Тази нощ България преминава към зимното часово време.
Точно в 04:00 ч. в неделя стрелките на часовниците ще бъдат върнати с един час назад и отново ще показват 03:00 ч. Така ще разполагаме с един допълнителен час за сън, но промяната невинаги се отразява положително на организма.
Как смяната на времето влияе на организма и как да се подготвим?
Макар връщането на часовниците с един час назад да ни осигурява допълнително време за сън, промяната невинаги се отразява положително на организма. Причината е свързана с циркадния ритъм – вътрешния биологичен часовник, който регулира съня и бодърстването и зависи до голяма степен от редуването на светлината и тъмнината.
Според специалистите на организма могат да бъдат необходими от няколко дни до няколко седмици, за да се приспособи към новото часово време. Въпреки че през есента формално получаваме допълнителен час за почивка, някои хора продължават да си лягат в обичайното време, но започват да се събуждат по-рано от желаното. Така дори преминаването към зимно часово време може да доведе до недоспиване и умора.
Научни изследвания свързват сезонната смяна на времето с редица неблагоприятни последици за здравето, включително повишена сънливост, нарушения в настроението и затруднена концентрация. Отчитат се и повишени рискове от пътнотранспортни и трудови злополуки, както и от някои сърдечносъдови проблеми. По-сериозните рискове обаче са установени предимно при пролетното преместване на часовниците напред, когато хората губят един час сън.
Възрастта и индивидуалните навици също оказват влияние върху адаптацията. Есенната промяна може да бъде особено неприятна за хората, които обичайно стават рано. При възрастните приспособяването понякога отнема повече време, а хората, които вече страдат от недоспиване, са по-уязвими към дневна сънливост и умора.
За да бъде преходът по-плавен, експертите препоръчват подготовката да започне няколко дни предварително. Един от начините е постепенно да изместваме часа на лягане и събуждане с около 10–15 минути по-късно всеки ден. Разходките на открито привечер също могат да помогнат на биологичния часовник да се приспособи към новия режим.
Специалистите съветват възрастните да си осигуряват поне седем часа сън на денонощие, да поддържат постоянен режим на лягане и събуждане и да избягват големи количества кофеин, особено в часовете преди сън. Препоръчително е спалнята да бъде максимално тъмна, а времето преди лягане да се използва за почивка.
Особено внимание трябва да се обръща и на шофирането. В първите дни след смяната на времето умората и сънливостта могат да повлияят на концентрацията и реакциите зад волана.
Междувременно дискусиите за окончателното премахване на сезонната смяна на часовниците продължават. Според редица специалисти постоянното стандартно, или т.нар. зимно часово време, е по-благоприятно за човешкия организъм, тъй като съответства по-добре на естествения биологичен ритъм и осигурява повече дневна светлина сутрин.
Изследвания показват, че продължителното разминаване между биологичния часовник и естествения цикъл на светлината може да бъде свързано с повишен риск от затлъстяване и сърдечносъдови заболявания.
Засега обаче България продължава да сменя часовото време два пъти годишно. А дали допълнителният час сън ще се превърне в действителна почивка, зависи и от това колко добре организмът ни ще се приспособи към промяната.
