище се реализират четири нови големи проекта на български компании, които предстои да бъдат завършени до края на годината. Единият е на компания с над 30-годишен опит в международния автомобилен транспорт и спедицията, която изгражда модерна база за логистично обслужване. Друг е на компания, специализирана в интериорния и архитектурния дизайн. Сред значимите инвестиции е и складова база на един от най-големите специализирани вносители на вино в България, който работи със 100 партньори от 14 държави. Предвиден е и втори етап на разширение. Четвъртият проект е на българска компания за внос и дистрибуция на медицински консумативи, която изгражда модерна складова сграда с високотехнологични решения.
Не бих искала да превръщаме броя на инвеститорите и конкретните инвестиционни суми в самоцел. По-важно е проектите да бъдат реални, с осигурено финансиране, ясен инвестиционен график и конкретен ангажимент за строителство и работни места. Имаме реална възможност до края на годината няколко от текущите проекти да преминат от намерение към договорни отношения. Имаме подписан предварителен договор за изграждане на високотехнологична специализирана лаборатория за електромагнитна съвместимост. Има и заявени проекти за индустриални логистични и производствено-складови комплекси, като единият от тях ще включва допълнителна инвестиция за производствено оборудване и специализирано ноу-хау за сглобяване на електрическо оборудване. По-големите стратегически проекти изискват повече време. Предпочитам да говорим за тях, когато имаме достатъчно стабилна договорна основа.
- През септември НКИЗ участва в бизнес мисии в Китай и Полша. Върнахте ли се с конкретни инвеститорски заявки?
- Смисълът на тези международни участия е не просто да представим България, а да изградим преки контакти, които след форума да продължат като конкретни разговори. При посещението в Китай НКИЗ представи инвестиционни възможности в българските индустриални паркове. Имаше представители на компании, които разглеждат България като възможен вход към европейския пазар. Интересът е към реални производствени и технологични проекти, а не просто към търговско присъствие. Участвахме и в Китайския международен панаир за инвестиции и търговия в Сямън, както и в българо-китайски бизнес форум с над 100 представители на бизнеса и институциите.
Във Варшава представихме индустриалните паркове от портфолиото на компанията и възможностите за инвестиции. Проведохме и институционални разговори с полски партньори за развитието на индустриалните зони, обмен на инвестиционни проекти и възможностите за последващи българо-полски инициативи.
- Превръща ли се Икономическа зона Доброславци в бъдещ високотехнологичен център на България и как искате да изглежда тя след пет години?
- Икономическа зона Доброславци вече има потенциала да се превърне именно в такъв център, а през последните месеци тази визия започна да придобива конкретни измерения. Особено показателен е проектът на българската космическа компания EnduroSat. През август беше подписан меморандум между правителството и дружеството, чрез което се реализира проектът - „Старбейз Юръп“ ЕООД, за развитието на високотехнологичен индустриален парк и космически и отбранителен развоен център в Доброславци. На територията на бившето военно летище се предвижда инфраструктура, която да обедини производство, научноизследователска и развойна дейност, изпитвания, образование и логистика.
Това е много важен знак за следващата генерация индустриални паркове в България. Не говорим просто за няколко фабрики, разположени една до друга, а за цялостна технологична екосистема от доставчици, инженерни компании, развойни центрове, лаборатории и образователни структури. EnduroSat е пример за българска компания, която вече се конкурира глобално. Ако успеем да покажем, че от България могат да се създават технологии, които се продават в Европа, САЩ, Япония и други пазари, тогава вече не говорим само за привличане на инвестиции. Говорим за изграждане на собствен технологичен капацитет.
- Може ли Индустриален парк София-Божурище да направи следващата крачка и да се превърне в технологичен клъстер с развойни центрове и производства с висока добавена стойност?
- Да, и според мен това е естествената следваща стъпка. Паркът вече има множество инвеститори, производствена база, логистика, натрупан опит и близост до София. Към октомври 2026 г. тук се изпълняват 49 инвестиционни проекта, а общият размер на инвестициите надхвърля 340 млн. евро. Компаниите са от сектори като автомобилната индустрия, високите технологии, биотехнологиите, оптиката, филмовата индустрия и логистиката.
Важна част от усилията ни е Европейският цифров иновационен хъб „Регионален център за дигитални решения и иновации НКИЗ“, изграден в парка с европейско финансиране. Центърът вече функционира като връзка между бизнеса, науката и публичния сектор. Предоставя безвъзмездни услуги за оценка на дигиталната зрялост, 3D сканиране, моделиране, прототипиране и 3D печат, както и анализ и оптимизация на производствени процеси. Провеждат се обучения и дни на отворените врати, за да могат предприятията да се запознаят с технологичните възможности на центъра.
Предстои и новата инвестиция в специализирана лаборатория за електромагнитна съвместимост. Имаме заявени проекти за производствени, логистични и монтажни дейности. Амбицията ни е в София-Божурище да има все повече компании, които не просто произвеждат, а разработват технологии и продукти.
- Какви инвестиции и работни места очаквате от индустриалните паркове в Бургас и „Загоре“?
- И двата проекта вече показват, че индустриалното развитие не е задължително да бъде концентрирано около София. От началото на съществуването си досега Индустриален логистичен парк Бургас и Индустриална зона „Загоре“ са привлекли общо над 450 млн. евро инвестиции и са създали над 3900 работни места.
В Бургас вече има функционираща индустриална екосистема във Фаза 1. През юни беше завършена инфраструктурата на Фаза 2 на стойност над 20 млн. евро, финансирана от Европейския съюз чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. Изградени са пътна мрежа, ВиК, електрически и телекомуникационни трасета и видеонаблюдение. Осем компании са заявили инвестиционни намерения във Фаза 2, като част от тях вече са започнали строителство. Съществен принос има и Община Бургас като партньор в дружеството.
През юли бе открит Индустриален парк „Загоре-Еленино“ - вторият етап от развитието на Индустриален парк „Загоре“. Проектът е реализиран по програмата AttractInvestBG с безвъзмездна финансова помощ от близо 7,1 млн. евро. Голяма част от терените вече са ангажирани чрез инвестиционни намерения. Най-важното за нас е тези намерения да бъдат проследени до реалното им изпълнение - договор, строителство, производство и работни места. Развитието на двата парка показва резултатите от партньорството между общините и индустриалните паркове.
- Може ли НКИЗ да гарантира на международния инвеститор готова инфраструктура и подкрепа през целия процес? Къде са слабостите?
- Можем да кажем това за част от зоните, но не бих искала да създаваме впечатление, че всички 13 локации са на едно и също ниво на развитие и готовност. Във водещите паркове инвеститорът получава изградена пътна, електрическа, ВиК и телекомуникационна инфраструктура. В София-Божурище например има електрозахранване, водоснабдяване, канализация, газификация и оптична свързаност. В други зони предстоят сериозни инфраструктурни работи и подготовка на терените.
За улеснение на инвеститорите тази година НКИЗ разработи „Ръководство на инвестиционния процес - от запитване до реализация“, достъпно на сайта на компанията. НКИЗ не може да замести всички държавни и местни институции, но потенциалът за ускоряване на инвестициите е в добрата координация между НКИЗ, общините, Българската агенция за инвестиции, министерствата и инфраструктурните оператори. Това е областта, в която бихме могли да станем значително по-бързи.
- Работи ли НКИЗ за свързване на индустриалните зони с професионални училища, университети и центрове за квалификация?
- Откликваме на подобни инициативи, защото кадрите са един от най-важните фактори за устойчивото развитие на всяка индустриална зона. Регионалният център за дигитални решения и иновации НКИЗ, който развиваме съвместно с Химикотехнологичния и металургичен университет в София, е пример за партньорство с научни и образователни институции. Но НКИЗ е търговско дружество и ролята му не е да замества образователната система или работодателите, а да подкрепя партньорства там, където има конкретна потребност. Инвеститорите ни са от различни сектори и сами търсят своите специализирани кадри.
- Къде виждате следващия голям индустриален пробив извън София, Бургас и Стара Загора? Може ли Северозападът да привлече голям инвеститор?
- Не бих посочила конкретна зона с обещание за „голям инвеститор“, преди подобна инвестиция да бъде договорена. Но има няколко места с много сериозен потенциал. Едно от тях е Индустриален парк Видин, който има стратегическо местоположение на река Дунав. Там обаче ясно се виждат и предизвикателствата пред Северозапада - инфраструктурата, демографията и наличието на достатъчно квалифицирани кадри. Съществуващата ВиК инфраструктура се нуждае от рехабилитация и доизграждане, включително от нова локална пречиствателна станция.
Индустриален парк Плевен-Телиш също е интересна възможност. Там има значителна територия и съществуваща инфраструктура, но са необходими сериозни инвестиции в довеждаща и вътрешна инфраструктура, включително електрозахранване. Следващият голям пробив може да дойде там, където успеем едновременно да решим инфраструктурата и да намерим подходящия инвеститор. Индустриалната политика трябва да създава условия и за региони, в които една инвестиция може да промени заетостта, доходите, местния бизнес и демографската перспектива.
- Кои са трите най-силни аргумента, с които бихте убедили международен инвеститор да избере България пред съседните държави?
- Първо - България е член на единния европейски пазар от 2007 г., а от 1 януари 2026 г. е член на еврозоната. За международния инвеститор това означава още по-ясна интеграция в европейската икономическа и финансова среда. Второ - конкурентоспособността на разходите и данъчната среда. България продължава да предлага 10% корпоративен данък и сравнително конкурентни оперативни разходи в рамките на ЕС. И трето - локацията и достъпът до пазари и производствени вериги. България има стратегическо положение между Централна Европа, Балканите и Турция и може да бъде производствена платформа за компании, които искат да обслужват няколко пазара едновременно.
Към тези предимства бих добавила пряката роля на НКИЗ: можем да предложим конкретно място, конкретен терен и план за реализация. Международният инвеститор не избира само държава, а среда, в която може да започне производство, да намери хора, да расте и да има предвидимост за следващите 10-20 години. Точно така искаме да позиционираме НКИЗ - не просто като собственик и оператор на индустриални терени, а като реален партньор от първия разговор до реалното производство.
