Мине се не мине, в българското обществено-политическо обращение се появява митична голяма пара. Голямата пара никой не я е виждал до днес, само никой е чувал за нея, но знае, защото още баба му е казала, че като се зададе нещо голямо, то със сигурност ще е много, ама много голямо. Като Радичковата Суматоха поне. Та така и с българското председателство на Съвета на ЕС. От няколко години интензивно, а напоследък истерично се вършат неща в чест и с оправдание на Председателството.
Впрочем, поживелите със сигурност си спомнят нещо силно наподобяващо мистичната тема с Председателството – посещенията на Дипломатическия корпус (и жена му). И тогава ударно се строше всякаква инфраструктура – площади, улици, хотели, административни сгради, театри и кафенета. После Корпусът идваше, правеше едно кръгче, снимаше се на подходящо място, хапваше някъде в чисто нов ресторант и си заминаваше по живо, по здраво. Набучените за една нощ дървета, туи и друга растителност увяхваше, обаче голяма част от ремонтираното, реновинаното и построеното оставаше. Не беше чак толкова зле. Впрочем, спомням си как по време на посещението на Дипломатическия корпус в Плевен отбивах задължителната си военна повинност в лагер за военно обучение на гимназисти в Кайлъка. Някой (сигурно от големците) се беше сетил, че не е особено представително деца-войничета да се разхождата назад-напред и че Корпусът ще мине баш покрай нашия лагер и ще ни види. А ние с военни униформи и автомати в ръцете. И започна голяма тревога – дали да ни пуснат гарнизон с преспиване или да ни изпратят да си вземем цивилни дрехи и пак да се върнем в лагера. Накрая го измислиха – просто да ни заключат в сградата и да ни забранят да излизаме. Включително и по терасите. И за награда срещу един ден карцер, получихме топла вода за целия ден. Което също не беше зле. И хигиенично, освен това.
И с Председателството на Съвета на ЕС се случва нещо подобно. Поразрових в Интернет (когато идваше Корпуса, нямаше такава екстра) и получих резултат няколко стотин хиляди публикации, посветени на важното събитие и подготовката за него. Да не говорим за Аферата НДК, също преминала под знака на Председателството. Но това вече е тема на съдебната власт. Няма да им се бъркам. Само ще напомня, че по-грозно послание от посланието за финансови злоупотреби в името на ЕС и най-черния черен ПР нямаше как да измисли.
Какво аджеба е това Председателство и какво следва от него за българските граждани. Освен много столичани в повече, което пък ще създаде големи неудобства на софиянци и живеещи в София. На първо място : Оказва се, че 10 години след приемането на страната в ЕС, европейска България била непозната за Европа, та ще ползваме Председателството да се покажем пред чужденците с културната си програма. Не е зле. Ако не беше "културният" скандал с НДК и изчезналите милиони. Второ – имаме три приоритета, които ще защитаваме по време на председателството. Консенсус, Конкурентноспособност и Кохезия. Не стана ясно от кого ще ги защитаваме? Ще реши ли национално значима задача председателството – разбира се, че не. Ще даде ли хоризонт за близкото бъдеще на България – разбира се, че не. За бъдещето на обърканата и на кръстопът Европа пък да не говорим. Тогава? Потрошените милиони всуе ли са? Или за да си оправи житието-битието един чиновник от средния ешалон и неговото разбиране за приятелски кръг – умен и красив. (справка Аферрата НДК).
И за да не бъда голословна, ще припомня, че Датското председателство, наречено "Председателството на чешмяната вода" заради това, че беше направено с много икономии на ресурси, се вмести в скромните 35 млн евро, докато само за НДК до тук са дадени 45 млн лева. И това е само едно от перата по председателството. Министър Павлова вече предупреди, че предвиденият бюджет от 150 млн. лв. ще претърпи актуализация, тъй като се явявали неотложни, оскъпяващи председателството дейности, като IT сигурността например. И довършването на ремонтите на НДК, разбира се. 22 хилядите еврочиновници, които ще ни навестят за 6 месеца много ли са, малко ли са. Малко са разбира се, спрямо туристическите потоци. Тогава?
12 срещи на министри без вратовръзки много ли са, малко ли са? И най-важното – какво следва от това. Всъщност, следва спринт към поредната безмислена тема, която съсредоточава огромен финансов ресурс и поставя несъразмерни очаквания. И след шест месеца- безславен финиш. Европа ще заработи със следващия си ротационен председател и домакин, а ние с гайдите какво?
А някой зададе ли си въпроса – след Председателството- какво? Нямам амбицията да успея да отговоря на всички тези въпроси, тъй като задачата е трудна. Разбира се, като на всички български граждани, че дори и повече, ми е важно България да се представи добре. Сигурна съм, че няма как представянето да бъде заложник на сграда. Или на чиновник. Но повече ме тревожи безкрайното отлагане във времето на поставянето на национално-значими стратегически цели. Тъй като след приемането на България в ЕС и НАТО такива нито са формулирани, нито са изпълнявани. Не се и задават на хоризонта. Иначе за Председателството имаше един доста по-подходящ слоган: "Само да не се изложим пред чужденците".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
