Тодор Бургуджиев е изпълнителен директор на "Екопак България" - дружество, създадено през 2004 г. от 18 български и международни компании, в отговор на Закона за управление на отпадъците. Пред "Стандарт" г-н Бургуджиев коментира предложението на ЕК за забрана на 10 изделия от пластмаса, както и темата за разделно събиране на отпадъците и защо са нужни строги санкции за нарушителите.
- Господин Бургуджиев, в през миналата седмица излезе предложение на Еврокомисията за директива, която да забрани 10 изделия от пластмаса, използвани най-често по плажовете - например чинии, чаши, прибори, дръжки за балони, сламки и т. н. Как ще коментирате предложението и в крайна сметка колко ще ни струва това?
- Беше крайно време да бъде направена подобна наредба. Пластмасата е материал, който, ако не се събира и рециклира, периодът му на разпад е хиляди години. Замърсяването на природата наистина е много сериозно. Що се отнася до този тип пластмаси за еднократна употреба - чинии, чашки за кафе, бъркалки, сламки и т.н., те наистина трябваше да бъдат забранени, защото се правят от тип пластмаса, която не подлежи на рециклиране. И те ще си останат в околната среда. Какво ще означава тяхната забрана? Първо, за производителите означава да преминат на друг тип материали, от които да правят този тип изделия.
- А има ли заместители?
- Например пластмасова чашка за кафе може да бъде направена от хартия.
- Но това не означава ли изсичане на още дървета?
- Не е така, защото има много хартия, която може да се рециклира. И това правим ние - събираме хартията, тя се рециклира и от нея се правят нови продукти. Бъркалката за кафе може да е от дърво. За сламката има идея да бъде от житно стебло. Сега има сламки от материал, който е като макарони - пиеш и след няколко дни те се разлагат. Има начини, но това ще струва пари. Производителите трябва да минат на тези нови материали и всичко това ще го плати обществото. Не мога на този етап да кажа колко точно ще струва, но съм категоричен, че тази стратегия за забрана и ограничаване на пластмасите беше наложителна.
- Да, но хората трябва да са убедени, че има смисъл да извадят пари и да платят за замяната на пластмасовите чинии и чаши с по-скъпи.
- Да, хората трябва да са убедени, затова трябва да има кампании, трябва да има промяна на културата. Затова трябва да се обяснява. Човечеството е изправено пред два огромни планетарни проблема. Единият проблем е липсата на питейна вода - тя ще става все по-малко и по-малко. Вторият проблем е, че планетата може да бъде затрупана от отпадъци. И няма как да я изчистим. Обществото трябва да бъде информирано. То трябва да знае защо плаща, примерно, още 2 стотинки, когато пие кафе. Искането на 100% пластмасата да бъде рециклирана, това са малко теоретични приказки. Да не са 100%, нека да са 90, нека да са 85%. Но в момента е по-малко. Всичко това е насочено към спирането на една огромна опасност и е правилно. А че ще струва на обществото средства - да.
- Как ще коментирате кампанията с ограничаването на найлоновите торбички? В крайна сметка те не изчезнаха, имаме ги навсякъде, но само дето си ги плащаме.
- Не е точно така. След слагането на цени на найлоновите торбички, количеството на произведените в България е намаляло с една трета през тези години. Да, найлоновите торбички са навсякъде, и по пътища, и по дървета висят. Какво пречи, както беше едно време, хората да си носят торбички и да си слагат покупките в тях? Вече и много граждани започнаха да го правят това - носят си платнена или друга торбичка, заместваща найлоновата, която я хвърляме някъде. Повярвайте ми, те не се рециклират. Отиват за изгаряне. Това също е правилна мярка, друг е въпросът, че тук ограниченията трябва да бъдат още по-строги. И топката отново е в полето на производителите, които могат да кажат: Добре, ние ще произвеждаме платнени торбички, които няма да струват 5 ст., а 50ст. И ще си ги плащате. Ако не искате да си ги плащате, ще си носите.
- Но нали сега и някои от найлоновите торбички подлежат на рециклиране? Как потребителите могат да разпознаят кои от пластмасовите изделия се рециклират и кои - не?
- Това е много трудно. Ние нашите работници и служители ги обучаваме дълго време, за да различават отделните пластмаси, които са няколко вида. Така че по-добре носете си платнени торбички.
- Не е ли наложително да има по-строги санкции, защото явно само с убеждаване не можем да се преборим с пластмасата?
- Абсолютно съм съгласен с това, че трябва да има по-строги санкции. Но в България никой на никого не налага санкции в тази област. Ако питате кметовете на общините колко граждани са санкционирали заради това, че не си изхвърлят правилно отпадъците или не ги третират правилно, отговорът е: нито един. Закони има, но санкции няма. Например за неправилно изхвърляне на отпадъци глобата в Столична община е до 1000 лева. За ровене в кофите от клошари също има глоби. Но нито един не е глобен досега.
- Как си обяснявате това?
- Липса на воля на органите, на които това им е работата.
- Много хора са на мнение, че няма смисъл да събираме разделно, защото после минава камионът и всичко се събира на едно място. Вярно ли е това?
- Това е стара градска легенда, която не е вярна. Всеки път, когато камионът на "Екопак" събира отпадъци, има огромна табела: "Днеска събираме зелените контейнери. Или жълтите, или сините". И това гражданите могат да го видят. Камионът взема само един тип отпадъци, защото ако ги събира заедно, те вече не стават за преработка - не могат да се сортират, не могат да се балират и т.н. Ние нямаме полза да смесваме отпадъците. Защото когато съберем този отпадък, ние искаме да го изчистим и да го рециклираме. Срещу което вземаме пари. Ако го направим по другия начин, ние няма да получим пари от тази работа. Тези приказки за смесването на отпадъците са глупости, това не е вярно, няма и икономически смисъл да се прави по този начин. Така че отделно се събират от всеки контейнер, балират се и се представят за рециклиране.
- Съобщихте, че според проекта "Кръгова икономика" на Еврокомисията, по който ще трябва да работят всички държави членки на ЕС, освен хартия, пластмаса, дървесина и стъкло, в опаковките, които подлежат на рециклиране, се включват и алуминиевите, като бирените кенове, например. Защо се налага това?
- Какви отпадъци виждате по плажовете най-често? Кенове за бира и пластмасови бутилки. Потреблението на алуминиеви кенове в Европа се увеличи много. У нас ръстът не е толкова голям, той е от порядъка на 2-3% на година. Друга причина е, че ако алуминият не се отделя от черните метали, той обърква процеса на рециклиране. А самият алуминий е лесен за рециклиране, той кипи при 200 градуса. Освен това е и стратегическа суровина.
- Развита ли е рециклиращата индустрия у нас? Ще успеем ли да достигнем изискванията на кръговата икономика до 2030 г. да се преработват 85% от пластмасата, дървесината и алуминия?
- У нас рециклиращата индустрия е добре развита. Имаме три стъкларски завода с капацитет за рециклиране на 350 000 тона. В Румъния и Гърция има по един завод. Пластмасови отпадъци у нас преработват 34 завода. За хартия у нас е най-големият завод на Балканите, който преработва над 100 000 т. Черни метали се рециклират в "Стомана Индъстри", имаме и два завода за алуминиеви отпадъци. Така че имаме добър старт, пред другите сме.
- Освен за хартия, стъкло и метал, да очакваме ли и други цветни контейнери - например за биологични отпадъци, за лекарства и т.н.?
- Би следвало гражданите да очакват, но това е въпрос обаче към общините. Защото в развитите държави има примерно тъмнозелен контейнер за зелени отпадъци, кафяв контейнер за органични отпадъци и доста още типове контейнери, в които хората съвсем дисциплинирано си изхвърлят отпадъците. Ако не го правят - биват санкционирани. И на въпроса към мои колеги от Западните страни как са постигнали този успех, те казват: "Чрез санкции и стимули". Друг начин няма. Не е въпрос на съзнание на гражданите. Всички сме еднакви на този свят. Разликата е в това как ни контролират и как ни управляват.
- Кой трябва да налага санкциите? Само кметовете ли?
- Има си органи. Едните са общинската администрация, те си имат вътрешни наредби. На държавно ниво това се прави от органите на Министерството на околната среда и водите, РИОСВ, има си Изпълнителна агенция и т.н. Друг е въпросът че това не се изпълнява.
- Поне разделното събиране на биологичните отпадъци няма ли да се случи скоро?
- В големите общини, където има регионални депа, това се случва. Там има специални съоръжения, които ги разделят. Биологичните отпадъци се събират и се компостират. В това отношение България има напредък. Друг е въпросът, че обществото трябва наистина да стигне едно ниво на нетърпимост и да не се съгласява с нарушителите. Защото няма друг път. Неизбежното вече се случва! Играчките, произведени в Китай, могат да повлияят на качеството на живота в Европа, а емисиите на парниковите газове от Австралия - на изчезването на дъждовните гори в Бразилия. Факти, които говорят за необратими и пагубни процеси. Разделното събиране, повторната употреба и рециклирането са дейностите, които ще спасят и запазят останалата ни природа. За "Екопак" това е мисия и кауза. Затова имаме толкова много кампании за повишаване информираността на гражданите за ползите от разделното събиране и изграждането на трайни навици у тях за това.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
