Ветото бе едно очаквано действие от страна на президента Плевнелиев, тъй като той се ангажира с подобна негативна позиция още преди да бъдат ясни параметрите на актуализицията на бюджета. Така окончателно се позиционира като политически опонент на управляващите - на парламента, но най-вече на правителството.
Но това също е част от логиката на политическия живот у нас. Затова не съм склонен да драматизирам станалото и да му давам помпозни оценки като война на институциите и т.н Поведението на президента Плевнелиев съвсем естествено е свързано с търсене на политическа идентичност от негова страна. Както и в желанието да съхрани доверието към себе си в онази част от хората, които споделят неговите виждания. С което може би се опитва да заложи основа и на някакво свое политическо бъдеще.
Иначе практически ефект от това вето няма да има. Рано или късно бюджетът ще бъде прегласуван. Тук-там, където има разумни преценки и критики от страна на президента, които съвпадат с очакванията на широката общественост, може да има дребни корекции. Някои от въпросите му към правителството са резонни, защото наистина трябва да получат по-ясен отговор. Но все едно - президентът Плевнелиев вече зае страна в общественото противостояние. За него вече няма заден ход. Той направи прекалено много прибързани крачки и така загуби шанса си да бъда надпартиен обединител на нацията. И сега не се различава от управляващите, и от протестиращите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
