Никой в Европа не иска българите да платят високата социалната цена, казва евродепутатът от ПЕС и ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов в интервю за вестник Стандарт. Ето и другите акценти:
- Вярвам, че БСП ще е първа политическа сила и ще има водеща роля във формирането на бъдещите управленски политики
- България задължително трябва да завърши в най-кратък срок интерконектора с Гърция, което би ни позволило да купуваме по-евтин газ от Азербайджан
- Българското правителство внесе Плана за възстановяване и устойчивост. Какъв е Вашият коментар?
- Последният вариант на Плана за възстановяване и устойчивост определено поставя по-амбициозни цели и има потенциал да отговори на условията на Европейската комисия. Tози път сме се справили по-добре с „превода“ на онова, което се очаква от нас. Има обаче един детайл, който като че ли убягва на всички. Още в оценката на българския Национален план за енергетика и климат през октомври 2020 г.
ЕК приканва България в рамките на плана да предприеме мерки за постепенно премахване на въгледобива с ясен ангажимент и осигуряване на честен и справедлив преход за районите. Тоест, още през октомври миналата година българското правителство - премиерът Борисов и вицепремиерът Дончев са били напълно наясно какво се очаква от тях по отношение на бъдещето на въглищната енергетика. Били са наясно, че трябва да започнат активно да търсят технологично решение за преструктуриране на въглищните централи.
- Зелената сделка е сред европейските приоритети за следващите години, но в България расте скептицизмът към нея. Кои са най-важните неща, които трябва да знаят българите?
- Последните социологически проучвания показват, че масово хората възприемат климатичните промени като реална заплаха. Същевременно, повече от половината българи изобщо не са чували за Зелената сделка. Много от онези, които са я чували, я възприемат негативно. Важно е да се знае, че тя не е пъклен план на „зелените талибани“ и Грета Тунберг, а се случва по необходимост. Климатичните промени са все по-осезаеми и вече взимат жертви. Наводненията в Германия само за това лято костваха 30 милиарда евро, а унищожителните пожари в Гърция струваха 500 милиона. Бедствията отнеха и десетки човешки животи.
Зелената сделка е набор от политики, които трябва да решат проблемите с климата. Това е план за революционна промяна на сегашния икономически модел и има за цел да превърне Европа в първия въглеродонеутрален континент, за да можем в крайна сметка да заживеем по-чисто, по-устойчиво, без да вредим на природата и на собственото си здраве.
- Как българите ще платят социалната цена от предстоящата енергийна трансформация?
- Повярвайте ми, никой в Европа не иска българите да платят социалната цена на този преход, който отдавна тече на запад, а нас ни свари неподготвени точно както снега ни изненадва всяка зима. Европа помни много добре началото на 1984 г., когато консервативното правителство на Маргарет Тачър обявява планове за затваряне на 20 въглищни мини и това доведе до целогодишната стачка на миньорите.
Сега Европа мобилизира огромен ресурс, за да се избегнат подобни социални сътресения. По Фонда за справедлив преход се очаква България да получи близо 1.2 млрд. евро. Средствата по Плана за възстановяване възлизат индикативно на около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми. Това са пари, които трябва да инвестираме адекватно в нови технологии, производства и индустрии, които да създадат устойчиви работни места и да сведат до минимум социалната цена.
Отделно в момента започвам работа по Европейския социален фонд за климата, в който са предвидени около 3 млрд. евро за България, които ще подпомогнат най-тежко засегнатите граждани, енергийно бедните и бедните по отношение на мобилността. Средства има, въпросът е да се усвоят и насочат така, че да носят добавена стойност и растеж.
- У нас, както и в Европа, расте недоволството от високата цена на тока. На какво се дължи тя? Какви са вариантите да бъде преодоляна кризата?
- Зелената сделка не е в основата на покачващите се цени на тока, както някои се опитват да внушат. Тя има въздействие дотолкова, доколкото предполага поетапно изключване на базови въглищни мощности. Но няма първостепенно значение, защото законодателните предложения, свързани с нейното осъществяване, са далеч от приемане. Галопиращите цени и енергийната криза се дължат на много фактори.
След излизането от ковид-кризата в световен план се създаде свръхтърсене на стоки, респективно на енергийни източници за тяхното производство, което пък доведе до драстично повишаване на цената на енергията. Същевременно най-големите доставчици на газ (Русия) и на втечнен газ (САЩ ) избраха да продават на азиатските пазари, защото цената там е по-висока. Това доведе до недостиг на газ в Европа.
Европейските хранилищата на газ са полупразни и защото доставчиците не закупиха суровина в началото на годината заради повишаващите се цени, с очакването, че през лятото те ще спаднат. Прибавете към това и проблема с възобновяемите източници в Германия - липсата на вятър, която се отрази пагубно на производството на енергия. Допълнителен фактор е вкарването в икономиката на сериозен финансов ресурс, с който държавите подкрепиха бизнеса и домакинствата в пандемията.
В България върху цената влияят и либерализацията на енергийния пазар, и недовършеният интерконектор с Гърция. Смятам, че на европейско ниво кризата може да бъде преодоляна с единна европейска политика –чрез сключване на договори за доставка на газ с Русия от името на страните-членки и на цена, еднакво изгодна за всички. Както и чрез временно премахване на таваните за въглеродни емисии, които също водят до по-висока цена.
На национално ниво България задължително трябва да завърши в най-кратък срок интерконектора с Гърция, което би ни позволило да купуваме по-евтин газ от Азербайджан. Трябва и да се разпределят свръх-печалбите на енергийните производители, в подкрепа на енергийно бедни домакинства и малки и средни предприятия. БСП предлагат и намаляване на ДДС на енергоносителите.
- Какво трябва де са случи с „Мариците“?
- Ситуацията, в която се оказаха „Мариците“, е резултат от бездействието на бившите управляващи. Въпреки че бяха изпуснати всички срокове за дерогация, вярвам, че настоящото правителство трябва да положи максимални усилия за удължаване на живота на централите с 10-15 години през преговорите за Плана за възстановяване. Това ще даде възможност да бъде решен социално-трудовият въпрос на хората, работещи в мините и да бъдат изградени нови мощности, с акцент възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия.
Ще бъда максимално откровен -исканията на синдикатите са справедливи и аз ги подкрепям. Но трябва да бъдем наясно, че въглищата са най-големият замърсител, освен това са изчерпаем енергиен ресурс и се очаква залежите да бъдат изчерпани след около 30 г. с или без Зелената сделка. Сега обаче разполагаме с необходимото финансиране, за да успеем да преструктурираме централите и да предвидим необходимите мерки за работещите в сектора.
Всяко забавяне ще ги постави в неблагоприятно положение. При наличието на ясен срок те ще имат възможност да настояват за справедливи компенсации и програми за преквалификация.
- Какво е бъдещето на българската енергетика?
- Българската енергетика трябва да става все по-зелена. И тук не говорим за едно монотехнологично решение, а за енергиен микс, които включва все повече възобновяеми източници (вятърна, соларна енергия, водноелектрически централи), както и атомна енергия. Трябва да повишим многократно и енергийната си ефективност.
- Какво ще отговорите на скептиците, които твърдят, че Зелената сделка ще е добра за богатите държави и лоша за тези като нас, които са на дъното по доходи и БВП?
- Зелената сделка ще е такава, каквато сами си я направим. Досега нищо не беше свършено, но все още имаме шанс да се включим адекватно в процесите, които текат. Въпросът не е дали, а кога и по какъв начин те ще се случат. Зелената сделка може да бъде опасна, само ако попадне в ръцете на неподходящи хора, които са объркани и изгубени в превода между Брюксел и София. Ако съществуват рискове и предизвикателства, то те са в това да не вземем навременни мерки и да не започнем реформи, които да гарантират плавното преминаване през този преход.
- На този фон става ли съставянето на правителство задължително пред партиите след изборите на 14-ти ноември?
- След изборите правителство ще има. Предстоят неотложни стратегически решения, за които е нужен политически консенсус. От друга страна, в парламента ще влязат и конформисти, които ще са готови на всякакви компромиси, за да са във властта. А и хората се измориха от избори.
- Ще участва ли БСП в съставянето на кабинет след 14 ноември?
- Това зависи от резултата на изборите. Вярвам, че БСП ще бъде първа политическа сила и да има водеща роля във формирането на бъдещите управленски политики.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
