В началото само апостолите имат право да помазват с миро

В началото само апостолите имат право да помазват с миро | StandartNews.com

 

- Св. Синод започна осмото мироварене в историята на Българската православна църква. Защо в състава на мирото влизат толкова много билки и се варят по толкова дълъг и бавен начин?
- Това е свързано с традицията и практиката на Църквата от нейното създаване до ден днешен. Всички изследователи свидетелстват, че съставът на мирото се открива още в практиката на юдеите и текстовете на Стария Завет, където съставът на мирото е бил строго определен (самоток смирна, благовонна канела, благовонна тръстика, касия и маслинен елей) (срв. Изх.30:23-24). В Новозаветния период, особено през първите християнски векове, били направени промени. Основните му съставки били запазени, някои по-маловажни отпаднали, а на тяхно място влезли голям брой нови. В Новия завет миро в смисъл на елей за помазване при различни случаи било продавано на специални места (Марк.16:1). Било използвано както като лекарство за живите (Марк.6:13, Лук.10:34, Иак.5:14), така и за помазване дори на покойници (Мат.26:7, Марк.14:3, Йоан 12:3, Лук.7:38-40). В по-късната епоха евхологий Barberini от VІІІ в. описва подробно съставките и реда на приготвяне на светото миро. Изброени са 13 съставки между които маслинено масло, смирна, балсам и др. В по-късните описания броят на съставките нарастнал до над 70. През последните години в Константинополска патриаршия в мирото се слагат 55-60 различни, в Руската църква - около 30. Съставът на мирото използвано в Източните църкви, в началото, не бил строго определен. В него се използват някои елементи, чиито количествата са условни и са заимствани от освещаването на миро в Българската, Константинополската, Сръбската и Румънската църкви.

- Само за св. Кръщение и миропомазание ли се използва свареното миро?
- Въпросът за освещаването и приготвянето на свето миро е както литургически, така и канонически. Това богослужебно последование е продължение на апостолската традиция, предадена чрез т. нар. апостолско приемство на Църквата. Този момент е свързан с предаването на благодатта на Светия Дух, чрез ръцете на Неговите служители, върху християните, за да ги запечата и утвърди в едното Тяло на Църквата, и показва литургико-богослужебния и канонико-юридически (автокефален и самостоятелен) характер на определената Поместна църква.
Според традицията и практиката на Църквата мирото е необходим и задължителен елемент, който се свързва и се използва в тайнствата на Просвещението – Кръщение, Миропомазване и Евхаристия.

- Кой е имал право да освещава миро и как то се е съхранявало в различните периоди да християнството ?
- През първите християнски векове миро, подобно на елея било освещавано от епископ при всяко кръщение, т.е. осветено миро не било съхранявано. По-късно правото да освещават миро било запазено само за предстоятелите на поместните църкви, които го освещавали веднъж на няколко години и разпращали по всички храмове в диоцезите си. Осветеното миро било съхранявано върху св. трапеза в стъклен или метален съд. Днес неголеми стъкленици с миро заедно със стъкленица с елей, ножица и миралка се поставят в специални кутии. В каноническата и литургическа практика на Православната църква мирото се полага на кръщаваните веднага след Кръщението а в Католическата църква след 7-та година от Кръщението.

- Казват, че варенето на миро е символ на автокефалността на Поместна църква. Защо точно варенето на миро е такъв символ?
- Миропомазването е тайнство, при което очистеният и възроден за нов живот чрез кръщението получава благодатни сили за да израства и укрепва в този живот. Състои се от помазване на отделни части на тялото на новопросветения с осветено от епископ миро и произнасянето на формулата "Печат на дара на Светия Дух". Обект на миропомазване може да бъде само жив, кръстен човек. Негови извършители са епископът и презвитерът. Миропомазване се извършва само веднъж. Повтаря се в случаи, когато кръстени в дохалкидонски или някои западни църкви желаят да станат членове на православната църква, над отпаднали от църковно общение православни християни, които искат да влязат отново в него и при помазване на цар. Отделено от кръщението миропомазване е извършвано в случаи на кръщение поради страх от смърт.
Както свидетелстват литургистите през апостолския период право да възлагат ръце над новопросветени имали само апостолите (Деян.8:14-17). Вероятно те първоначално извършвали и миропомазването. По-късно това право било дадено на техните приемници - епископите а от тях по практически съображение преминало у презвитерите. Правото на всеки епископ да приготвя и освещава миро било потвърдено от решенията на поместни събори. През дългия и сложен процес на историческото си развитие това право постепенно запазили само предстоятелите на автокефалните църкви. Днес миро се вари и освещава в Българската, Константинополската, Антиохийската, Руската, Сръбската, Румънската и Грузинската патриаршия, а останалите църкви получават миро от някоя от тях.

- Как стои въпросът с помазването на цар? От кога се миропомазва владетелят и кога това служение е спряло да се извършва?
- През византийската епоха под влияние на старозаветната практика с осветен елей бил помазван нов цар или император. Причините за замяната на ръковъзлагането с миропомазване през апостолския период са много, а част от тях са доста спорни. Вероятно основна сред тях е нарастването броя на приелите кръщение и невъзможността на апостолите да възложат ръцете си върху всеки един от тях.
Във Византия миропомазване било извършвано по различни поводи - утвърждаване на нов император, освещаване на предмети и сгради, приемане на иноверни, инославни или разколници и дори над християнин блудствал с еврейка, за да се обнови и очисти. Днес използвания от всички православни църкви чин на мироосвещаване бил съставен от константинополския партриарх Констанций І (+1834), който бил известен със своята образованост. За първи път бил публикуван през 1833, а след това, с незначителни корекции и през 1890 година.

- Кога за първи път БПЦ освещава миро ?
- От периода на Пър­во­то и Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во не са зас­ви­де­тел­с­т­ва­ни слу­чаи на
ос­ве­ща­ва­не на ми­ро от Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва. През то­зи пе­ри­од све­то­то миро се по­лу­ча­вало от Кон­с­тан­ти­но­пол­с­ката (Все­лен­с­ка) пат­ри­ар­шия. Това е преустановено през ХIV в., ко­га­то от­но­ше­ни­я­та меж­ду бъл­гар­с­кия пат­ри­арх Йо­а­ким III и пат­ри­арх Ка­лист I се вло­ши­ли. То­га­ва Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва за­поч­на­ла да се снаб­дя­ва с чу­дот­вор­но­то бла­го­у­хан­но ми­ро, из­ти­ча­що от мо­щи­те на св. Ди­ми­тър Со­лун­с­ки и на св. Вар­ва­ра. През епо­ха­та на ос­ман­с­ко­то вла­ди­чес­т­во гръц­ки­те архиереи, ко­и­то уп­рав­ля­ва­ли бъл­гар­с­ки­те епар­хии, се снаб­дя­ва­ли със све­то миро от Все­лен­с­ка­та пат­ри­ар­шия. На 28 фев­ру­а­ри 1870 г. е провъзгласен ис­то­ри­чес­ки­ят фер­ман на сул­тан Аб­дул Азис, с кой­то би­ла приз­на­та са­мос­той­ност­та на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва ка­то ек­зар­хия. По си­ла­та на гла­ва 7 от фер­ма­на Цър­к­ва­та ни тряб­ва­ло да по­лу­ча­ва све­то ми­ро от Константинополската пат­ри­ар­шия, но схиз­ма­та, на­ло­же­на две го­ди­ни и по­ло­ви­на по-къс­но, нап­ра­ви­ла не­въз­мож­но из­пъл­не­ни­е­то на то­ва изис­к­ва­не. До вди­га­не­то на схиз­ма­та не­о­фи­ци­ал­но по­лу­ча­ва­ме све­то ми­ро от Рус­ка­та (за пър­ви път ми­ро до­на­ся ек­зарх Ан­тим I през 1879 г.), Ру­мън­с­ка­та и Сръб­с­ка­та църква. След вди­га­не­то на схиз­ма­та (22 фев­ру­а­ри 1945 г.) по вре­ме на офи­ци­ал­но­то по­се­ще­ние на гла­ва­та на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва ек­зарх Сте­фан в Ца­риг­рад (меж­ду 23 ок­том­в­ри и 6 но­ем­в­ри 1945 г.) Все­лен­с­ки­ят пат­ри­арх Ве­ни­а­мин да­ря­ва на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва 10 лит­ра све­то миро в спе­ци­а­лен съд, на­ре­чен "ала­бас­тър". През 1949 г. Ру­мън­с­ки­ят пат­ри­арх Юс­ти­ни­ан из­п­ра­ща в дар на БПЦ 5,5 лит­ра све­то ми­ро. С вди­га­не­то на схиз­ма­та и въз­с­та­но­вя­ва­не­то на ав­то­ке­фа­ли­я­та като самостоятелна Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва въз­с­та­но­вя­ва сво­е­то пра­во са­ма да при­гот­вя и освещава ми­ро.
Първо мироварене е засвидетелствано в документите на Светия Синод от 6 ап­­­рил 1950 го­­­ди­­­на.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай