Любовта на монарха и италианската принцеса минава през Ватикана, Мусолини и православната църква
На 25 октомври 1930 г. малкото италианско градче Асизи се превръща в сцена на едно от най-значимите кралски събития на Европа. Българският цар Борис III се жени за италианската принцеса Джована Савойска – дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III.
Това обаче не е просто царска сватба.
Тя е сблъсък между две християнски традиции, между държавни интереси и лична любов, между София и Ватикана. А в центъра на всичко стои една млада католичка, която трябва да стане царица на православна България.
До младоженците е и човекът, който тогава олицетворява новата власт в Италия – Бенито Мусолини.
А само няколко дни по-късно младоженците ще се окажат в София, където ще трябва да минат през още една сватба.
Царят, роден в бурно време
Борис е роден през 1894 г. като първороден син на княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. Детството му преминава в епоха, в която България търси своето място сред европейските държави, а царската династия мечтае за национално обединение.
Съдбата го качва на престола твърде млад.
След националната катастрофа от Първата световна война Фердинанд абдикира през октомври 1918 г. и Борис става цар Борис III. Само година по-късно България е принудена да подпише Ньойския договор, който налага тежки териториални и военни ограничения. Страната губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия е предадена на Гърция, Южна Добруджа – на Румъния, а Струмица, Босилеград, Цариброд и други територии преминават към Кралството на сърби, хървати и словенци.
Борис наследява не бляскаво царство, а държава, която трябва да се съвземе от поражението.
Той е сдържан, образован, технически любопитен и запален по железниците и автомобилите. За разлика от баща си не притежава неговата демонстративна амбиция. Постепенно изгражда образа на владетел, който предпочита внимателната маневра пред открития сблъсък.
И именно тази способност ще му бъде необходима, когато се влюбва в една италианска принцеса.
Коя е Джована Савойска
Джована Елизабета Антония Романа Мария Савойска е родена в Рим на 13 ноември 1907 г. Тя е четвъртото дете и третата дъщеря на крал Виктор Емануил III и кралица Елена Черногорска. Баща й е католик, а майка й е дъщеря на черногорския крал Никола I и произхожда от православна славянска среда.
Тъкмо този славянски произход на Елена по-късно се оказва важен за българите.
Джована е възпитавана като принцеса на Савойската династия, но според описанията на съвременниците не е типичната недостъпна кралска особа. Има интерес към изкуството, музиката и литературата и притежава силен характер.
Тя и Борис се срещат през 1927 г. При това запознанството не остава обикновен епизод от династичния календар. Между двамата възниква чувство.
Това е проблем. Защото Борис е православен, а Джована е ревностна католичка.
Любовта се сблъсква с църквата
Религията се оказва най-тежката преграда пред брака.
Борис е кръстен католик като дете, но по-късно приема православието. При възкачването му на престола религиозният въпрос вече не е личен – българската държава изисква владетелят да принадлежи към православната вяра.
Джована, от своя страна, не може просто да се откаже от католическата си принадлежност.
За Ватикана смесеният брак е възможен само при специални условия. Папа Пий XI трябва да даде разрешение. И тук на сцената излиза човек, който ще изиграе ключова роля – италианският духовник Анджело Ронкали, папски представител в България и бъдещият папа Йоан XXIII, който остава в историята като българския папа заради любовта си към страната ни и особено към Несебър.
Ронкали се оказва необикновен посредник. Той разбира България, разговаря с царя и поддържа отношения с двора, без да губи доверието на Ватикана. Неговата задача е почти невъзможна: да намери формула, която да позволи на католическа принцеса да стане съпруга на православен цар.
В крайна сметка Рим дава разрешение за брака.
Но срещу обещания. Двамата трябва да приемат условията, поставени от Католическата църква, включително децата от брака да бъдат кръщавани и възпитавани като католици. Джована лично дава необходимите гаранции, а Борис ги потвърждава.
Тук обаче започва истинската драма.
Мусолини също има интерес
Сватбата не е само любовна история. Италия на Мусолини се стреми към по-силно влияние на Балканите. България е важна за Рим, а бракът между двете династии е удобен дипломатически мост.
Бенито Мусолини присъства на гражданската церемония в Асизи. Италианският диктатор не е просто гост на кралска сватба – той е свидетел на съюз между две европейски монархии, който има политически измерения.
В България също гледат на брака като на възможност за международно сближаване.
Но царят трябва да внимава.
Той не може да си позволи да изглежда като владетел, който поставя католическите интереси над православната традиция на страната си.
И затова сватбата се превръща в сложна дипломатическа конструкция.
Дъжд, буря и сватба в Асизи
На 25 октомври 1930 г. Асизи е препълнен с хора.
Първо е гражданската церемония. След нея младоженците се отправят към базиликата „Св. Франциск“, където е извършен католическият ритуал.
Изборът на Асизи не е случаен. Джована има особена почит към свети Франциск и желае именно там да бъде венчана.
Сватбата обаче не минава като приказка без облаци.
Небето над Асизи се разтваря. Избухва буря, вали проливен дъжд, а младоженците и гостите са мокри. Съвременният американски печат описва как Борис е бил измокрен до кости, а булката изпуска букета си в уличната кал. Накрая дъждът преминава в градушка.
Но за местните жители това не е лош знак.
Напротив. Те приемат градушката като своеобразно „небесно конфети“ от свети Франциск.
Така една от най-важните европейски кралски сватби започва под гръмотевици.
Втората сватба – в София
След Асизи Борис и Джована се отправят към България.
Пътуването също не е спокойно. Кралската двойка се качва на яхтата „Цар Фердинанд“, но буря връхлита кораба и пътуването през Средиземно море и Черно море се превръща в истинско изпитание. При пристигането си в Бургас царят и младата му съпруга са посрещнати тържествено.
В София обаче ги чака втори ритуал.
На 31 октомври 1930 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски“ се извършва православната церемония.
Джована вече е Йоанна – името, с което ще остане в българската история.
Тя става царица на България. И точно тук любовната история се превръща в дипломатически скандал.
За Ватикана Борис е дал обещание, че няма да има второ православно венчание и че децата ще бъдат католици. Софийската церемония обаче е възприета от Рим като повторно бракосъчетание, а не просто като благословия. Папа Пий XI протестира.
Ронкали се оказва между две страни. Той трябва да защитава позицията на папата, но същевременно да запази отношенията си с българския двор.
Любовта надживява дипломатическия скандал
Историята показва, че въпреки религиозната буря бракът между Борис и Йоанна е истински.
Те имат две деца – княгиня Мария Луиза, родена през 1933 г., и престолонаследника Симеон, роден през 1937 г.
Но и тук религиозният конфликт се завръща. Мария Луиза е кръстена православно, което предизвиква нов остър сблъсък между царя и Ватикана. Пий XI публично осъжда нарушаването на поетите ангажименти. Ронкали обаче успява да убеди папата, че царица Йоанна не трябва да бъде обвинявана за решението.
Въпреки всичко Йоанна постепенно се превръща в една от най-обичаните български царици.
Тя участва активно в благотворителни инициативи, подпомага болници, училища и Българския червен кръст. След смъртта на Борис през 1943 г. тя остава свързана със съдбата на децата си и на българската царска фамилия.
След политическите сътресения в България Йоанна напуска страната. Живее в Египет, Испания и Португалия. Умира през 2000 г. и е погребана в Асизи – в града, в който започва най-важната глава от живота й.
Така съдбата затваря кръга.
Една сватба, която разказва историята на България
Сватбата на Борис III и Джована Савойска остава много повече от красива снимка на цар и принцеса.
Тя е огледало на България между двете световни войни – православна държава, притисната от последиците на националната катастрофа и търсеща нови съюзници.
Тя е и история за Европа, в която монархиите все още имат огромно значение, Италия е под властта на Мусолини, Ватиканът води собствена дипломатическа политика, а Балканите са поле на непрекъснато съперничество.
И най-вече е история за двама души, които трябва да преминат през всичко това, за да бъдат заедно.
В Асизи те се венчават под звуците на католическия ритуал. В София застават пред православния олтар.
Между двете церемонии има само няколко дни, но зад тях стои вековен спор между две църкви, интересите на две държави и съдбата на една царска династия.
А когато днес гледаме снимката на Борис III и Йоанна от 1930 г., трудно можем да видим всичко това в усмивките им.
Но зад тези усмивки стои една от най-необикновените царски любовни истории на XX век.
