Бизнесът иска обучени кадри

Бизнесът иска обучени кадри | StandartNews.com

Кога образователната система ще обвърже своите цели и резултати с нуждите на бизнеса от подходящи по образование кадри? Това е един от най-често задаваните въпроси на предприемачи към властта във връзка с дискусията "Да! На българската икономика". Липсата на подготвена работна ръка е сред най-големите пречки пред развитието на българските компании в почти всички сектори, става ясно от анкетите, които в. "Стандарт" направи преди форума. Особено тежко е положението в машиностроенето. Там от години има хронична нужда от квалифицирани инженерни и технически кадри. Професионалните гимназии почти не подготвят ученици по нужните за машиностроителните производства специалности. В същото време въвеждат добре звучащи дисциплини, за които после няма реализация, казва Илия Келешев, председател на браншовата камара. В този сектор подготовката на кадри е труден и продължителен процес и фирмите губят много време и средства да обучат сами необходимите им специалисти. Това пък се отразява на темповете на развитие.

Липсата на паралелки по машиностроителни специалности в професионалните гимназии затруднява и работата по пилотното внедряване на дуалното обучение, казват работодателите. По най-важните за фирмите машиностроителни специалности няма записани ученици - оператори на машини с ЦПУ, леяри, др. При тези специалности за дуално обучение може да се говори, след като кабинетът утвърди списъка на защитените професии - т.е. след 2-3 години.

При висшите учебни заведения проблемите са от друго естество - оттам излизат инженери за машиностроенето, но голяма част от тях се преквалифицират в други професии или заминават за чужбина. "Болшинството от завършващите млади хора нямат мотивация за работа", категоричен е Келешев. "При интервютата за постъпване на работа не питат какво ще работят, а колко ще получават. Друг е въпросът, че и възнагражденията в сектора не са високи", коментира той. Отделно ВУЗ-овете не осигуряват достатъчна практическа подготовка на младите инженери. Затова Браншовата камара по машиностроене има намерение да подкрепи Техническия университет в Габрово за пилотно въвеждане на дуално обучение за бакалаври по важни за машиностроенето специалности.

Проблемът с кадрите е болезнен и за мебелната индустрия. Министерството на образованието, заедно с министерствата на икономиката и на труда трябва да предприемат мерки да се привлече интересът на младите хора да учат професиите, необходими за индустрията. "Очакваме държавата да помага с кампании за популяризиране на тези професии - нещо, което се прави в много страни", казват от Браншовата камара на дървопреработващата и мебелната индустрия.

Текстилната индустрия също изпитва остра нужда от адекватно квалифицирани кадри. Фирмите са принудени сами да се заемат с обучителна дейност. Предприятията от шивашкия сектор също с нетърпение очакват час по-скоро да бъде въведена дуалната система на професионално обучение. Българската икономика, като клиент на образователната система, има изискване за тясна координация на образованието с нуждите на фирмите, казва Бретрам Ролман, управител на "Пирин Текс".

Продукцията за 2014 г. е за 8 млрд. лева

Износът съживи машиностроенето

28% ръст в производството на коли и ремаркета, увеличават се инвестициите в заводи за авточасти

Оборотите на фирмите от машиностроителната индустрия вече са на нива, по-високи от тези в предкризисната 2008 г. Това се случва главно заради износа, отчита секторът, въпреки че обобщените данни на статистиката за 2014 г. още не са публикувани.

"Фирмите от всички подсектори на машиностроенето показват растеж през изминалата година, като за основната икономическа дейност - "Производство на машини и оборудване", той е 10%", съобщи председателят на Браншовата камара по машиностроене инж. Илия Келешев. Най-силно растат оборотите от подсектор "Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета" - с 28%. При "Метални изделия, без машини и оборудване" и при "Транспортни средства, без автомобили", в която попадат и фирмите от корабостроенето, увеличението е 13%. Сравнително добре се представят и фирмите от леярското производство. За сравнение, ръстовете в отделните подсектори на машиностроителната индустрия през 2013 г. варираха от 4 до 8%. Очаква се стойността на произведената машиностроителна продукция през 2014 г. да надхвърли 8 млрд. лв.

Секторът е експортно ориентиран - около две трети от продукцията е предназначена за износ, предимно в страните от ЕС, като през 2014 г. се отчита значителен ръст. При автомобилите и частите за тях експортът през миналата година е нараснал от 25 до 35%. Ловешкият производител на автомобили "Литекс моторс" е увеличил производството и износа си с над 60%. Висок е ръстът и при износа на продукцията на "Мадара" - шуменската компания е произвела и продала 40% повече двигателни мостове за руския си партньор "Камаз". За поредна година расте производството на части за автомобилостроенето на новите чуждестранни инвеститори, които идват с пазарите си. През 2015 г. се очаква разкриването на нови производства в този подсектор.

При производство на машини и оборудване обаче средният ръст в износа е по-скромен - около 3.5%, и основно се дължи на специалните производства. Затова е възможно за немалка част от производителите на машини и оборудване през 2014 г. да е имало застой.

Все пак фирми като "ПодемКран", "Цератицит България" и др. отчитат ръст в реализираната зад граница продукция с над 10%. Сред водещите производители на металорежещи машини е "ЗММ-Сливен", изнасяща универсални стругове и стругове с цифрово-програмни устройства в 56 страни; "Арсенал"- Казанлък; "РАИС"- Пазарджик; "ЗММ"- Враца; "Силома"- Силистра. Лидер в дървообработващите машини в Югоизточна Европа е българската машиностроителна фирма "ЗММ-Стомана" - Силистра. "ВСК Кентавър-ИЗ Динамика" в Дряново увеличава износа си на инструменти за водещи американски компании.
При електро- и мотокарите традицията на производството у нас поддържат "Балканкар Рекорд" и "Димекс лифт", а при електротелферите - "ПодемКран"-Габрово, "Складова техника" - Горна Оряховица, "МВ Янтра" - Габрово. Добре се развиват фирмите от областта на хидравликата - "М+С Хидравлик"- Казанлък, която произвежда 7% от хидромоторите в света. Друго казанлъшко предприятие - "Капрони", разширява постоянно номенклатурата на изделия. Успешно се развиват още "Бъдещност" - Чирпан, "Гарант" - Бяла Слатина, "Джебел", "Кирково".

"Вапцаров" - Плевен се конкурира на международния пазар в производството на водни турбини. Нараства дейността на водещите производители на машини и оборудване за хранително-вкусовата и химическата промишленост - "Хранинвест-Хранмашкомплект" - Стара Загора, "Биомашиностроене" - Пловдив, "Томика Метал" - Пловдив, "Индекс 6" - Пловдив, "Химмаш" - Хасково. Леярски фирми стабилизират и разширяват производството си - "Прогрес" - Стара Загора, "Осъм" - Ловеч, "Метаком-СЛЗ" - Плевен, "Алуком" - Плевен. С добри темпове се развиват фирмите от областта на оптичното производство - "Оптикс" и "Оптикоелектрон".

До 50% спад за руския пазар

2014 г. обаче не бе добра за машиностроителите, които изнасят за Русия. За отделни предприятия, произвеждащи металорежещи и дървообработващи машини, кари и електротелфери за руския пазар, свиването е с 40-50%. Фирмите са притеснени, че негативната тенденция ще продължи и през тази година. През първите два месеца на 2015 г. "Мадара" - Шумен е спряла работа заради проблеми с руския си партньор.

"За излизането на нови пазари трябва време. Продукцията на машиностроенето не е борсова стока, която ако не купи един, ще купи друг. До сключването на договори за износ на машини с нови контрагенти обикновено минава година", коментира инж. Илия Келешев, председател на браншовата камара на машиностроителите.

Браншът отчита напрежение и на европейския пазар. Големи европейски машиностроителни компании са свили производствата си и това няма как да не се отрази на българските им поддоставчици. Нашите компании са притеснени от все по-голямо напрежение в разплащането. За доставките на окомплектоващи изделия те трябва да плащат авансово, а западните им клиенти плащат все по-разсрочено за доставените машини. Редица фирми работят с поръчки месец за месец. "Част от фирмите, които изнасят продукция в страни, където разплащането е в долари, не могат да се облагодетелстват от високия му курс, тъй като договорите им са в евро", обясни Келешев.

Машиностроителните предприятия са обнадеждени от поставената пред Европейската комисия тема за ускорена индустриализация на европейските икономики. Подобен процес означава подкрепа на държавата за сектор "Машиностроене" най-вече чрез стимулиране на инвестиционната дейност, максимално използване на средствата от европейските фондове и подготовка на квалифицирани кадри.

Въпроси на бранша:

1. Кога ще бъде утвърден списъкът със защитените професии, сред които очакваме тези от машиностроенето?
2. Ще се въведе ли дуално обучение и за бакалаври?
3. Ще ни помогне ли държавата за нови пазари в чужбина?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай