Своя по-особен и критичен прочит на 3 март като национален празник има историкът и преподавател по Нова история във Великотърновския университет професор Петко Петков.
Датата, на която е сключен Санстефанският мирен договор, е избрана не случайно да съвпада с годишнината от възшествието на престола на руския император Александър Втори. Създаването на българската държава се случва не на 3 март 1878 година, а година по-късно с приемането на Търновската конституция, коментира професор Петков и припомня, че председателят на Държавния съвет Петър Младенов без никакво обсъждане издава през 1990 година указа, с който се обявява 3 март за национален празник, какъвто българите никога не са имали.
Това е денят, в който е подписано второто Руско-османско споразумение в края на войната. Първото е точно месец преди него, основите на мира и именно то предвижда голяма българска държава.
То е апотеоз на руската политика и изпълнение на мисията на Русия да принуди султана да реши въпроса, тъй както са предвидили великите сили на конференцията в Цариград. И даже с първия държавен акт на князът Александър Първи за списъка с официални празници от 1880 година, така е отбелязана датата - 19 февруари, ден на възшествие на престола на царя-освободител и сключване на Санстефанския мир.
През годините това се променя като формулировка, но този монархически символ остава, посочи пред БНР професор Петко Петков.
Той поясни, че дори след 9 септември 1944, десетилетия наред 3 март не е бил дори официален празник. През 1988 година във връзка с така наречения Възродителен процес беше възстановен, а Петър Младенов издаде указа на 27 февруари 1990 година и го превърна в национален празник без никакво допитване. "Не съм против 3 март, напротив, и аз като всички българи го празнувам“, посочи проф. Петков.
Като най-голямата илюзия за 3 март той определи схващането, че за тази дата се смята, че е възкресението на българската държава.
"На следващия ден няма българска държава, а продължава временното руско окупационно управление, което е добре настроено към българите“, казва историкът.
"В последните десетина години вече много хора знаят за двата славни върха - Свети Никола, по-високият с паметника, и Шипка, този по-ниският, позабравения връх, който именно Вазов е възпял в стихотворението си от 1883 г. "Опълченците на Шипка“. На този връх е командният пункт на Столетов, там се прославят нашите опълченци. За паметника избират връх Свети Никола, защото е по-високият.
Дълга е кампанията, която водим за историческото признаване на връх Свети Никола и очакваме се пак да се намери кураж, смелост и национална доблест у някоя от президентските двойки да се издаде този указ Свети Никола да върне традиционното си име, а Шипка да се остане оня връх, по-малко познатия днес, и възпетия от Вазов“, коментира професор Петко Петков.
"Когато отбелязваме българския национален празник, трябва да се има предвид нещо, което изразява български принос и българска чест“, посочи още историкът професор Петко Петков.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
