Софийският университет е най-големият ни изследователски университет. Годишно той има между 250 и 300 научноизследователски проекта. Сега е създадено звено за подпомагане на проектната дейност, разказва Божил Добрев, който ръководи научноизследователската дейност в университета. Между 5 и 7 млн. лева са приходите от проектна дейност. 25% са от проекти на Европейската комисия. Вече има и 6-7 нови проекта по "Хоризонт 2020". Между 25 и 40% от парите идват от български финансови източници. 40-45% са от договори с български и чуждестранни фирми. Тенденцията за последните години е този процент да се увеличава. За това как се прави наука в най-големия университет "Стандарт" разговаря със заместник-ректора проф. Николай Витанов.
Ново звено ще свързва проектите ни с бизнеса, казва проф. Николай Витанов
- Проф. Витанов, как решавате проблемите с финансирането на науката в СУ?
- Софийският университет е най-големият изследователски университет в България. Ние обучаваме студенти по 26 професионални направления и по почти всички от тях сме на първо място в рейтинговата система на МОН. Това не би било възможно без сериозна научна дейност. СУ произвежда около 21-22% от научната продукция на държавата. Ние имаме сериозни научни постижения във всички природни науки, математиката, информатиката, в някои инженерни дисциплини и във всички хуманитарни и социални науки. Това разнообразие има своите предизвикателства, например при изработване на общи критерии за научна дейност, които да са приложими за всички. Но, от друга страна, е нещо много положително, понеже създава възможности за интердисциплинарни изследвания, към каквито се насочва науката в днешно време. Те са новата движеща сила за съществените научни пробиви в почти всяка област. Софийският университет произвежда значителна научна продукция в международните реферирани и индексирани списания: повече от 700 научни публикации на година и повече от 15 000 цитата на година. Това е лицето на Софийския университет пред света, което го нарежда като един сериозен изследователски университет на добро средноевропейско ниво. Спокойно можем да кажем, че СУ е един от водещите университети в Югоизточна Европа.
Държавата ни спонсорира чрез субсидията за студенти, но по отношение на субсидията за наука е голям длъжник на университета. Държаната субсидия за наука за тази година е около 940 000 лева при положение, че в закона се допуска субсидията за наука да е до 10% от субсидията за образование. Тези 940 000 лева са далеч под 10%. Така че науката в СУ се развива до голяма степен благодарение на ентусиазма на учените. Ние силно се надяваме, че в близко бъдеще тази тенденция ще се промени. Другата пречка е, че фонд "Научни изследвания" не функционира така, както трябва и както бихме искали. Той би трябвало да е основният източник за финансиране на науката освен директната държавна субсидия за научна дейност. Третият източник на финансиране са европейските програми като "Хоризонт 2020", където наши конкуренти са най-добрите университети от Великобритания, Германия и останалите развити държави. Но независимо от това нашите учени успяват да пробият и там. Наскоро имахме голям проект на Факултета по химия и фармация за 4 млн. евро за развитие на базова инфраструктура за изследвания на нови материали. Имаме и други положителни примери на пробиви в европейското финансиране, но то наистина е изключително трудно за получаване по обективни и субективни причини и не може да бъде основното финансиране на науката в СУ. Четвъртият източник на финансиране, който имаме, е индустрията. Привлечените средства са от порядъка на няколко милиона лева, но и това не може да бъде основен източник на финансиране, макар че ние правим всички усилия да развиваме контактите с бизнеса. В тази посока предстои приемането на стратегия за комерсиализация на научните резултати в СУ.
- Разкажете нещо повече за нея.
- Тя регламентира принципите и правилата за работа с бизнеса, начините за реализиране на идеите и резултатите, които имаме. Предстои създаването на структурно звено в научноизследователския сектор, което да улеснява тези връзки, да идентифицира научни идеи и постижения с потенциал за комерсиализация и да намира партньори от страна на бизнеса. Негова задача ще бъде и защитата на интелектуална собственост, за да бъдат защитени по най-добрия начин интересите на изобретателите от Софийския университет. Силно се надяваме това, което изредих, да задържи най-добрите учени тук, да привлечем други и да продължим да се развиваме.
- Успявате ли да задържите учени, особено младите, което сякаш е голям проблем?
- Това не е лесна задача, справяме се с променлив успех с нея. Основните проблеми са познати до болка: ниските заплати и недостатъчното финансиране на научната дейност, за което говорих по-горе. Не всички млади учени напускат, обаче имаме редица примери за способни млади учени, които остават в България. От 2009 г. насам пет учени от университета са получили голямата награда "Питагор" на МОН за най-добър млад учен - от Факултета по химия и фармация, Физическия и Биологическия факултет на Софийския университет. Има способни млади учени, които остават да работят тук, има и такива, които, след като завършат тук и станат доктори, заминават за чужбина като постдокторанти, след това се връщат и продължават да се развиват в България. Защото освен недостатъци оставането тук има и предимства.
- Какви са те?
- Понеже аз самият след повече от десет години работа в западноевропейски университети се върнах в България, мога да кажа какви са предимствата от личен опит. В България по-лесно се прави научна група, по-лесно се мотивират младите хора, по-лесно е да ги убедиш да ти повярват, особено когато си се върнал и си им дал личен пример. В зависимост от това къде по света е човек, може да се сблъска с редица пречки. Особено в Западна Европа. В САЩ е по-различно, има по-голяма свобода и по-малко предубеденост. В България е много по-лесно да запалиш младите хора, да ги убедиш да работят с теб, а освен това си у дома си. Аз успях сравнително бързо да създам сериозна по размер група от млади учени, която извършва разнообразни и интересни научни изследвания. Ако човек е искрен и желае да се занимава сериозно с наука, може да убеди младите хора и те да му повярват.
- Какъв тип изследвания на Софийския университет най-вече интересуват бизнеса?
- Основните приложни резултати, които биха били от интерес за бизнеса, са от четири факултета, но не се ограничават само до тях. Сред тях е Факултетът по химия и фармация, който има сериозни постижения в науката за нови функционални материали и във фармакологията - изследвания, насочени към лекарства. Други факултети, които разработват приложни изследвания, са Физическият, където например се разработват различни методи за изследвания на свойствата на материалите, иновативни лазерни технологии и нови методи за радиационна защита, Биологическият с изследвания в областта на биотехнологиите и генетиката, а също така и Факултетът по математика и информатика, който има много сериозни връзки с всички големи софтуерни компании, които имат клонове в България, както и с много български софтуерни компании. Те работят по съвместни проекти, които компаниите им задават, имат и свои собствени разработки, които предлагат. Но сътрудничеството не се ограничава само до тези факултети. Хуманитарните факултети също имат иновативни разработки, които касаят бизнеса в по-общ план, не само индустрията.
- Имаше една идея на ректора на СУ проф. Анастас Герджиков заплащането на преподавателите да се диференцира според научните резултати. Реализира ли се тя?
- Това е много интересна идея, която силно се надявам да се осъществи. Досега заплащането се определяше единствено въз основа на преподавателската натовареност и беше до голяма степен изравнено. Сега, ако бъдат приети новите идеи, диференцирано заплащане ще се въведе на базата на научните резултати, които ще се точкуват по определена система. Така хората, които произвеждат повече научни резултати, ще бъдат възнаградени и финансово, а от друга страна ще могат да се освободят от част от преподавателската си натовареност, за да имат повече време за научни изследвания и иновации. Вече официално предстои да бъдат изработени на държавно ниво и критерии за изследователските университети, които бяха въведени наскоро с промените в Закона за висшето образование. Ние сме един от тези университети де факто, надявам се това скоро да стане и де юре. И се надявам, че тези университети ще получат малко по-добро финансиране, за да могат да поддържат научния си капацитет и да го развиват. Това ни изпълва с умерен оптимизъм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
