"Пазете се от тези, които искат да ви вменят чувство за вина, защото те жадуват за власт над вас“. Тези думи принадлежат на признатия от китайнския народ учител на 10 000 поколения - Конфуций.
Е, вярно е, че ние принадлежим към друг, доста по-древен народ, имащ своите велики наставници, но това не ни пречи да признаем гореспоменатите слова за абсолютно вярни. И това може да се потвърди най-вече от хората, които по един или друг начин са попадали в клопката на тегобата, наречена вина. Тя преследва мнозина – някои са я заслужили, на други е непсраведливо хвърлена. Но при всички положения тя се явява удачен способ за управляване на мисли и действия. А както знаем много добре, един от най-успешните начини да манипулираш е чрез игра с чувствата на човека.
Днес прекалено много хора се превръщат в жертва на собствените си решения, взети под въздействието на желанието да изкупиш вина. Но нека помним, че човек трябва да се ръководи повече от делата и по-малко от чувствата. Не напразно те спадат и към онази съкровена и неприкосновена част от личния живот. Все пак да не забравяме, че покажем ли ги на показ, те са първите, падащи в жертва на жестокия и безмилостен свят. Естествено, в никакъв случай не казваме, че човешкото същество трябва да демонстрира липса на чувства, но, съгласете се, че практиката се опитва да ни научи да бъдем малко по-пестеливи от към изразяването им. Просто защото често пъти оставаме разочаровани и наранени, а в същото време, както казват старите хора: „кучетата си лаят, керванът си върви“.
В контекста на тази звучна снетенция се връщаме към една тема, която често пъти се дискутира - за опасностите, които крие тропическото лято, което ни застигна. Освен рисковете, носени от насекомите, чакащи влажното топло време, за да покажат своите свръх способности, влагата ни напомня и за едни други същества, често атакуващи организма ни.
Става въпрос за „баналните“ сблъсъци с трудно укротимите гъбични инфекции. А защо ги определяме като такива, ще се опитаме да обясним в следващите редове. През последните години учените започнаха да отдават все по-голямо внимание на скритите инфекциозни агенти, каквито са патогените от гъбичен произход. А в хода на всяко поредно проучване се установяваше, че този тип болестотворни провокатори крият в себе си чудновати заложби, които на практика ги правят почти неуловими. Да вземем за пример една доста позната и втръснала на всички ни Candida albicans. До сега винаги се е смятало, че тя е една от най-безобнидните видове и лечението й не е никак трудно. Е, това се оказва поредната фалшива новина. Всъщност
Candida albicans до такава степен се е адаптирала към новия свят, че съумява да използва липсата на кислород и въпреки това да предизвика заболяване. Този факт е подкрепен от доказателства на учени, които чрез специализирано изследване показват как спорите на микотичния агент могат не само да модулират, но и да се адаптират към ниски нива на кислород в различни ниши на тялото и да провокират инфекция в организма на домакина.
Подобна информация е много изненадваща. Особено като се има предвид, че до момента винаги се е считало, че както всеки патоген, така и микотичният има нужда от кислород. Сега обаче разбираме, че той не изисква такъв, за да изпълни успешно мисията си. Неочаквано, дори може да използва среда с ниско съдържание на кислород, за да избегне имунната атака и да стане по-вирулентен. Неотдавнашно проучване се ангажира със задачата да изясни как адаптацията на патогенните гъбички към среда с нисък кислород влияе върху разпознаването им от имунните клетки и способността да процъфтяват в организма на хомосапиенс. Интересно е, че C. albicans е микроб, част от стомашно-чревната система и когато естествените защитни бариери се компрометират поради имуносупресивно заболяване или други причини /а те не са малко/, може да се разпространи и нахлуе в организма, като предизвика животозастрашаващо системно заболяване. Оказва се, че C. albicans е и достатъчно „интелигентен“ патоген, за да експлоатира клетките в организма и по този начин да се множи в затънтени кътчета на тялото, като бързо предизвиква възпаление и супресиране на имунните клетки. Интресеното е, че и при двата процеса се наблюдава бързо изпускане на кислород, което от своя страна създава кислородна среда – рай за микозата.
Както ни известно от статистиката, системната гъбична инфекция, която често води до сепсис, отнема живота на по-голямата част от критично заболелите по бърз начин и вече се тълкува като глобална заплаха.
Според СЗО, сепсисът засяга повече от 30 милиона души в света всяка година, което може да доведе до 6 милиона смъртни случаи. От тях 3 милиона са при новородени, а 1,2 милиона при деца. Candida albicans е най-честият гъбичен патоген и често срещана причина за сепсис. Една от стъпките към характеризиране на имунните реакции при ниски нива на кислород е състояние, наблюдавано при стреса в организма, предизвикано от и по време на възпаление и инфекция. В този случай функциите на неутрофилите, бели кръвни клетки и основна защита срещу гъбични патогени, са възпрепятствани. Тоест способността им да атакуват и унищожават C. albicans при ниски кислородни условия е „парализирана“.
Гъбичките са много гъвкави организми, които могат да се развиват почти на всяко място. Въпросът е как да се преборим с тяхното присъствие. За лечение на Candida albicans, изследователите ограничават достъпа на гъбичките до желязо, елемент от решаващо значение за оцеляването на микроорганизма. Понижаването четири пъти нивата на желязото в слюнката например е доказало, че променя експресията на повече от 106 гена от гъбичките, което пък намалява способността им да инфектират оралната мукозна тъкан и двукратно намаляват шансовете за оцеляване на микроорганизма. Candida albicans е най-разпространена в устната микробиома и разчита в голяма степен на слюнка като източник на съществени елементи.
Желязото, вторият най-разпространен метал в слюнката, е критичен хранителен източник, използван от гъбичките в няколко клетъчни процеси, включително производство на енергия и възстановяване на ДНК. Също така малко известен факт е, че гъбичките, обитаващи лигавиците на червата, могат да засегнат здравето на белите дробове. Иначе казано, собственият ни микробиом е в състояние да увреди имунната ни система. Механизмът, чрез който това се случва, е наречен „имунна кръстосана реактивност“. Преведено на по-прост език - реакцията на имунната система към Candida albicans в червата усилва патогенните имунни процеси в белите дробове.
Съставът на микробиома - безбройните бактерии, гъбички, вируси и паразити, които колонизират по повърхността на тялото, кожата, в червата или белите дробове - имат решаващ принос за човешкото здраве или болест. Въпреки това, биологичните механизми, които причиняват възпаления в микробиома, са все още до голяма степен неизвестни. Но група изследователи успява да дешифрира механизъм, чрез който специфичната чревна микробиома усилва възпалителните реакции в белите дробове. Така става ясно, че Candida albicans влияе върху баланса на нашата имунна система, стимулирайки я да произвежда специфични защитни клетки, наречени Th17. Някои от които атакуват и други гъбични видове, като Aspergillus fumigatus.
Допълнителните изследвания в областта пък показват, че имунокомпрометираните индивиди имат повишено ниво на кръстосано реактивни Th17 клетки в белодробна тъкан. Именно тяхната защитната реакция, развиваща се в червата, усилва патогенните имунни процеси в белите дробове. С това наблюдение за първи път се доказва как един член на микробиома - Candida albicans, влияе на специфичния имунен отговор. Имунната кръстосана реактивност се явява общият механизъм, чрез който микробиома манипулира имунната система - както със защитни, така и с вредни ефекти. Тъжното е, че последните са тези, които тласкат хората към фатален край.
Но, както се казва: „Никога не се страхувай да губиш хора в живота си. Страхувай се от това ... да не загубиш себе си, докато се опитваш да угодиш на всички...“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
