Агенция "Медиана" публикува най-новото си проучване, в което се виждат необичайно ниски за едно ново правителство оценки за кабинета "Денков-Габриел".
47% от българите считат, че то разочарова срещу 20%, че вдъхва надежда; 40% считат, че то е вредно и трябва да си ходи час по-скоро - срещу 24%, които го смятат за полезно и разчитат то да управлява по-дълго.
Изследването си социологоческата агенция е провела на терен между 18 и 24 юли 2023 г. сред 976 души и то е част от програмата й - не е по поръчка на никого и е национално представително.
Според измерването сформирането на правителство е с най-тежък удар върху номинално управляващата коалиция ПП-ДБ, която е вече на 5,3% след партньора си - ГЕРБ. Острата опозиционност на "Възраждане" и ИТН продължава да им носи политически дивиденти, като "Възраждане" е вече само на 2.6% след управляващата ПП-ДБ. Сред партиите под 4%-ната бариера са забележими "Български възход" (2.5 %), "Левицата" (2.1%) и новата формация с политическа заявка на Иван Гешев "Справедливост за България" се отбелязва с 1%.
Продължава нарастването на броя на гласовете "Не подкрепям никого", които вече формират пета "политическа сила" с ясна тенденция скоро да се борят за влизане в тройката.
Оценено е и доверието към политиците:
В проучването са изследвани и нагласите на българите към войната:
По отношение на еврото, над половината от запитаните смятат, че не бива да се въвежда в близките години:
Основни изводи - Сянката на войната
- Основната промяна в обществените нагласи е повишената тревожност по отношение на опасността от глобална, световна война. Само за три месеца хората, които смятат, че има сериозна опасност от световна война (в която и България ще бъде засмукана) се е увеличил с 16 % и вече това са близо половината от пълнолетното население (47%).
- Това неизменно поставя въпросите „Накъде върви Европа и света?“ и „Какво може и трябва да прави България в тази Европа, и в този свят?“. Естествено тези въпроси (и отговорите, които обществото си дава) оказват пряко отражение на оценката на партиите, правителството, отношението към войната в Украйна, оръжейните доставки, влизането в еврозоната.
- Реакцията на българското общество по отношение на тази засилваща се тревожност и опасения можем до обобщим като подчертан стремеж за изолационизъм – дистанциране на България от конфликта в Украйна, дистанциране от еднопластовата оценка „добри-лоши“ (и в този смисъл дистанциране от основния наратив на ЕС и НАТО), дистанциране от еврозоната. Грубо казано, общественото мнение се консолидира около разбирането „Светът се тресе, отива на лошо – сега не е времето да се долепваме плътно до когото и да било!“
- Така, само 26 % от пълнолетните оценяват агресията на Русия като непредизвикана и неоснователна (36 % смятат, че Русия е била предизвикана да нападне); 65 % смятат, че България не трябва да дава оръжие за Украйна (17 % са „за“); 60% считат, че в този конфликт България не трябва да подкрепя нито Русия нито Украйна и трябва да бъде максимално неутрална (19 % са за подкрепа на Украйна; 9 % смятат, че трябва да подкрепяме Русия).
- По отношение на еврото (еврозоната) общественото мнение също е в остър дисонанс със заявените намерения на управляващите. Само 21% смятат, че е добре да заменим лева с евро в близките 2-3 години срещу 59%, които казват: „Не му е сега времето“! Половината от пълнолетните смятат, че е задължително да се проведе референдум за еврото и само 11% смятат, че не трябва да се провежда референдум (каквото решение прие управляващото мнозинство в парламента). Като причината за отхвърлянето на референдума е лесно обяснима за обществото – искат да ни заведат там където не искаме, без да се съобразяват с нас (60% от потенциалните участници в референдум биха гласували „против“, срещу 23% „За“)
- Получава се остър дисонанс между вижданията на мнозинството от обществото и ежедневно прокламираните цели на мнозинството в парламента. Заедно с изтеклите записи за възможно участие на външни сили във формирането на „сглобката“, това поставя въпроса за демократичната основа на властта, както и на въпроса за суверенитета на страната. Така, мнозинството (56%) от избирателите са убедени, че кой и как управлява страната не зависи (или почти не зависи) от избора на хората, а 45% смятат, че България не е суверенна държава, която сама определя външната и вътрешната си политика (срещу 13%, които смятат, че тя е напълно суверенна държава).
- Логично, оценките за правителството са необичайно ниски за едно ново правителство – 47% считат, че то разочарова (20% че вдъхва надежда); 40% считат, че то е вредно и трябва да си ходи час по-скоро (срещу 24%, които го смятат за полезно и разчитат то да управлява по-дълго).
- Усещането, че демокрацията е заменена от игра на демокрация (силно деформирана „представителна демокрация“) дава отражение и на изборните нагласи. Продължава нарастването на партията „Не подкрепям никого!“, която вече е пета „политическа сила“ с ясна тенденция скоро да се бори за влизане в тройката. Най-тежък е ударът върху номинално управляващата коалиция ПП-ДБ, която е вече на 5,3% след некоалиционния се „младши“ партньор – ГЕРБ. Острата опозиционност на „Възраждане“ и ИТН продължава да им носи политически дивиденти, като „Възраждане“ е вече само на 2.6% след управляващата ПП-ДБ. Сред партиите под 4%-ната бариера са забележими „Български възход“ (2.5 %), „Левицата“ (2.1%) и новата формация (политическа заявка) на Иван Гешев „Справедливост за България“(1 %).
- Като цяло изследването очертава навлизането на страната в нов тип политическа криза. Предишната криза беше продукт на конфронтацията между партиите и невъзможността им да постигнат минимален консенсус и да съставят правителство. В крайна сметка партиите постигнаха някакъв консенсус, който обаче влиза в остро противоречие с волята и очакванията на мнозинството от избирателите, които заявяват – „Това не е наше правителство!“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
