- Св. Синод започна осмото мироварене в историята на Българската православна църква. Защо в състава на мирото влизат толкова много билки и се варят по толкова дълъг и бавен начин?
- Това е свързано с традицията и практиката на Църквата от нейното създаване до ден днешен. Всички изследователи свидетелстват, че съставът на мирото се открива още в практиката на юдеите и текстовете на Стария Завет, където съставът на мирото е бил строго определен (самоток смирна, благовонна канела, благовонна тръстика, касия и маслинен елей) (срв. Изх.30:23-24). В Новозаветния период, особено през първите християнски векове, били направени промени. Основните му съставки били запазени, някои по-маловажни отпаднали, а на тяхно място влезли голям брой нови. В Новия завет миро в смисъл на елей за помазване при различни случаи било продавано на специални места (Марк.16:1). Било използвано както като лекарство за живите (Марк.6:13, Лук.10:34, Иак.5:14), така и за помазване дори на покойници (Мат.26:7, Марк.14:3, Йоан 12:3, Лук.7:38-40). В по-късната епоха евхологий Barberini от VІІІ в. описва подробно съставките и реда на приготвяне на светото миро. Изброени са 13 съставки между които маслинено масло, смирна, балсам и др. В по-късните описания броят на съставките нарастнал до над 70. През последните години в Константинополска патриаршия в мирото се слагат 55-60 различни, в Руската църква - около 30. Съставът на мирото използвано в Източните църкви, в началото, не бил строго определен. В него се използват някои елементи, чиито количествата са условни и са заимствани от освещаването на миро в Българската, Константинополската, Сръбската и Румънската църкви.
- Само за св. Кръщение и миропомазание ли се използва свареното миро?
- Въпросът за освещаването и приготвянето на свето миро е както литургически, така и канонически. Това богослужебно последование е продължение на апостолската традиция, предадена чрез т. нар. апостолско приемство на Църквата. Този момент е свързан с предаването на благодатта на Светия Дух, чрез ръцете на Неговите служители, върху християните, за да ги запечата и утвърди в едното Тяло на Църквата, и показва литургико-богослужебния и канонико-юридически (автокефален и самостоятелен) характер на определената Поместна църква.
Според традицията и практиката на Църквата мирото е необходим и задължителен елемент, който се свързва и се използва в тайнствата на Просвещението – Кръщение, Миропомазване и Евхаристия.
- Кой е имал право да освещава миро и как то се е съхранявало в различните периоди да християнството ?
- През първите християнски векове миро, подобно на елея било освещавано от епископ при всяко кръщение, т.е. осветено миро не било съхранявано. По-късно правото да освещават миро било запазено само за предстоятелите на поместните църкви, които го освещавали веднъж на няколко години и разпращали по всички храмове в диоцезите си. Осветеното миро било съхранявано върху св. трапеза в стъклен или метален съд. Днес неголеми стъкленици с миро заедно със стъкленица с елей, ножица и миралка се поставят в специални кутии. В каноническата и литургическа практика на Православната църква мирото се полага на кръщаваните веднага след Кръщението а в Католическата църква след 7-та година от Кръщението.
- Казват, че варенето на миро е символ на автокефалността на Поместна църква. Защо точно варенето на миро е такъв символ?
- Миропомазването е тайнство, при което очистеният и възроден за нов живот чрез кръщението получава благодатни сили за да израства и укрепва в този живот. Състои се от помазване на отделни части на тялото на новопросветения с осветено от епископ миро и произнасянето на формулата "Печат на дара на Светия Дух". Обект на миропомазване може да бъде само жив, кръстен човек. Негови извършители са епископът и презвитерът. Миропомазване се извършва само веднъж. Повтаря се в случаи, когато кръстени в дохалкидонски или някои западни църкви желаят да станат членове на православната църква, над отпаднали от църковно общение православни християни, които искат да влязат отново в него и при помазване на цар. Отделено от кръщението миропомазване е извършвано в случаи на кръщение поради страх от смърт.
Както свидетелстват литургистите през апостолския период право да възлагат ръце над новопросветени имали само апостолите (Деян.8:14-17). Вероятно те първоначално извършвали и миропомазването. По-късно това право било дадено на техните приемници - епископите а от тях по практически съображение преминало у презвитерите. Правото на всеки епископ да приготвя и освещава миро било потвърдено от решенията на поместни събори. През дългия и сложен процес на историческото си развитие това право постепенно запазили само предстоятелите на автокефалните църкви. Днес миро се вари и освещава в Българската, Константинополската, Антиохийската, Руската, Сръбската, Румънската и Грузинската патриаршия, а останалите църкви получават миро от някоя от тях.
- Как стои въпросът с помазването на цар? От кога се миропомазва владетелят и кога това служение е спряло да се извършва?
- През византийската епоха под влияние на старозаветната практика с осветен елей бил помазван нов цар или император. Причините за замяната на ръковъзлагането с миропомазване през апостолския период са много, а част от тях са доста спорни. Вероятно основна сред тях е нарастването броя на приелите кръщение и невъзможността на апостолите да възложат ръцете си върху всеки един от тях.
Във Византия миропомазване било извършвано по различни поводи - утвърждаване на нов император, освещаване на предмети и сгради, приемане на иноверни, инославни или разколници и дори над християнин блудствал с еврейка, за да се обнови и очисти. Днес използвания от всички православни църкви чин на мироосвещаване бил съставен от константинополския партриарх Констанций І (+1834), който бил известен със своята образованост. За първи път бил публикуван през 1833, а след това, с незначителни корекции и през 1890 година.
- Кога за първи път БПЦ освещава миро ?
- От периода на Първото и Второто българско царство не са засвидетелствани случаи на
освещаване на миро от Българската църква. През този период светото миро се получавало от Константинополската (Вселенска) патриаршия. Това е преустановено през ХIV в., когато отношенията между българския патриарх Йоаким III и патриарх Калист I се влошили. Тогава Българската църква започнала да се снабдява с чудотворното благоуханно миро, изтичащо от мощите на св. Димитър Солунски и на св. Варвара. През епохата на османското владичество гръцките архиереи, които управлявали българските епархии, се снабдявали със свето миро от Вселенската патриаршия. На 28 февруари 1870 г. е провъзгласен историческият ферман на султан Абдул Азис, с който била призната самостойността на Българската църква като екзархия. По силата на глава 7 от фермана Църквата ни трябвало да получава свето миро от Константинополската патриаршия, но схизмата, наложена две години и половина по-късно, направила невъзможно изпълнението на това изискване. До вдигането на схизмата неофициално получаваме свето миро от Руската (за първи път миро донася екзарх Антим I през 1879 г.), Румънската и Сръбската църква. След вдигането на схизмата (22 февруари 1945 г.) по време на официалното посещение на главата на Българската църква екзарх Стефан в Цариград (между 23 октомври и 6 ноември 1945 г.) Вселенският патриарх Вениамин дарява на Българската църква 10 литра свето миро в специален съд, наречен "алабастър". През 1949 г. Румънският патриарх Юстиниан изпраща в дар на БПЦ 5,5 литра свето миро. С вдигането на схизмата и възстановяването на автокефалията като самостоятелна Българската православна църква възстановява своето право сама да приготвя и освещава миро.
Първо мироварене е засвидетелствано в документите на Светия Синод от 6 април 1950 година.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com