Неделя,

Традиционни ан­ти­би­о­ти­ци не морят салмонелата

От: Д-р Пе­тър Къ­тев -
A
A
A
  • Хра­ни­тел­ни­те ин­фек­ции мо­гат да про­во­ки­рат проб­ле­ми, зас­т­ра­ша­ва­щи жи­во­та

"Кол­ко­то по-нис­ко е ду­ша­та на чо­век, тол­ко­ва по-ви­со­ко вир­нат е но­сът му". Те­зи ду­ми при­над­ле­жат на иран­с­кия ле­кар, ас­т­ро­ном и фи­ло­соф Омар Ха­ям. При­жи­ве чо­ве­кът е бил дос­та по­пу­ля­рен, и то не са­мо за­ра­ди на­уч­ни­те си пос­ти­же­ния, ма­кар и дос­та ос­пор­ва­ни, но и с ли­те­ра­тур­ни­те си про­из­ве­де­ния, на­ре­че­ни ру­баи. Ос­нов­на­та зас­лу­га за не­го­ва­та из­вес­т­ност в го­ди­ни­те, през ко­и­то е жи­вял, е фак­тът, че дос­та чес­то се е от­к­ло­ня­вал от дог­ми­те на ре­ли­ги­я­та, из­по­вяд­ва­на от съ­на­род­ни­ци­те му. Раз­би­ра се, през на­шия  съв­ре­ме­нен пог­лед бих­ме ка­за­ли, че в оне­зи вре­ме­на хо­ра­та пре­ка­ле­но сля­по са вяр­ва­ли в раз­лич­ни те­о­рии по­ра­ди прос­та­та при­чи­на, че са има­ли страх от Бо­га /ние оп­ре­де­ле­но мо­жем да се пох­ва­лим, че не стра­да­ме от та­ко­ва тер­за­ние/. Но не в то­ва е проб­ле­мът. Про­чи­тай­ки от­но­во и от­но­во те­зи ду­ми, ве­ро­ят­но мно­зи­на си да­ват смет­ка, че не­за­ви­си­мо коя ре­ли­гия из­по­вяд­ваш и към кой свят при­над­ле­жиш, опи­таш ли се да бъ­деш раз­ли­чен, ни­що доб­ро не те ча­ка. Ви­на­ги ко­га­то ня­кой си поз­во­ли да се от­ли­чи от ста­до­то, би­ва на­ро­чен за чер­на­та ов­ца, без зна­че­ние, че по­ня­ко­га точ­но тя се прев­ръ­ща в дви­же­ща­та си­ла на прог­ре­са. Но яв­но стра­хът си знае ра­бо­та­та и те пос­та­вя на точ­но оп­ре­де­ле­но мяс­то, от ко­е­то да не мо­жеш да мръд­неш и ми­ли­ме­тър. То­ва усе­ща­не е в ос­но­ва­та и на мно­го нес­бъд­на­ти меч­ти и про­ва­ли. То е ви­нов­но и за хи­ля­ди­те прoпус­на­ти шан­со­ве в жи­во­та, за ко­и­то обик­но­ве­но си из­мис­ля­ме по­до­ба­ва­що оп­рав­да­ние, ня­ма­що ни­що об­що с ис­ти­на­та. Нея пък ви­на­ги кри­ем тол­ко­ва на­дъл­бо­ко, че до­ри заб­ра­вя­ме точ­но къ­де. В край­на смет­ка се оказ­ва, че яв­но ве­че сме де­фор­ми­ра­ни как­то ду­шев­но, та­ка  и мис­лов­но.

Ня­ко­га съ­щес­т­ву­ва­ше един ло­зунг, гла­сящ: "Да из­диг­нем ов­це­въд­с­т­во­то на по-ви­со­ко рав­ни­ще"! Хо­ра­та, вла­де­е­щи ис­то­ри­я­та, а и жи­ве­ли през не тол­ко­ва да­леч­ни­те го­ди­ни в Бъл­га­рия, не­съм­не­но се се­щат то­зи де­виз как се е по­я­вил на бял свят. Ние оба­че ще го пе­риф­ра­зи­ра­ме, за­що­то в жи­вот­но­въд­с­т­во­то не са­мо ня­ма ни­що срам­но, но и е дос­та тру­ден за­на­ят, кой­то не все­ки вла­дее. Та на­ши­ят ще има след­но­то зву­че­не: "Да из­диг­нем ов­че­мис­ли­е­то на по-ви­со­ко рав­ни­ще"! За­що­то в мо­мен­та точ­но то­ва се опит­ва­ме да нап­ра­вим на те­ри­то­ри­я­та на на­ша­та дър­жа­ви­ца, ко­я­то

за­ше­ме­тя­ва све­та с ус­пе­хи­те, пос­тиг­на­ти от бъл­гар­с­ки мла­де­жи

изя­вя­ва­щи се в на­у­ка­та и спор­та. И до­ка­то те със сво­и­те пос­ти­же­ния се бо­рят сре­щу мне­ни­е­то на ма­са­та, под­к­ре­пе­но от она­зи ско­рош­на ста­тис­ти­ка, каз­ва­ща как по­ве­че от 250 000 мла­ди бъл­га­ри ни­то учат, ни­то ра­бо­тят, ние, про­тив­но на всич­ки очак­ва­ния, ся­каш ос­та­ва­ме глу­хи за доб­рия и зас­лу­жа­ващ под­ра­жа­ние при­мер. Е, как то­га­ва  "да вле­зем в свет­ло­то бъ­де­ще с лъс­на­ти обув­ки"!? Ло­шо­то е, че там, на­къ­де­то сме се за­пъ­ти­ли с бър­за крач­ка, ду­ма не мо­же да ста­ва за чис­ти­те че­пи­ци! Из­вод, дъл­жащ се на мно­гок­рат­но ус­та­но­ве­ния факт, че ма­кар и в крак с мо­дер­ни­те тех­но­ло­гич­ни тен­ден­ции, все още па­ра­док­сал­но стра­да­ме от нис­ка здрав­на кул­ту­ра. Дру­го­я­че не мо­жем да си обяс­ним не­ле­по­то по­ве­де­ние на го­лям про­цент лю­де, от­каз­ващ да при­е­ме фак­та, че здра­ве­то на пър­во мяс­то е лич­на от­го­вор­ност и след то­ва не­чия дру­га. На та­зи те­ма се е об­ръ­ща­ло, а и про­дъл­жа­ва да се об­ръ­ща тол­ко­ва мно­го вни­ма­ние и въп­ре­ки не­го, ка­то че ли ня­ма ре­зул­тат.

Да­ва­ме за при­мер един чес­то дис­ку­ти­ран ка­зус, свър­зан с хра­на­та и про­из­ти­ча­щи­те от нея опас­нос­ти за ор­га­низ­ма. На­да­ли към днеш­на да­та има чо­век, кой­то да не е на­яс­но с по­ви­ше­ния риск от хра­ни­тел­ни ин­фек­ции. Въп­ре­ки то­ва то­зи тип пре­меж­дия, с ко­и­то се сблъс­к­ва ор­га­низ­мът, про­дъл­жа­ва да се въз­п­ри­е­ма ка­то не­що не чак тол­ко­ва опас­но, ко­е­то,

ако не от­ми­не от са­мо се­бе си, то ще се ре­гу­ли­ра с ня­кое ба­би­но сред­с­т­во

Ис­ти­на­та е, че ко­га­то ста­ва ду­ма за ин­фек­ция, про­во­ки­ра­на от хра­ни­тел­но нат­ра­вя­не, тряб­ва да сме на­яс­но, че тя не е бе­зо­бид­на и мо­же да пов­ле­че след се­бе си мно­го дру­ги проб­ле­ми, ко­и­то да бъ­дат до­ри жи­во­то­зас­т­ра­ша­ва­щи. Прес­ка­чай­ки оби­чай­ни­те па­то­ген­ни мик­ро­ор­га­низ­ми, за­ра­зя­ва­щи хра­на, во­да и нас, хо­ра­та, ди­рек­т­но се от­п­ра­вя­ме към по­заб­ра­ве­на­та сал­мо­не­ла. Тя е ва­жен бак­те­ри­а­лен род, кой­то при­чи­ня­ва ед­на от най-чес­то сре­ща­ни­те фор­ми на хра­ни­тел­но от­ра­вя­не в све­то­вен ма­щаб. Ис­то­ри­ци­те и уче­ни­те, из­с­лед­ва­ли ин­фек­ци­оз­ни­те ог­ни­ща в ми­на­ло­то, пък стиг­на­ли до зак­лю­че­ни­е­то, че мно­го от тях са би­ли мас­ки­ра­ни под бу­ло­то на ко­рем­ния тиф. Око­ло 430 г. пр. Хр. чу­ма­та, из­бух­на­ла ка­то ко­ре­мен тиф, е уби­ла ед­на тре­та от всич­ки хо­ра в Ати­на, ко­я­то по то­ва вре­ме е би­ла един от най-мощ­ни­те гра­до­ве в Древ­на Гър­ция. Ин­фек­ци­и­те със сал­мо­не­ла в Аме­ри­ка пък да­ти­рат по­не от на­ча­ло­то на 1600-та го­ди­на. А уче­ни­те смя­тат, че тя е от­го­вор­на за смърт­та на над 6000 за­сел­ни­ци меж­ду 1607 и 1624 го­ди­на. Въп­ре­ки че слу­ча­и­те на сал­мо­не­ло­за с те­че­ние на вре­ме­то зна­чи­тел­но са на­ма­ле­ли, те все още ос­та­ват ед­на от най-важ­ни­те бо­лес­ти, пре­да­ва­ни на чо­ве­ка. Сал­мо­не­ла­та оби­чай­но "жи­вее" в сто­маш­но-чрев­ния тракт на жи­вот­ни­те, по­ра­ди ко­е­то ос­нов­ни­те из­точ­ни­ци на за­мър­ся­ва­не са те и тех­ни­те из­п­раж­не­ния. Но през пос­лед­ни­те го­ди­ни де­бе­ло се под­чер­та­ва, че и хра­ни­те от рас­ти­те­лен про­из­ход съ­що мо­гат да бъ­дат ве­ро­ят­ни но­си­те­ли на сто­маш­но-чрев­на ин­фек­ция. Раз­лич­ни жи­вот­ни мо­гат да бъ­дат за­ра­зе­ни със Salmonella, най-чес­то без оче­вид­ни кли­нич­ни сим­п­то­ми. Най-чес­то пи­ле­та, пра­се­та, пуй­ки и кра­ви, вле­чу­ги и ри­би са но­си­те­ли на бак­те­ри­и­те. Тъй ка­то сал­мо­не­ли­те мо­гат да оце­ле­ят в ме­со и жи­во­тин­с­ки про­дук­ти, ко­и­то не са на­пъл­но об­ра­бо­те­ни, жи­во­тин­с­ки­те про­дук­ти все още пред­с­тав­ля­ват ос­нов­но сред­с­т­во за пре­да­ва­не на за­ра­за­та. Сле­до­ва­тел­но су­ро­ви­те ме­са и не­пас­тьо­ри­зи­ра­но­то мля­ко се раз­г­леж­дат ка­то осо­бе­но важ­ни из­точ­ни­ци на ин­фек­ция. Дру­ги ви­со­ко­рис­ко­ви про­дук­ти са су­ро­ви или час­тич­но сва­ре­ни яй­ца, до­маш­но при­гот­ве­на ма­йо­не­за и сла­до­лед, пло­до­ви со­ко­ве, ле­ко сва­ре­ни или су­ро­ви къл­но­ве. Ня­кои се­ро­ти­по­ве на Salmonella са спе­ци­фич­ни, но мно­го от тях са спо­соб­ни да пре­ми­на­ват меж­ду ви­до­ве­те и да при­чи­ня­ват за­бо­ля­ва­ния при хо­ра­та. Впос­лед­с­т­вие те мо­гат да бъ­дат пре­да­ва­ни и чрез из­п­раж­не­ни­я­та на ин­фек­ти­ра­ни ин­ди­ви­ди до­ри след ка­то сим­п­то­ми­те са на­ма­ле­ли. Да не спо­ме­на­ва­ме, че

ня­кои стра­да­щи съ­що та­ка мо­гат да се пре­вър­нат в хро­нич­ни но­си­те­ли

А как­то ни е доб­ре из­вес­т­но, по-го­лям бич от хро­нич­но­то за­бо­ля­ва­не на­да­ли има. Об­ръ­ща­ме вни­ма­ние на мал­ка­та под­роб­ност, че то чес­то в те­че­ние на вре­ме­то се из­раж­да и в дру­ги ди­аг­но­зи, и то не ряд­ко зло­ка­чес­т­ве­ни. Ина­че ка­за­но, сал­мо­не­ла­та мо­же да ни до­ка­ра и рак. В съ­що­то вре­ме и тя, ка­то мно­го дру­ги свои "съ­миш­ле­ни­ци" от па­то­ге­нен про­из­ход, с вре­ме­то се пре­вър­на в труд­но по­дат­ли­ва на ле­че­ние с тра­ди­ци­он­но при­ла­га­ни­те ме­ди­ка­мен­ти. То­зи "зву­чен ша­мар" ни "заш­ле­ви­ха" из­с­ле­до­ва­те­ли от Дър­жав­ния уни­вер­си­тет на Се­вер­на Ка­ро­ли­на, от­к­ри­ли ген (mcr-3.1), поз­во­ля­ващ  на сал­мо­не­ла­та да про­я­вя­ва ре­зис­тен­т­ност към ан­ти­би­о­ти­ци от пос­лед­на "ин­с­тан­ция". Ин­те­рес­но­то е, че ав­то­рът на из­с­лед­ва­не­то и ко­ле­ги­те му, учас­т­ва­ли в не­го, ус­та­но­ви­ли още през 2015 г., че mcr-3.1 е ус­пял да се пре­мес­ти от бак­те­ри­ал­на­та хро­мо­зо­ма в плаз­мид, ко­е­то на прак­ти­ка проп­ра­вя пъ­тя за пре­да­ва­не на ге­на меж­ду ор­га­низ­ми­те. Нап­ри­мер Е. coli и Salmonella са в ед­но и съ­що се­мейс­т­во, та­ка че вед­нъж пре­да­ден, ге­нът на плаз­мид поз­во­ля­ва на съ­щия да се дви­жи меж­ду бак­те­ри­и­те и те на свой ред да пре­да­ват то­зи ген един към друг. Про­ба­та, из­ва­ди­ла на бял свят до­ка­за­тел­с­т­во­то за ус­той­чи­вия mcr-3.1, учуд­ва­що ид­ва от чо­век, пъ­ту­вал до Ки­тай две сед­ми­ци пре­ди да се раз­бо­лее от сал­мо­не­ла. Тук дър­жим да под­чер­та­ем, че за да се сдо­би­ем с та­къв тип ин­фек­ция, не е не­об­хо­ди­мо да от­пъ­ту­ва­ме чак до там, а по-ско­ро ис­ка­ме да наб­лег­нем на под­роб­ност­та, че за­ра­за­та оче­вид­но е спо­соб­на да "от­ле­жа­ва" в ор­га­низ­ма за не­оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме без до­ри да по­до­зи­ра­ме за нея. А по­вяр­вай­те, не­що, ко­е­то не зна­еш от къ­де и ко­га си пип­нал, дос­та труд­но се ле­ку­ва. Но, как­то гла­се­ше един пла­кат от ко­ри­до­ри­те на ед­нов­ре­меш­ни­те по­лик­ли­ни­ки: "Го­во­рът е най-сил­ни­ят драз­ни­тел"!

P.S. Eто за­що все по-ряд­ко се вслуш­ва­ме в то­ва, ко­е­то ни се каз­ва!

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички