Празникът на Възкръсването на Иисус Христос и победата Му над смъртта за християните е най-радостният ден в годината. Не е случайно това, че народът е нарекъл този празник Велик ден.
И до днешните времена на потребителски страсти и отстъпление от Господ са достигнали най-важните символи на празника - агнето, червеното яйце и сладкият хляб, наричан у нас козунак.
Тези символи имат своето християнско значение. На не едно и две места в светото Писание и Предание Иисус Христос е наречен Божи Агнец. Това значи, че Той е невинната Жертва за греховете на целия свят. В лицето на Исус Христос самият Бог принася Себе Си в жертва и така става като агнето, което е жертвата на Стария Завет. Оттук идва и името „Агнец Божи“, прилагано в Библията към Спасителя.
Няколко легенди обясняват традицията яйцата на Великден да са червени и шарени. Те са свързани с Кръстната смърт и Възкресението на Господа, с Божията майка и със св. Мария Магдалена. И докато червеното яйце може да е и символ на кръвта Христова, то появилият се първо за Великден, а после и във всекидневието козунак символизира тялото Христово.
В народната традиция за празника Великден са запазени и по-стари вярвания от предхристиянските езически времена, свързани с възкресението на природата.
Агнец Божий
Агнец Божий е символично име, дадено на Исус Христос в Библията. Христос, като Спасител на човеците от техните грехове е свързан с пасхалното жертвено агне. Агнето е и символ на кроткия, незлоблив християнин. Като предрича страданията на Христос старозаветният пророк Исая казва: „Както агнето мълчи пред стригачите си, така и Той не отвори устата Си (Ис.53, 7). В Новия Завет Спасителят е наречен „Божий Агнец”, защото Той е жертвата, принесена за изкуплението на нашите грехове (Йоан 1:29, 36; Откр. 5:6 и на други места).
Еврейският закон от предхристиянските времена точно предписва, че пасхалната жертва трябва да бъде агне. Принасянето на агнета в жертва играе важна роля в юдейския религиозен живот и жертвена система. Когато св. Йоан Кръстител нарича Христос „Божият Агнец който взема греха на света” (Йоан 1:29), юдеите, които го чуват може веднага да са помислили за някоя от няколкото важни жертви.
Наближавало е времето на празника Пасха и първата мисъл е можела да бъде за жертвата на Пасхалното агне. Пасхата е един от основните юдейски празници в памет на Божието избавление на израилтяните от робството в Египет. Всъщност убиването на Пасхалното агне и намазването на кръвта му по вратите на къщите (Изход 12:11-13) е илюстрация на Христовото изкупително дело на кръста. Неговата кръв прикрива тези, за които Той умр и ги защитава от ангела на духовната смърт.Друга важна жертва на агнета е била ежедневния принос в храма в Ерусалим.
Всяка сутрин и вечер в храма жертвали по едно агне за греховете на хората (Изход 29:38-42). Тези ежедневни жертви, като всички останали, трябвало просто да насочат хората към съвършената жертва на Христос на кръста.
Всъщност Христовата смърт станала по времето, когато се правела вечерната жертва в храма. Юдеите по това време трябва много добре да са познавали старозаветните пророци Еремия и Исая, които предсказали идването на Един, който щял да бъде принесен „като агне водено на клане” (Еремия 11:19; Исая 53:7) и чиито страдания и жертва щели да дадат изкупление на Израел. Разбира се този човек бил не кой да е друг, а Исус Христос, „Божият агнец.”Най-много казано за Иисус Христос като Агнец се намира в Книгата "Откровение".
Спасителят е представен като Агнец, който е заклан на небето (Откр. 5, 6), седи на трон (Откр. 7:17; 22: 1, 3), получава поклонение от 24 старейшини (Откр. 5, 8) и от всички избрани (Откр. 7:9–10), които с всички небесни сили пеят „песента на Агнето“ (Откр. 15:3), прославяйки неговата велика и прекрасни дела. Този символ е възприет от светата православна Църква в най-святата част от нейното богослужение - литургията, макар и в модифициран вид. Агнец се нарича четириъгълно парче от просфората ( специален обреден хляб), обикновено разположено в средата, на което е отпечатан кръст и текста IC XC NI KA, което буквално преведено значи "Иисус Христос победител". Свещеникът изважда Агнеца от просфората в първата част на литургията наречена проскомидия. Този Агнец се претворява в тяло Христово в следващата част (евхаристиен канон) на литургията. При изваждането на Агнеца от просфората се извършват някои символични действия като нарязване, пробождане и др. които възпоменават целия земен живот на Христа от раждането до Неговата кръстна смърт. След освещаването Агнеца се разчупва по кръстният знак на четири части. Първата част с надписа IC се влага първа в потира преди да се налее теплота - кръвта Христова. С втората частица XC се причестяват свещенослужителите в олтара. С третата и четвъртата частица NI и KA след влагането им в потира се причестяват миряните причастници.
Светото Писание ни учи, че всички ние сме грешници и никой от нас не е праведен пред Бог (Римляни 3:23). Заради нашия грях ние сме отделени от Бог и сме виновни пред Него, защото сме пристъпили законите, Божии и в този смисъл сме законопрестъпници. По тази причина единствената надежда, която можем да имаме, е ако Бог промисли начин да бъдем помирени с Него. И Той прави точно това, като изпрати Своя Син Исус Христос да умре на кръста. Христос умря, за да направи изкупление за греха и да плати наказанието за греховете на всички онези, които вярват в Него. Чрез Неговата смърт на кръста като Божията съвършена жертва за греха и Неговото възкресение три дни по-късно можем да имаме вечен живот ако вярваме в Него. Фактът, че самият Бог промисли принос, който ни изкупва от нашия грях, е част от славните добри вести на светото Евангелие, които са описани ясно от св. ап. Петър „като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос, Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас, повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога. След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце, .” (1 Петр. 1:18-22)
Червеното яйце
Обяснение защо на Великден яйцата са червени и шарени може да се намери в няколко легенди. Римска легенда разказва, че преди да се роди император Тиберий, майка му Ливия гадаела с кокоше яйце. От него се измътило петле с необичайно голям гребен. Това било знак, че новороденото ще достигне най-високи почести в империята.
Според друго римско предсказание появата на яйце на червени точки предшествало раждането на император Марк Аврелий.Има и легенда, според която Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Иисус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. Тя се разплакала, една сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове.Самият Христос, разпънат на Кръста, бил замерван с яйца. Когато докосвали Тялото му, те се превръщали в здрави обагрени в червено яйца.Когато разпънали Христос на Кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце.
Стичайки се върху яйцето, кръвта му го оцветила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено.Народното предание разказва, че в деня на Възкресението на Христос една жена вървяла по стръмна пътека с кошница яйца в ръцете. Срещнала я друга жена и се заговорили; първата казала: „Чу ли, Христос възкръсна“? Втората не повярвала и за да я убеди, жената с кошницата нарекла: „Ако е истина, яйцата ще станат червени“. Когато погледнали, яйцата наистина станали червени.
Най-популярна е историята за св. Мария Магдалена, тръгнала по света да разнася истината за Възкресението. Когато стигнала в Рим, нямала нищо друго за дар на императора, освен едно сварено яйце. Императорът приел подаръка, но не повярвал, че Христос е възкръснал. И в мига, когато казал: "Христос не може да възкръсне, както бялото яйце не може да стане червено", яйцето в ръката му се обагри в пурпурно. Разказва се още, че когато св. Мария Магдалена отишла в гробницата, за да помаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, яйцата, които носела за обяд, светнали във всички цветове на дъгата. С тези разкази хората обясняват боядисването на червени яйца на този ден.
Козунак
Като символ на Великден козунакът се появил сравнително късно. Едва преди стотина години, в периода 1915–1920 г., за Възкресение Христово у нас започнали да приготвят този специален сладък обреден хляб, който символизира тялото на Христос. Дотогава за празника са се правели други хлябове, наричани колак и кравай.
В западна България и по други места и досега е жива традицията да се пекат кукулници - малки питки, в средата на които е сложено сурово яйце, което се пече заедно с хляба. Твърди се, че историята на козунака е започнала в началото на ХVІІ век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. По времето на управлението на комунистите у нас, в годините на войнстващ атеизъм е имало специална програма и политика на Партията за обезличаване на православните празници.
Една от мерките в тази програма, насочена към омаловажаване на великденските традиции била разпореждането в хлебозаводите да се произвежда козунак през цялата година. Вероятно още тогава козунакът е престанал да бъде великденски символ и се е превърнал в обикновен хранителен продукт, който може да се намери по магазините през цялата година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
