Диагнозата, която трудно се преглъща

Рак на хранопровода е рядко заболяване, но се открива много късно

Диагнозата, която трудно се преглъща | StandartNews.com
  • Рак на хранопровода е рядко заболяване, но се открива много късно

Доц. д-р Желязко Арабаджиев е специалист по медицинска онкология с повече от 15 години опит, началник на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му интереси са в областта на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно дружество по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни дружества по онкология. Автор е на над 60 статии, публикации в български и международни списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.

Всяка седмица доц. Арабаджиев  отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]

 

Ракът на хранопровода е относително по-рядко възникващо онкологично заболяване, но за сметка на това се открива късно и се свързва с лоша прогноза.

Хранопроводът е тази част от храносмилателният тракт, с начало непосредствено след гълтача (фарингс – мед.терм) и достигаща до началото на стомаха, като съответно има шийна, гръдна и стомашна части. Туморите на хранопровода дават първи симптоми, когато пациентите изпитват затруднение в преглъщането, първо на твърда, после и на всякаква друга храна и напитки. Нехарактерните симптоми и късното им проявление, предопределят диагностициране на този вид рак в по-напреднал стадий, а от там по-неблагоприятната прогноза. Ракът на хранопровода определено представлява и голямо лечебно предизвикателство, защото хирургичното му лечение се свързва със съществен дискомфорт за пациента, а от друга страна – лъчевото и лекарственото системно лечение дават скромни терапевтични резултати. В ерата на прецизната онкология, през последните години и при рака на хранопровода навлязоха персонализираните лечения – таргетна терапия и имунотерапия в комбинация с химиотерапия, съчетано лъчево- химио- и таргетно лечение, а вече съществуват публикации за успешни клинични изпитания на медикаменти, срещу генетични мутации в туморните клетки.

  • Видовете

Най-често рака на хранопровода може да бъде класифициран като един от двата вида: аденокарцином или плоскоклетъчен карцином. Трети вид рак на хранопровода, наречен дребноклетъчен карцином, е много рядък. Тези различни видове рак започват водят началото си от различни видове клетки в хранопровода. Те се развиват по специфични начини и изискват избор на лечение, съответстващо на типа рак.

В нашите географски ширини, най-често срещана форма на рак на хранопровода (около 90% от случаите) е плоскоклетъчният (сквамозен) карцином. Нарича се така защото, води началото си от плоските (сквамозни) клетки (тънки, плоски клетки, облицоващи вътрешността на хранопровода), които започват да растат неконтролируемо и се транформират в злокачествени. Плоскоклетъчният карцином на хранопровода е силно свързан с тютюнопушенето и пиенето на твърде много алкохол.

  • Аденокарциномът

е най-честата форма на рак на хранопровода в Съединените щати, съставляваща повече от половината от всички нови случаи. Започва от жлезисти клетки, които обикновено се намират в долната трета на лигавицата на хранопровода и в прехода храпровод-стомах (т.нар гастро-езофагеална връзка). Наличието на такива клетки е характерно при заболяването Баретов (Barrett’s) хранопровод, породено от системното навлизане на стомашно съдържимо и киселина от стомаха към хранопровода. Именно състоянието Баретов хранопровод се разгрежда като пре-канцероза и подлежи на стриктно следене от гастроентеролози. Последните проучвания показват, че лечението на киселинен рефлукс (ГЕРБ – гастроезофагеална рефлуксна болест) намалява риска от аднокарцином на хранопровода.

  • Рисковите фактори

Рискови фактори за плоскоклетъчният рак на хранопровода са: ахалазия (състояние на нарушена перисталтика на хранопровода), тютюнопушене, системна злоупотреба с алкохол (повече от три алкохолни напитки дневно), диета с предимно съдържащи наситени мазнини храни и бедна на плодове и зеленчуци. Плоскоклетъчният рак на хранопровода се диагностицира по-често при хора на възраст 60-70 години и по-често при чернокожи.

Аденокарциномът на хранопровода се среща най-често при бели мъже на средна възраст с наднормено тегло. Баретовият хранопровод, като пре-канцероза, предопределя значително увеличен риск за развитие на езофагеален аденокарцином. Установено е, че нарастване броя на случаите на аденокарцином на хранопровода в световен мащаб, може да се дължи на увеличаване на броя на хората с гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) - състояние, при което съдържанието от стомаха, като киселина и жлъчка, се придвижва многократно по-нагоре в хранопровода, причинявайки хронично възпаление, а от там след време – рак.

  • Симптомите

За диагностиката на рака на хранпровода няма значение вида – адено- или плоскоклетъчен тип. Диагнозата се поставя чрез провеждане на ендоскопия – фиброгастроскопия, като с ендоскопската техника се оглежда целия хранопровод до и под връзката със стомаха и се взимат биопсии от туморната формация. Компютърният томограф и позитрон-емисионната компютърна томография (ПЕТ/КТ) имат стадиращо значение предимно за оценка на лимфните възли, около хранопровода и за наличие на далечни метастази – в бели дробове, черен дроб и други органи.

Симптомите на болестта също не се влияят от вида на туморните клетки – макар неспецифични, като водещи могат да се посочат – затруднено преглъщане (дисфагия), редукция на тегло (анорексия) и лесна уморяемост (астения).

  • Операцията - има ли алтернатива

Решението за лечение се взима от мултидисциплинарен екип (онкокомисия), който планира и оценява стадия на болестта, определя лечението и поведението (радикално или палиативно - облекчаващо симптомите).

Видът на туморните клетки няма значение радикалното хирургично лечение – по-скоро то се определя от стадият на заболяването. При операция, лекар онкохирург премахва засегнатия участък от хранопровода и свързва оставащата част директно със стомаха или използвайки част от черво за да направи връзката. Хирургичното лечение, показано в по-ранните стадий на болестта, и макар радикално, се свързва със значителен следоперативен дискомфорт за пациента –затруднено хранене и болезненост. Алтернатива, особено при ангажирани от метастази лимфни възли, може да бъде лъчелечението, което най-често се съчетава с химиотерапия. При всички случаи с наличие на далечни метастази, лечението е само лекарствено и твърде ограничено като ефективност.

Важно е да се отбележи, че в случай на невъзможност от оперативна интервенция, при предстоящо лъчелечение или лекарствено лечение, за да се осигури проходимост на хранопровода, на пациента трябва да му се постави стент – това е метална конструкция, която като тръбичка не позволява тумора да запуши напълно лумена.Като един от стандартните лечебни подходи осигуряващ радикално излекуване е и предоперативното лъче-химиолечение. Този подход увеличава успеваемостта на оперативната интервенция защото намалява размера на тумора и броя на метастатичните лимфни възли.

  • Новите терапии

Лекарственото лечение на двата вида рак на хранопровода се различава поради различната химиочувствителност на плоскоклетъчните и аденокарциномните туморни клетки към химиотерапия. Съществуват утвърдени химиотерапевтични схеми, прилагани от десетилетия, като тяхната ефективност осигурява скромни резултата по отношение на преживяемостта. Преди десетилетие, лъч надежда се появи при въвеждането на моноклонално антитяло, насочено срещу определен рецептор върху туморната клетка на аденокарциномите предимно във връзката стомах-хранопровод. Съвсем отскоро и в България, пациентите с плоскоклетъчен карцином с метастази могат да получат имунотерапия в комбинация с химиотерапия, което удължава общата преживяемост на тези пациенти. Имунотерапията е подходяща и за пациенти с аденокарцином на гастроезофагеалната връзка, но само при определени условия и характеристики на туморните клетки. Големи надежди се възлагат на комбинираните моноклонални антитела към които е „прикачена“ химиотерапия, но това все още не е достъпно като терапия за пациентите в Европа.

  • Диетата

След лечение на рак на хранопровода е необходимо да се адаптира диетата, за да могат пациентите да имат по-малко страничните ефекти и да се гарантира, че получават достатъчно хранителни вещества.

При проблеми с храненето след операцията, пациентите трябва да се ограничават до прием на течна или мека храна или може да се наложи дори хранене през сонда, за да стегне храна директно в стомаха. Това обикновено е временно - често само докато се възстанови пациента от операцията.

Добре е пациентите с операция на хранопровода да се хранят с няколко малки хранения всеки ден вместо по-малко големи хранения. Да избягват някои храни, като мляко, шоколад, сладкиши и подправени и пържени храни. Уместно е да се обдъсди с тях, промяна в позицията си за сън, така че главата да е леко повдигната, за да предотвратите връщането на храната и стомашните киселини обратно към хранопровода.

Наложително е пациентите с рак на хранопровода да спрат приемането на алкохолен концентрат и други алкохолни напитки, както и да спрат пушето, като така ще намалят риска от развитие на нов рак, а и ще подобрят апетита и храненето си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай