САМО В СТАНДАРТ:475 000 по­ля­ци гос­ту­ват в Бъл­га­рия

• Тряб­ват ни об­щи ини­ци­а­ти­ви в рам­ки­те на "Ев­ро­пейс­ка­та зе­ле­на сдел­ка"
• Ис­кам ви­на­ги да на­ми­ра­ме общ език, каз­ва пос­ла­ник Ма­чей Ши­ман­ски в специално интервю за ВЕСТНИК "СТАНДАРТ"

Пос­ла­ни­кът на Ре­пуб­-ли­ка Пол­ша в Бъл­га­-рия Ма­чей Ши­ман­-ски е дип­ло­мат с 28-го­ди­шен бо­гат про­фе­си­о­на­лен опит. В дип­ло­ма­ти­чес­ка­та служ­ба е пре­ми­нал през всич­ки стъл­би­ци на ка­ри­е­ра­та, за­поч­вай­ки от стар­ши ек­сперт и дос­ти­гай­ки най-ви­со­ка­та сте­пен - ти­ту­ля­рен пос­ла­ник. За­е­мал е ви­со­ки пос­то­ве в мно­го ди­рек­ции на пол­ско­то ми­нис­тер­ство на вън­шни­те ра­бо­ти. В пе­ри­о­да 1998 - 2002 г. по­е­ма пос­та пос­ла­ник на Ре­пуб­ли­ка Пол­ша в Сло­ве­ния, а от 1998 до 2001 е ак­ре­ди­ти­ран съ­що и в Бос­на и Хер­це­го­ви­на. От 2005 е пос­ла­ник на Ре­пуб­ли­ка Пол­ша в Сър­бия и Чер­на го­ра, а от 2006 в Ре­пуб­ли­ка Сър­бия, след ко­е­то ста­ва ди­рек­тор на ди­рек­ция "Сът­руд­ни­чес­тво с пол­ска­та ди­ас­по­ра" в МВнР. От яну­а­ри 2013 г. до 2017 г. е пос­ла­ник в Хър­ва­тия. След зав­ръ­ща­не­то си във Вар­ша­ва е зам.-ди­рек­тор на Дип­ло­ма­ти­чес­ка­та ака­де­мия към МВнР, на ко­я­то по-къс­но ста­ва шеф. От фев­ру­а­ри 2018 г. е ге­не­ра­лен ди­рек­тор на Дип­ло­ма­ти­чес­ка­та служ­ба. 63-го­диш­ни­ят дип­ло­мат е за­вър­шил сла­вян­ска фи­ло­ло­гия в Си­ле­зий­ския уни­вер­си­тет през 1981 г. и е док­тор на ху­ма­ни­тар­ни­те на­у­ки. На 20 юни 2019 г. Ма­чей Ши­ман­ски връ­чи ак­ре­ди­тив­ни­те си пис­ма за из­вън­ре­ден и пъл­но­мо­щен пос­ла­ник на Ре­пуб­ли­ка Пол­ша в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия на пре­зи­ден­та Ру­мен Ра­дев. Пос­ла­ник Ши­ман­ски е же­нен, има пет де­ца. "Оби­чам и ува­жа­вам Бъл­га­рия и бъл­га­ри­те, сле­до­ва­тел­но мо­га да се чув­ствам тук - и се чув­ствам - из­клю­чи­тел­но доб­ре", спо­де­ля дип­ло­ма­тът пред в. "Стан­дарт".

• Пол­ша е един от най-важ­ни­те ту­рис­ти­чес­ки па­за­ри за Бъл­га­рия
• Об­щата съд­ба през ве­ко­ве­те под­сил­ва вза­им­на­та ни сим­па­тия
• Пол­ски­ят ин­сти­тут ра­бо­ти в Со­фия 70 го­ди­ни без пре­къс­ва­не с раз­но­об­раз­ни прог­ра­ми
• Пол­ша и Бъл­га­рия са сред ос­нов­ни­те ра­де­те­ли за раз­ши­ря­ва­-не­то на ЕС

- Ва­ше пре­въз­хо­ди­тел­ство, Ва­ши­ят пос­ла­ни­чес­ки ман­дат за­поч­на пре­ди поч­ти го­ди­на. Как се чув­ства­те в Бъл­га­рия?

- Ще за­поч­на стан­дар­тно, но из­клю­чи­тел­но ис­кре­но. Бъл­га­рия е стра­на, ко­я­то ми е близ­ка, чи­я­то кул­ту­ра и жи­те­ли опоз­нах още пре­ди три­де­сет го­ди­ни, ра­бо­тей­ки в Ин­сти­ту­та по сла­вя­ноз­на­ние на Пол­ска­та ака­де­мия на на­у­ки­те. Оби­чам и ува­жа­вам Бъл­га­рия и бъл­га­ри­те, сле­до­ва­тел­но се чув­ствам из­клю­чи­тел­но доб­ре във ва­ша­та стра­на. Ко­га­то се връ­щам на­зад към та­зи пър­ва и все още неп­рик­лю­чи­ла го­ди­на, тряб­ва да раз­де­ля от­го­во­ра на три ета­па. Пър­ви­ят е са­мо­то на­ча­ло - пър­ви­те ме­се­ци. Опи­тах се да из­пол­звам то­ва вре­ме, за да се за­поз­ная с въз­мож­но по­ве­че хо­ра и да на­у­ча въз­мож­но най-мно­го за Бъл­га­рия. То­ва бе­ше етап на мно­го ин­тен­зив­на ра­бо­та. По щас­тли­во сте­че­ние на об­сто­я­тел­ства­та оби­чам то­ва, ко­е­то пра­вя, та­ка че се чув­ствах стра­хот­но. Вто­ри­ят етап е пол­зва­не­то на "пло­до­ве­те" на пър­вия, т.е. раз­ши­ря­ва­не на поз­нан­ства­та, за­дъл­бо­ча­ва­не на зна­ни­я­та и из­граж­да­не вър­ху те­зи ос­но­ви на ед­ни още по-доб­ри от­но­ше­ния меж­ду Пол­ша и Бъл­га­рия. То­ва не е лес­но в си­ту­а­ция, ко­га­то на­ши­те двус­тран­ни кон­так­ти са доб­ре раз­ви­ти. Ко­га­то за­поч­ва­ме от ну­ла­та, един ус­пех е 100% по­ве­че, от­кол­ко­то при стар­та. Ко­га­то тръг­нем от ви­со­ко ни­во, все­ки нов ус­пех е са­мо по­ред­на­та скром­на до­ба­ве­на стой­ност. За все­ки дип­ло­мат то­ва е труд­на за­да­ча, но по­не­же оби­чам пре­диз­ви­ка­тел­ства­та, съ­що и в то­зи етап се чув­ствах доб­ре. И нак­рая дой­де не­о­чак­ва­ни­ят тре­ти етап: из­бух­ва­не­то на епи­де­ми­я­та. Ве­ро­ят­но, са­мо­чув­стви­е­то на все­ки чо­век се­га е мал­ко по-ло­шо, но се опит­ва­ме да фун­кци­о­ни­ра­ме нор­мал­но. В пос­та­ве­ни­те от епи­де­ми­я­та ус­ло­вия се от­кри­ват но­ви об­лас­ти, в ко­и­то мо­жем да си сът­руд­ни­чим. Пол­ша има доб­ре раз­ви­ти ре­ше­ния в те­ле­ме­ди­ци­на­та и мо­же би се­га е най-под­хо­дя­що­то вре­ме да ги спо­де­лим с Бъл­га­рия.

- Да. То­ва би би­ло мно­го по­лез­но. Се­га всич­ки стра­ни се бо­рят с COVID-19. На­ши­те ико­но­ми­ки се на­ми­рат в слож­на си­ту­а­ция. Нав­ли­за­ме в пе­ри­од на све­тов­на де­ко­нюн­кту­ра. Как по-точ­но пол­ско­то пра­ви­тел­ство се спра­вя с та­зи но­ва и труд­на си­ту­а­ция?

- Пра­ви­тел­ство­то прие ре­ди­ца ре­ше­ния, ко­и­то са па­кет в по­мощ на биз­не­са. Пред­виж­да се на­ма­ля­ва­не на за­дъл­жи­тел­на­та фи­нан­со­ва те­жест вър­ху ра­бот­ни­ци­те и ра­бо­то­да­те­ли­те. Ос­нов­на­та цел на па­ке­та е да се га­ран­ти­ра фи­нан­со­ва­та лик­вид­ност на дру­жес­тва­та и да се за­па­зят въз­мож­но най-мно­го ра­бот­ни мес­та. Из­чис­ля­ва се, че бла­го­да­ре­ние на пред­ло­же­ни­те ре­ше­ния ще бъ­дат спа­се­ни меж­ду 2 и 5 ми­ли­о­на ра­бот­ни мес­та. За та­зи цел ще бъ­дат от­пус­на­ти 100 млрд. пол­ски зло­ти. Об­ща­та стой­ност на пра­ви­тел­стве­на­та по­мощ в рам­ки­те на бор­ба­та сре­щу COVID-19 е 320 млрд. зло­ти. Ра­бо­ти се и по но­ви ва­ри­ан­ти на па­ке­та, ко­и­то пред­виж­дат пос­те­пен­но раз­ши­ря­ва­не на под­кре­па­та за фир­ми­те.

- Още в на­ча­ло­то на ман­да­та си Вие пред­ло­жих­те да съз­да­де­те клуб на чуж­дес­тран­ни­те пос­ла­ни­ци, ко­и­то го­во­рят бъл­гар­ски език? Как се ро­ди та­зи ин­те­рес­на идея? Мо­же би за­ра­ди то­ва, че вие сте учен сла­вист?

- От­го­во­рът е мно­го ле­сен. Клу­бът бе съз­да­ден по поз­на­тия ноу-хау прин­цип. В Пол­ша Клу­бът на пос­ла­ни­ци­те, го­во­ре­щи пол­ски език, фун­кци­о­ни­ра от дъл­ги го­ди­ни и да­ва мно­го пре­и­му­щес­тва как­то на чле­но­ве­те на клу­ба, та­ка и на не­го­ви­те гос­ти. Чле­но­ве­те на клу­ба го пол­зват ка­то до­пъл­ни­тел­на плат­фор­ма за об­щу­ва­не с пол­ски­те по­ли­ти­ци и пред­ста­ви­те­ли на биз­не­са, с уче­ни­те и хо­ра­та на кул­ту­ра­та. Бла­го­да­ре­ние на зна­ни­е­то си на пол­ски език те мо­гат зна­чи­тел­но да за­дъл­бо­чат раз­го­во­ри­те си. До­пъл­ни­те­лен плюс е по-доб­ро­то на­у­ча­ва­не на пол­ския език, сле­до­ва­тел­но по-доб­ро­то фун­кци­о­ни­ра­не в Пол­ша. За по­ля­ци­те на свой ред то­ва е въз­мож­ност да дос­тиг­нат до дип­ло­ма­ти­те не чрез пре­во­да­чи или чуж­ди ези­ци. Та­ка мо­же да се пред­ста­ви пол­ска­та по­зи­ция мно­го по-пре­циз­но и със всич­ки­те ню­ан­си, ко­и­то поз­во­ля­ва един­стве­но род­ния език. Учас­твал съм в ня­кол­ко сре­щи на то­зи клуб и ре­ших да из­пол­звам не­го­вия опит в Бъл­га­рия.

- Въп­ро­сът за хо­би­та­та обик­но­ве­но се за­да­ва в края на ин­тер­вю­та­та. Но аз се из­ку­ша­вам да Ви го за­дам в на­ча­ло­то на раз­го­во­ра, за­що­то още в пър­ви­те ме­се­ци на дей­нос­тта Ви тук нап­ра­вих­те и впе­чат­ля­ва­ща из­лож­ба с ва­ши фо­тог­ра­фии. Яв­но фо­тог­ра­фи­я­та Ви е хо­би.

- Фо­тог­ра­фи­я­та на­ис­ти­на ми е хо­би. В дейс­тви­тел­ност из­лож­ба­та на Мос­та на влю­бе­ни­те бе озаг­ла­ве­на "Цве­то­ве­те на мъг­ла­та", а сним­ки­те пред­ста­вя­ха мъг­ла­та. Аз сни­мам пре­дим­но пти­ци. Наб­лю­да­вах ги поч­ти 30 го­ди­ни, а ед­ва след то­ва за­поч­нах да ги сни­мам. Мо­ят дъл­го­го­ди­шен опит ка­то наб­лю­да­тел мно­го ми по­ма­га, за­що­то поз­на­вам на­ви­ци­те на пти­ци­те и знам как­во да нап­ра­вя, за да ми поз­во­лят да ги зас­не­ма, без да ги на­ра­ня или да им нав­ре­дя. А ко­га­то ня­ма пти­ци сни­мам дру­ги не­ща, в то­ва чис­ло мъг­ла­та. Аз съм фо­тог­раф ама­тьор, а раз­ли­ка­та меж­ду ама­тьо­ра и про­фе­си­о­на­лис­та в та­зи об­ласт е мно­го прос­тич­ка. Про­фе­си­о­на­лис­тът пе­че­ли от то­ва, ко­е­то пра­ви, а ама­тьо­рът пла­ща за хо­би­то си.

- Ако от фо­тог­ра­фи­я­та пре­на­со­чим вни­ма­ни­е­то си към към дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния меж­ду Бъл­га­рия и Пол­ша, ко­и­то са от поч­ти 102 го­ди­ни, не мо­жем съ­щев­ре­мен­но да не от­бе­ле­жим, че при­я­тел­ство­то на два­та на­ро­да е от ве­ко­ве. На как­во се кре­пи то и как се раз­ви­ва в нас­то­я­ще­то?

- Вяр­но е, че бъл­га­ро-пол­ски­те дип­ло­ма­ти­чес­ки от­но­ше­ния имат сто­го­диш­на ис­то­рия, но близ­ки­те кон­так­ти меж­ду на­ши­те на­ро­ди са с мно­го­ве­ков­на ис­то­рия, ко­я­то во­ди на­ча­ло­то си от 1444 г. То­га­ва в бит­ка­та край Вар­на пол­ски­ят крал Вла­дис­лав Вар­нен­чик от­да­ва жи­во­та си в име­то на сво­бо­да­та на хрис­ти­ян­ски­те на­ро­ди, вклю­чи­тел­но и за бъл­гар­ския на­род. Ос­вен то­ва, през ве­ко­ве­те по по­до­бен на­чин са се стек­ли съд­би­ни­те на Пол­ша и Бъл­га­рия. Как­то в Пол­ша, та­ка и в Бъл­га­рия са се ре­ду­ва­ли пе­ри­о­ди на раз­цвет с вре­ме­на на по­тис­ни­чес­тво. Та­зи об­ща съд­ба бла­гоп­ри­ят­ства под­сил­ва­не­то на вза­им­на­та сим­па­тия меж­ду по­ля­ци­те и бъл­га­ри­те. От ос­во­бож­де­ни­е­то си Пол­ша и Бъл­га­рия са из­ми­на­ли дъ­лъг и не­лек път, за да мо­гат да ста­нат чле­но­ве на ЕС и НА­ТО. Днес има­ме сход­ни по­зи­ции по ре­ди­ца ев­ро­пей­ски въп­ро­си, ка­то Об­ща­та сел­скос­то­пан­ска по­ли­ти­ка или ев­ро­пейс­ка­та пер­спек­ти­ва на стра­ни­те от За­пад­ни­те Бал­ка­ни. В слу­чая с Брек­зит ни свър­зват уси­ли­я­та за оси­гу­ря­ва­не на пра­ва­та на пол­ски­те и бъл­гар­ски­те граж­да­ни. То­ва сход­ство на по­зи­ци­и­те е и ще бъ­де един от оп­ре­де­ля­щи­те фак­то­ри на на­ше­то все по-тяс­но сът­руд­ни­чес­тво. Но днев­ни­ят ред на на­ши­те кон­так­ти не се ог­ра­ни­ча­ва са­мо с въп­ро­си­те, свър­за­ни със ЕС. Бъл­га­рия, как­то и Пол­ша, от­да­ва го­ля­мо зна­че­ние на ре­ги­о­нал­но­то сът­руд­ни­чес­тво. Ва­ша­та стра­на е ак­ти­вен пар­тньор на Ви­шег­рад­ска­та гру­па. Рад­ва ме и за­я­ве­но­то ак­тив­но учас­тие на Бъл­га­рия в дру­га клю­чо­ва ини­ци­а­ти­ва - "Три мо­ре­та". Пер­спек­тив­ни са съ­що на­ши­те кон­так­ти в от­бра­на­та. Раз­би­ра се, не мо­га да про­пус­на ту­риз­ма. Вся­ка го­ди­на в Бъл­га­рия гос­ту­ват око­ло 400 000 по­ля­ци, ко­е­то пра­ви Пол­ша един от най-важ­ни­те ту­рис­ти­чес­ки па­за­ри за Бъл­га­рия.

- В на­ча­ло­то на по­ли­ти­чес­ки­те про­ме­ни в края на ми­на­лия век Пол­ша ста­на при­мер за Бъл­га­рия в уси­ли­я­та за ико­но­ми­чес­ки ре­фор­ми и при­об­ща­ва­не към стан­дар­ти­те и цен­нос­ти­те на ЕС. Се­га, в ус­ло­ви­я­та на "Зе­ле­на­та сдел­ка", ко­я­то гот­вят в Брюк­сел, как­ва въз­мож­ност има за сът­руд­ни­чес­тво и об­мя­на на идеи за тран­сфор­ми­ра­не­то на енер­ге­ти­ка­та на две­те стра­ни, тяс­но свър­за­на с ТЕЦ-ове­те, ко­и­то за­мър­ся­ват окол­на­та сре­да с от­де­ля­ни­те от тях въг­ле­во­до­ро­ди?

- "Ев­ро­пейс­ка­та зе­ле­на сдел­ка" бе под­кре­пе­на от всич­ки стра­ни, с из­клю­че­ние на Пол­ша. Вар­ша­ва се про­ти­во­пос­та­ви на част от тек­сто­ве­те, ос­нов­но на те­зи, от­на­ся­щи се за от­ка­за от из­пол­зва­не на въг­ли­ща в енер­ге­ти­ка­та. Не­съм­не­но, то­ва на­чи­на­ние е ог­ром­но пре­диз­ви­ка­тел­ство за це­лия ЕС. На прак­ти­ка пре­хо­дът ще за­сег­не всич­ки сто­пан­ски сек­то­ри. За­то­ва се пред­виж­да съз­да­ва­не на Фонд за спра­вед­лив пре­ход, кой­то да под­по­мог­не дър­жа­ви­те, в то­ва чис­ло Пол­ша и Бъл­га­рия, ко­и­то са за­ви­си­ми от из­ко­па­е­ми­те го­ри­ва. С цел улес­ня­ва­не на то­зи про­цес се пла­ни­ра да се от­де­лят 100 млрд. ев­ро. Ми­нис­тер­ство­то на енер­ге­ти­ка­та е из­чис­ли­ло раз­хо­ди­те на пол­ска­та енер­ге­ти­ка по "Зе­ле­на­та сдел­ка" на ми­ни­мум 100 млрд. ев­ро. Със си­гур­ност сред­ства­та от Фон­да ня­ма да ком­пен­си­рат то­ва. Не­о­фи­ци­ал­но се го­во­ри, че на Пол­ша ще се пад­нат 20-30 млрд. ев­ро от не­го.

От дру­га стра­на, тряб­ва да си да­дем смет­ка за ал­тер­на­тив­ни­те раз­хо­ди, ко­и­то ще имат две­те стра­ни, ако ос­та­нат на ба­зи­ра­на на въг­ли­ща енер­ге­ти­ка. За­то­ва е ос­но­ва­тел­но да се пред­при­е­мат об­щи ини­ци­а­ти­ви за пос­ти­га­не на спо­ра­зу­ме­ния, ко­и­то да поз­во­лят бе­зо­пас­но про­веж­да­не на пре­хо­да. При­мер мо­же да бъ­де об­ща­та дек­ла­ра­ция на ми­нис­три­те на зе­ме­де­ли­е­то на Бъл­га­рия, Че­хия, Ун­га­рия, Лат­вия, Лит­ва, Пол­ша и Ру­мъ­ния от­нос­но ре­фор­ма­та в Об­ща­та сел­скос­то­пан­ска по­ли­ти­ка. В нея се оце­ня­ва, че до­кол­ко­то "Зе­ле­на­та сдел­ка" в сфе­ра­та на зе­ме­де­ли­е­то оз­на­ча­ва по-го­ля­ма за­щи­та на поч­ви­те, во­да­та и въз­ду­ха, до­тол­ко­ва но­ви­те стан­дар­ти ще изис­кват по-го­ле­ми ре­сур­си и ин­вес­ти­ции в тех­но­ло­ги­и­те - т.е. ка­то ця­ло то­ва ще до­ве­де до по-го­ле­ми раз­хо­ди. На­ло­жи­тел­на е не­за­бав­на дис­ку­сия за на­чи­на на фи­нан­си­ра­не на "Зе­ле­на­та сдел­ка".

- Да, оче­вид­но. Ако с ня­кол­ко ду­ми тряб­ва да ха­рак­те­ри­зи­ра­те двус­тран­ни­те ико­но­ми­чес­ки връз­ки, как­во бих­те ка­за­ли за тър­го­ви­я­та и ин­вес­ти­ци­и­те?

- Бъл­гар­ски­ят па­зар се рад­ва на на­рас­тва­ща по­пу­ляр­ност сред пол­ски­те фир­ми. Той има го­лям по­тен­ци­ал за рас­теж, ко­е­то съз­да­ва от­лич­ни ус­ло­вия за пол­ски­те пред­при­е­ма­чи. През пос­лед­ни­те три­де­сет го­ди­ни стра­на­та пре­ми­на през зна­чи­те­лен сто­пан­ски пре­ход, ко­е­то съз­да­ва пред­пос­тав­ки фир­ми­те да на­ме­рят ни­ша за се­бе си и да стиг­нат до по-ши­рок кръг по­лу­ча­те­ли. До­пъл­ни­тел­но, на­ши­те про­дук­ти се оказ­ват ат­рак­тив­ни ка­то це­на за бъл­гар­ски­те пар­тньо­ри, а ле­ко­та­та и бър­зи­на­та на дос­тав­ки­те е още ед­но пре­дим­ство. За­то­ва Пол­ша е ва­жен тър­гов­ски пар­тньор за Бъл­га­рия. През 2017 г. се на­ре­дих­ме на 10-о мяс­то сред най-го­ле­ми­те из­но­си­те­ли, вед­на­га след Ки­тай. Пол­ски фир­ми сключ­ват мно­го до­го­во­ри, нап­ри­мер про­из­во­ди­тел на мот­ри­си "PESA" от гр. Бид­гошч от ня­кол­ко го­ди­ни с ус­пех про­из­веж­да по по­ръч­ка и из­пра­ща трам­ваи за Бъл­га­рия.

- Ту­риз­мът е мно­го ва­жен от­ра­съл за ико­но­ми­ки­те на Бъл­га­рия и Пол­ша. По­ля­ци­те по тра­ди­ция имат ин­те­рес към Бъл­гар­ско­то Чер­но­мо­рие. Как­во спо­ред Вас би­ха же­ла­ли Ва­ши­те съ­на­род­ни­ци, за да се чув­стват още по-доб­ре в бъл­гар­ски­те ку­рор­ти?

- На­ши­ят раз­го­вор е по вре­ме на пан­де­мия, от ко­я­то ту­риз­мът е един от най-за­сег­на­ти­те от­рас­ли. През пос­лед­но­то де­се­ти­ле­тие по­ля­ци­те ма­со­во пре­кар­ват ва­кан­ци­и­те си в чуж­би­на, ма­кар в Пол­ша да не лип­сват ат­рак­ции, ко­и­то да за­до­во­лят вку­са на все­ки ту­рист. Ве­че сил­но тъ­гу­ва­ме за въз­мож­нос­тта да по­се­тим Бъл­га­рия, ко­е­то съв­сем дос­ко­ро бе­ше лес­но и оче­вид­но. Има­те кра­си­ва стра­на, ко­я­то е все та­ка по­пу­ляр­на дес­ти­на­ция сред пол­ски­те ту­рис­ти. От ед­на стра­на, то­ва е ре­зул­тат от все по-бо­га­та­та ту­рис­ти­чес­ка офер­та, а от дру­га стра­на от си­ту­а­ци­я­та по све­та, при ко­я­то стра­ни­те, ко­и­то бя­ха ста­на­ли тра­ди­ци­он­ни за по­чив­ка, бу­дят опа­се­ния за лич­на­та си­гур­ност. Ту­рис­ти­чес­ки­ят по­тен­ци­ал е ог­ро­мен. Все­ки ще от­крие тук не­що за се­бе си. По­ля­ци­те се чув­стват стра­хот­но в Бъл­га­рия, за ко­е­то сви­де­тел­ства на­рас­тва­щи­ят с вся­ка из­ми­на­ла го­ди­на брой на­ши ту­рис­ти. През 2018 г. тех­ни­ят брой се уве­ли­чи с 11,8% и дос­тиг­на ни­во от 475 000. Пъ­ту­ва­ни­я­та от Бъл­га­рия към Пол­ша през пос­лед­ни­те го­ди­ни се фор­ми­рат на ни­во от око­ло 105 000 го­диш­но. Как­то виж­да­те, бро­ят на пъ­ту­ва­ни­я­та към Бъл­га­рия е в пъ­ти по-го­лям, от­кол­ко­то пъ­ту­ва­ни­я­та от Бъл­га­рия за Пол­ша, въп­ре­ки че и ние има­ме с как­во да се пох­ва­лим. Пол­ша все по-чес­то се по­я­вя­ва в меж­ду­на­род­ни­те кла­са­ции ка­то дес­ти­на­ция, ко­я­то неп­ре­мен­но тряб­ва да бъ­де из­бра­на при пла­ну­ва­не на ва­кан­ци­я­та.

- В кул­тур­на­та об­ласт на двус­тран­ни­те от­но­ше­ния мно­го ин­те­рес­на и по­лез­на е ак­тив­нос­тта на Пол­ския кул­ту­рен цен­тър в Со­фия. В как­ва по­со­ка се­га се на­соч­ват уси­ли­я­та на Цен­тъ­ра за раз­ви­ти­е­то на кул­тур­ни­те връз­ки меж­ду Бъл­га­рия и Пол­ша? Как­ви са ак­цен­ти­те?

- Пол­ски­ят ин­сти­тут в Со­фия е един от най-ста­ри­те пол­ски ин­сти­ту­ти в све­та. Той ра­бо­ти без пре­къс­ва­не ве­че 70 го­ди­ни. През 2019 г. та­зи го­диш­ни­на бе от­бе­ля­за­на с мно­гоб­рой­ни съ­би­тия. През 2020 г. от­бе­ляз­ва­ме 210 го­ди­ни от рож­де­ни­е­то на из­тък­на­тия пол­ски ком­по­зи­тор и пи­а­нист Фреде­рик Шо­пен. Прог­ра­ма­та на ин­сти­ту­та ще включ­ва по­ре­ди­ца кон­цер­ти и дру­ги съ­би­тия, свър­за­ни с го­диш­ни­на­та. Още в края на 2019 г. за­поч­на ци­къ­лът кон­цер­ти на зна­ме­ни­тия бъл­гар­ски пи­а­нист Люд­мил Ан­ге­лов. В на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на в Бъл­га­рия гос­ту­ва све­тов­но­из­вес­тни­ят пол­ски ди­ри­гент Ан­то­ни Вит, а на 1 март в Пол­ския ин­сти­тут бе осъ­щес­тве­но пря­ко пре­да­ва­не на кон­цер­та от На­ци­о­нал­на­та фил­хар­мо­ния във Вар­ша­ва. Ос­вен то­ва твор­би­те на пол­ския ком­по­зи­тор ще при­със­тват в прог­ра­ма­та на ин­сти­ту­та по вре­ме на тра­ди­ци­он­ни­те Шо­пе­но­ви кон­цер­ти, ор­га­ни­зи­ра­ни съв­мес­тно с Шо­пе­но­во­то об­щес­тво в Бъл­га­рия.

- Поп­ре­чи ли Ви из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние за­ра­ди ко­ро­на­ви­ру­са?

- То при­ну­ди ин­сти­ту­та да пре­не­се дей­нос­тта си в ин­тер­нет прос­тран­ство­то. По­ра­ди при­ну­ди­тел­на­та ка­ран­ти­на за мно­го бъл­га­ри ин­сти­ту­тът ини­ци­и­ра кам­па­ния "Ос­та­вам вкъ­щи и че­та", ко­я­то има за цел да при­пом­ни на чи­та­те­ли­те пол­ски заг­ла­вия, пре­ве­де­ни на бъл­гар­ски език. Ще бъ­дат пред­ста­ве­ни об­що 15 заг­ла­вия, вклю­чи­тел­но две кни­ги на но­бе­ло­ва­та ла­у­ре­ат­ка за ли­те­ра­ту­ра Ол­га То­кар­чук. По­сол­ство­то и ин­сти­ту­тът ре­а­ли­зи­ра­ха още ед­на ин­те­рес­на ини­ци­а­ти­ва. Пол­ски­те дип­ло­ма­ти за­пи­са­ха ви­део, в ко­е­то бла­го­да­ри­ха на ле­ка­ри­те в Бъл­га­рия и по цял свят за ог­ром­ни­те им уси­лия в бор­ба­та с Covid-19. В кли­па бя­ха вклю­че­ни и пол­ски ле­кар­ки, ко­и­то жи­ве­ят и ра­бо­тят в Бъл­га­рия. В Пол­ша 2020 г. е об­я­ве­на за го­ди­на на па­па Йо­ан-Па­вел II. По по­вод сто­го­диш­ни­на­та от рож­де­ни­е­то му ин­сти­ту­тът ще пред­ста­ви из­лож­ба и ще зас­не­ме крат­ки кли­по­ве със сти­хо­ве от то­ма с по­е­зия на "Па­па­та на сво­бо­да­та" - "Из­бра­на по­е­зия. Рим­ски трип­тих" в из­пъл­не­ние на поз­на­ти и оби­ча­ни бъл­гар­ски ак­тьо­ри. Есен­та се пла­ни­ра по­ред­но­то из­да­ние на Пол­ския фил­мов фес­ти­вал в Бъл­га­рия "Ки­но­те­ка", как­то и на про­ек­та "По­е­зия в мет­ро­то", кой­то Пол­ски­ят ин­сти­тут осъ­щес­твя­ва съв­мес­тно с ЮНИК Бъл­га­рия (мре­жа на по­сол­ства и кул­тур­ни ин­сти­ту­ти на дър­жа­ви­те от ЕС). Пол­ски фил­ми ще има и на 24-ия Со­фия филм фест. Ка­то спе­ци­а­лен гост е по­ка­не­на Аг­неш­ка Хо­ланд, ко­я­то ще пред­ста­ви най-но­вия си филм "Шар­ла­тан" и ще бъ­де удос­то­е­на със спе­ци­а­лен приз. При­със­тви­е­то на пол­ска­та ли­те­ра­ту­ра на бъл­гар­ския па­зар е друг ос­но­вен при­о­ри­тет на ин­сти­ту­та. За­то­ва той под­по­ма­га кон­так­ти­те меж­ду пол­ски­те и бъл­гар­ски­те из­да­тел­ства, твор­ци и пре­во­да­чи. Пред­стои да из­ля­зат на бъл­гар­ски език ня­кол­ко пол­ски кни­ги, вклю­чи­тел­но от Ол­га То­кар­чук.

- Пър­во­то Ви из­яв­ле­ние след ак­ре­ди­ти­ра­не­то Ви ка­то пос­ла­ник бе, че ще ра­бо­ти­те за по-тес­ни по­ли­ти­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки и кул­тур­ни от­но­ше­ния меж­ду две­те стра­ни. Бъл­га­ро-пол­ски­те от­но­ше­ния са раз­ви­ти в мно­го от­но­ше­ния. Ка­къв по-точ­но бих­те же­ла­ли да бъ­де Ва­ши­ят при­нос в тях?

- Ка­то пос­ла­ник иг­рая ро­ля­та на сво­е­об­ра­зен пос­ред­ник меж­ду Пол­ша и Бъл­га­рия, кой­то сти­му­ли­ра раз­мя­на­та на вза­им­ни идеи и по­мис­ли за двус­тран­но сът­руд­ни­чес­тво. Ис­кам да на­ми­ра­ме ви­на­ги общ език с Бъл­га­рия. За­то­ва смя­там да бъ­да ини­ци­а­тор на фо­ру­ми и кон­фе­рен­ции, ко­и­то да ни по­мог­нат да го на­ме­рим. Съв­сем ско­ро ще има­ме от­лич­на въз­мож­ност за то­ва. В сре­да­та на го­ди­на­та Пол­ша при­е­ма пред­се­да­тел­ство­то на Ви­шег­рад­ска­та гру­па. Ис­кам то­зи пе­ри­од да се пре­вър­не във вре­ме на уси­ле­но сът­руд­ни­чес­тво меж­ду на­ши­те стра­ни. Ос­вен то­ва, ка­то фи­ло­лог и чо­век на на­у­ка­та, въз­при­е­мам бук­вал­но из­ра­за "на­ми­ра­не на общ език". За­то­ва, как­то ве­че спо­ме­нах, съз­да­дох клу­ба на пос­ла­ни­ци­те, го­во­ре­щи бъл­гар­ски език, кой­то ре­дов­но ще про­веж­да сре­щи с бъл­гар­ски по­ли­ти­ци. Ве­че раз­го­ва­рях­ме с пре­зи­ден­та и ми­нис­тъ­ра на вън­шни­те ра­бо­ти на Бъл­га­рия.

- Пог­леж­дай­ки нап­ред във вре­ме­то, как­ви по-круп­ни съ­би­тия мо­жем да очак­ва­ме в двус­тран­но­то сът­руд­ни­чес­тво през 2020 г.

- Пър­ви­те по­доб­ни съ­би­тия ве­че са зад гър­ба ни. През яну­а­ри на по­се­ще­ние в Пол­ша бе­ше пре­ми­е­рът Бой­ко Бо­ри­сов, кой­то взе учас­тие в чес­тва­ни­я­та на го­диш­ни­на­та от ос­во­бож­де­ни­е­то на нем­ския на­цис­тки кон­цен­тра­ци­о­нен ла­гер в Ауш­виц. В Пол­ша бе­ше и ми­нис­тъ­рът на ту­риз­ма на Бъл­га­рия. То­ва бе­ше вто­ро­то меж­ду­на­род­но по­се­ще­ние на ми­нис­тър Ни­ко­ли­на Ан­гел­ко­ва през та­зи го­ди­на, ко­е­то по­каз­ва зна­че­ни­е­то на пол­ския ту­рис­ти­чес­ки па­зар за Бъл­га­рия. След­ва­що­то важ­но съ­би­тие ще бъ­де сре­ща­та на вър­ха на Бер­лин­ския про­цес, чий­то пред­се­да­тел през та­зи го­ди­на е Бъл­га­рия за­ед­но със Се­вер­на Ма­ке­до­ния. Очак­вам, че в Со­фия ще гос­ту­ват пол­ски­ят пре­ми­ер, как­то и ми­нис­тъ­рът на вън­шни­те ра­бо­ти. Пол­ша и Бъл­га­рия са сред ос­нов­ни­те ра­де­те­ли за раз­ши­ря­ва­не на ЕС. За­то­ва съм убе­ден, че сре­ща­та на вър­ха ще бъ­де въз­мож­ност за пол­ско-бъл­гар­ски двус­тран­ни сре­щи от най-ви­со­ко по­ли­ти­чес­ко ни­во.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com