Черно vs. Бяло море - мачът на сезона

• Над 1,6 млн. българи ще почиват в следващите месеци, 53% ще изберат родните плажове
• Че­ти­ри раз­ли­ки меж­ду на­ши­те и гръц­ки­те ку­рор­ти и кой сип­ва кат­ра­на в ка­ца­та с мед

Къ­де ще оти­дат на по­чив­ка бъл­га­ри­те та­зи го­ди­на - на Чер­но или на Бя­ло мо­ре? Спо­рът за­що тряб­ва да се пред­по­че­те ед­на­та дес­ти­на­ция, а не дру­га­та, раз­па­ли страс­ти­те ка­то на фут­бол­но дер­би.

Ми­нис­тъ­рът на ту­риз­ма Ни­ко­ли­на Ан­гел­ко­ва при­зо­ва за под­кре­па на бг ту­риз­ма, но в мо­мен­та, в кой­то гра­ни­ци­те на Гър­ция бя­ха от­во­ре­ни на 15 юни, 15 000 на­шен­ци се юр­на­ха към юж­на­та ни съ­сед­ка. Част от тях оти­ват на ра­бо­та в ку­рор­ти­те или по ни­ви­те на ком­ши­и­те, как­то ка­за Ва­ле­ри Си­ме­о­нов, дос­та от ко­ли­те бя­ха с ру­мън­ски но­ме­ра, но и мно­го бъл­га­ри се за­пъ­ти­ха ди­рек­тно към пла­жо­ве­те. Опаш­ки­те про­дъл­жи­ха и през след­ва­щи­те дни, със си­гур­ност нап­ли­вът ще е още по-го­лям през уи­кен­да. Спо­ред ра­бо­те­щи в ту­риз­ма, ре­зер­ва­ци­и­те са нап­ра­ве­ни още пре­ди пан­де­ми­я­та от COVID-19.

В съ­що­то вре­ме у нас ту­ро­пе­ра­то­ри, хо­те­ли­е­ри, ек­скур­зо­во­ди и шо­фьо­ри на ту­рис­ти­чес­ки ав­то­бу­си из­ля­зо­ха на по­ре­ден про­тест, в кой­то нас­то­я­ват за под­кре­па, тъй ка­то ко­ро­нак­ри­за­та нап­ра­во по­то­пи бран­ша. И до­ка­то дру­ги сек­то­ри се въз­ста­но­вя­ват, ма­кар и бав­но - ка­то рес­то­ран­ти­те и за­ве­де­ни­я­та, ко­и­то по­лу­чи­ха 9% Д­ДС, то за ра­бо­те­щи­те в ту­риз­ма евен­ту­ал­ни при­хо­ди не се очак­ват ско­ро.

Тран­спор­тни­ят ми­нис­тър Ро­сен Же­ляз­ков обе­ща гран­то­ве за ав­то­бус­ни­те пре­воз­ва­чи, а со­ци­ал­ни­ят - Де­ни­ца Са­че­ва, мяр­ка­та 60 на 40 да ста­не 80 на 20 и в ту­риз­ма от 1 юли.

Пре­ми­е­рът Бой­ко Бо­ри­сов оба­че ре­а­ги­ра гнев­но: "Ред­но ли е да да­ва­ме па­ри, а пла­те­жос­по­соб­ни­те бъл­га­ри да оти­ват в Гър­ция? Ние да­ва­ме па­ри - ето, 60/40, но ди­а­ло­гът е с хо­ра­та - те тряб­ва да рек­ла­ми­рат. Из­би­рай­ки дру­ги ту­рис­ти­чес­ки дес­ти­на­ции, бъл­га­ри­те про­тес­ти­рат", обоб­щи си­ту­а­ци­я­та ми­нис­тър-пред­се­да­те­лят. По ду­ми­те му, ту­рис­ти­чес­ки­ят бранш тряб­ва да ка­же на хо­ра­та: "Ела­те, ри­ба­та ни е по-ху­ба­ва, по-пряс­на, хо­те­ли­те са ни по-чис­ти, по-си­гур­ни". "На­дя­вам се ту­рис­ти­чес­ки­ят ни бранш да прив­ле­че бъл­га­ри­те на на­ше­то мо­ре, а не с та­ка­ва ра­дост да ча­кат ре­ше­ни­е­то ни с Ми­цо­та­кис да от­во­рим гра­ни­ци­те", до­ба­ви Бо­ри­сов.

За­се­га ня­ма ста­тис­ти­ка кол­ко хо­ра са пъ­ту­ва­ли към род­ни­те ку­рор­ти през юни. Но ед­ва ли са мно­го за­ра­ди хлад­но­то вре­ме и ежед­нев­ни­те дъж­до­ве. Наг­ла­си­те ще ста­нат яс­ни през юли и ав­густ.

Над 1,6 ми­ли­о­на от пъл­но­лет­ни­те бъл­га­ри пла­ни­рат да по­чи­ват то­ва ля­то. Те са по-мал­ко спря­мо ми­на­ла­та го­ди­на, ка­то ос­нов­на­та при­чи­на за от­каз от ва­кан­ция е лип­са­та на фи­нан­со­ви въз­мож­нос­ти, со­чи про­уч­ва­не на со­ци­о­ло­ги­чес­ка­та аген­ция "Тренд", про­ве­де­но в пе­ри­о­да 1-7 юни сред 1008 ду­ши чрез ин­тер­вю "ли­це в ли­це". Спо­ред не­го мал­ко над по­ло­ви­на­та (53%) от пла­ни­ра­щи­те по­чив­ка ще из­бе­рат Бъл­гар­ско­то Чер­но­мо­рие.

Все­ки пе­ти дек­ла­ри­ра, че ще пъ­ту­ва в чуж­би­на, ка­то се от­чи­та спад спря­мо пред­ход­на­та го­ди­на (32%). Гър­ция про­дъл­жа­ва да е най-пред­по­чи­та­на­та чуж­дес­тран­на дес­ти­на­ция за ва­кан­ция от бъл­га­ри­те.

За раз­ли­ки­те меж­ду род­ни­те и гръц­ки­те ку­рор­ти е пи­са­но мно­го. Ето че­ти­ри ос­нов­ни, ко­и­то са фак­тор за вкар­ва­не­то на го­ло­ве в ед­на­та или дру­га­та вра­та:

1. На пър­во мяс­то, ком­ши­и­те ни би­ят с це­ли 13 676 км пла­жо­ве сре­щу око­ло 400 км у нас. Съ­се­ди­те ни имат око­ло 3000 ос­тро­ва и ос­тров­че­та, ка­то ед­ва 230 от тях са на­се­ле­ни. Бре­го­ве­те на Гър­ция се ми­ят от три мо­ре­та, ко­и­то са част от Сре­ди­зем­но - Йо­нийс­ко, Егейс­ко и Ли­бийс­ко. Кой не си меч­тае да ги оби­ка­ля с ях­та, да се къ­пе в проз­рач­ни­те тюр­ко­а­зе­ни во­ди, да се пе­че на при­каз­но кра­си­ви­те пла­жо­ве със си­тен бял пя­сък? Ня­ма та­къв чо­век.

Но има един съ­щес­твен проб­лем - та­зи меч­та изоб­що не е по джо­ба на ма­со­вия бъл­га­рин, осо­бе­но на то­зи, кой­то тряб­ва да за­ве­де на по­чив­ка же­на­та и де­ца­та. До­ри и да не си по­мис­ли за лук­соз­ни­те ос­тро­ви с ВИП ком­плек­си, а да из­бе­ре ня­кой от ку­рор­ти­те в най-ев­ти­на­та се­вер­на част на стра­на­та, смет­ка­та му в циф­ри ще е го­ре-до­лу съ­ща­та ка­то у нас, са­мо че в ев­ро. За­то­ва бъл­га­ри­те тръг­ват към юж­на­та ни съ­сед­ка с пъл­ни ба­гаж­ни­ци с до­ма­ти, крас­та­ви­ци, пръч­ки шпек са­лам и ра­кия. И са до­вол­ни, че мо­гат цял ден да ле­жат под ча­дъ­ра на пла­жа сре­щу ед­но фра­пе за 3 ев­ро. И ма­кар че уп­рав­ля­ва­щи­те в Гър­ция на­ма­ли­ха Д­ДС от 24 на 13% за въз­душ­ния, мор­ския и ав­то­бус­ния тран­спорт, как­то и за ка­фе­то и бе­зал­ко­хол­ни­те на­пит­ки в за­ве­де­ни­я­та, не е яс­но да­ли то­ва ще до­ве­де до по-нис­ки це­ни на про­дук­ти­те или ус­лу­ги­те, или те ще ос­та­нат неп­ро­ме­не­ни, а раз­ли­ка­та ще оти­де в джо­ба на те­зи, ко­и­то ги пред­ла­гат. В съ­що­то вре­ме хо­те­ли­те у нас, ко­и­то се ос­ме­ля­ват да от­во­рят въп­ре­ки очак­ва­ния срив на ту­рис­ти­те, за­ла­гат на по-нис­ки меж­ду 15 и 30% це­ни, за да прив­ле­кат по­ве­че гос­ти.

2. За бли­зо по­ло­ви­на­та на­се­ле­ние на Бъл­га­рия гръц­ки­те пла­жо­ве се оказ­ват по-бли­зо, от­кол­ко­то те­зи на род­но­то мо­ре. От Со­фия до Ку­ла­та се сти­га за три ча­са, след още час и не­що си на Ас­про­вал­та. Го­ре-до­лу тол­ко­ва се пъ­ту­ва и до Бур­гас. Са­мо на 50 км от гра­ни­ца­та през Ма­ка­за е злат­ни­ят пя­сък на Фа­на­ри, кой­то за жи­те­ли­те на Юго­из­точ­на Бъл­га­рия е ка­то у до­ма. В съ­що­то вре­ме се­вер­но­то ни Чер­но­мо­рие, осо­бе­но над Бал­чик, е сла­бо по­се­ща­ва­но за­ра­ди лип­са­та на ма­гис­тра­ла. Там има прек­рас­ни пла­жо­ве, ко­и­то ос­та­ват пус­ти, за­що­то пъ­ту­ва­не­то до тях от­не­ма над 7 ча­са. Рад­ват им се пре­дим­но ру­мън­ци­те.

3. То­ва, ко­е­то драз­ни мно­го бъл­га­ри­те, е, че за раз­ли­ка от гър­ци­те, ко­и­то не си и по­мис­лят да вди­гат сгра­ди над 2-3 ета­жа в ку­рор­ти­те си, у нас ма­со­во се из­ля бе­тон, кой­то те ка­ра да се чу­диш на мо­ре ли си, или в ня­кой ме­га­по­лис. За­то­ва хо­ра­та със зъ­би и нок­ти бра­нят мал­ко­то ос­та­на­ли не­зас­тро­е­ни мес­та, а ко­га­то ин­сти­ту­ци­и­те се пра­вят на "ни чу­ли, ни ви­де­ли" за не­за­кон­ни пос­трой­ки, то­ва раз­пал­ва по­жа­ри от гняв. Скан­да­ли­те до­пъл­ни­тел­но от­блъс­кват съ­на­род­ни­ци­те ни от род­но­то мо­ре, осо­бе­но ако не виж­дат въз­да­ва­не­то на спра­вед­ли­вост.

4. Ос­нов­но­то, ко­е­то мно­го от ра­бо­те­щи­те в ту­риз­ма тряб­ва да на­у­чат от гър­ци­те, е как да се от­на­сят с кли­ен­ти­те. "Мак­си­ма­та на ком­ши­и­те е: "Па­ри­те да му взе­меш и дра­го да му ста­не". Ние оба­че не го уме­ем, каз­ва ту­ро­пе­ра­то­рът Та­ня Ве­ли­но­ва, ко­я­то от го­ди­ни ра­бо­ти с гръц­кия па­зар. "Кли­ен­тът в Бъл­га­рия ви­на­ги смя­та, че с не­що е още­тен. То­зи, кой­то пре­дос­та­вя ус­лу­га­та, пък ви­на­ги е на мне­ние, че е нап­ра­вил не­що, ко­е­то стру­ва по­ве­че", до­ба­вя тя.

По мо­ре­то ни са мно­го по­ве­че мес­та­та, на ко­и­то пос­ре­щат с вни­ма­ние, об­гриж­ват, ка­рат те да се чув­стваш спе­ци­а­лен и да се вър­неш пак. Но за съ­жа­ле­ние не са из­клю­че­ни и сблъ­съ­ци­те с та­ри­ка­ти, ко­и­то из­мис­лят вся­как­ви на­чи­ни, за да ти из­мък­нат ня­кол­ко лев­че­та по­ве­че, без да си да­ват смет­ка, че ще те про­го­нят за­ви­на­ги от хо­те­ла, пла­жа или рес­то­ран­та си.

А ло­ши­те при­ме­ри са ка­то лъ­жи­ца­та кат­ран в ка­ца­та с мед. И един сти­га, за да съ­си­пе уси­ли­я­та на хи­ля­ди. А и хей­тъ­ри­те са мно­го по-гръ­мог­лас­ни от хо­ра­та с по­зи­тив­на наг­ла­са.

Да се на­дя­ва­ме, че пан­де­ми­я­та с COVID-19 и про­ва­ле­ни­ят се­зон 2020 мо­же да се ока­жат ка­тар­зис за оне­зи от ту­рис­ти­чес­кия бранш, ко­и­то са свик­на­ли да се от­на­сят към кли­ен­та ка­то към ко­кош­ка за ску­ба­не. Да ги на­ка­рат да осъз­на­ят, че най-важ­но­то е доб­ро­то от­но­ше­ние. И от то­ва ще спе­че­лят не са­мо те, но и ко­ле­ги­те им от съ­сед­ния ку­рорт, как­то и ця­ла­та дър­жа­ва, ако по­ве­че от па­ри­те на бъл­га­ри­на ос­та­ват в нея. Да­но го про­у­ме­ят.

Ан­гел­ко­ва очак­ва гер­ман­ски пен­си­о­не­ри през ок­том­ври

Лет­ни­ят се­зон да се удъл­жи до края на ок­том­ври, ка­то в сре­да­та на юли ще пот­вър­дим до­къ­де са стиг­на­ли пре­го­во­ри­те за то­ва, съ­об­щи ми­нис­тъ­рът на ту­риз­ма Ни­ко­ли­на Ан­гел­ко­ва. Тя очак­ва през есен­та у нас да дой­дат на мо­ре гер­ман­ци за ле­че­ние по ли­ния на тях­на­та здрав­на ка­са, с ко­я­то има до­го­вор­ка още пре­ди COVID-19, но за­ра­ди пан­де­ми­я­та гос­ти­те не са дош­ли.

До края на сеп­тем­ври очак­ва­ме на ле­ти­ще Бур­гас да кац­нат 10 600 чар­тъ­ра, а във Вар­на - 6400. На 25 юни стар­ти­рат пър­ви­те по­ле­ти от Ни­дер­лан­дия, Гер­ма­ния и Пол­ша, ка­за Ан­гел­ко­ва. Спо­ред ми­нис­тъ­ра то­ва е спад с 35 на сто спря­мо пред­ход­на­та го­ди­на. Тя приз­на, че спо­ред ор­га­ни­за­ци­и­те на биз­не­са от Злат­ни пя­съ­ци и Слън­чев бряг, бли­зо 40 на сто от хо­те­ли­те ня­ма въ­об­ще да от­во­рят вра­ти за ту­рис­ти през то­ва ля­то.

Ту­риз­мът не е са­мо шез­лон­ги и ча­дъ­ри

Ос­нов­ни­те уси­лия за спа­ся­ва­не на се­зо­на на ми­нис­тъ­ра на ту­риз­ма Ни­ко­ли­на Ан­гел­ко­ва бя­ха на­со­че­ни към кон­це­си­о­не­ри­те на пла­жо­ве­те, за да ги на­ка­ра да пред­ла­гат нор­мал­ни це­ни на ча­дъ­ри­те и шез­лон­ги­те. Ре­зул­та­тът е, че та­зи го­ди­на ще има пла­жо­ве без па­ри, а на по­ве­че­то сян­ка­та ще стру­ва зна­чи­тел­но по-мал­ко. Раз­ду­ти­те це­ни на плаж­ни­те съ­о­ръ­же­ния бя­ха един от драз­ни­те­ли­те на бъл­га­ри­те, ко­и­то из­би­рат по­чив­ка в род­ни­те ку­рор­ти.

За­е­ти­те в ту­рис­ти­чес­кия бранш оба­че нас­то­я­ват и за по­ве­че рек­ла­ма и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на род­ни­те за­бе­ле­жи­тел­нос­ти.

"Ту­риз­мът не е са­мо шез­лон­ги и ча­дъ­ри, тряб­ва да се обър­не вни­ма­ние и на дру­ги­те ви­до­ве - кул­ту­рен, СПА, кон­гре­сен и т. н. За­що­то вся­ко ев­ро, вло­же­но в то­зи сек­тор, до­кар­ва по­ло­вин ев­ро в свър­за­ни­те с не­го от­рас­ли", ко­мен­ти­ра Да­ни­е­ла Сто­е­ва, пред­се­да­тел на АБ­ТТА.

"Се­вер­на Ма­ке­до­ния, Гър­ция и Тур­ция пра­вят от ка­мъ­ни­те ис­то­рия. А ние пра­вим от ис­то­ри­я­та ка­мъ­ни, за­що­то ня­ма­ме про­фе­си­о­нал­ни ръ­ко­вод­ни кад­ри", твър­дят ек­скур­зо­во­ди­те. Те са на мне­ние, че ако Бъл­га­рия, ко­я­то е стра­на­та с най-древ­на ис­то­рия в Ев­ро­па, за­ло­жи на кул­тур­ния ту­ри­зъм, ня­ма да има рав­на. Но све­тът тряб­ва да уз­нае за на­ше­то кул­тур­но нас­лед­ство чрез доб­ре нап­ра­ве­на рек­ла­ма. И то­га­ва по­ве­че хо­ра ще по­ис­кат да го ви­дят. То­ва оба­че не се слу­чи и за то­зи се­зон.

70% по-мал­ко чуж­ден­ци ще дой­дат

На ле­ти­ща­та Вар­на и Бур­гас за­па­зе­ни­те по­ле­ти са с око­ло 70% по-мал­ко спря­мо пред­ход­ния пе­ри­од, ко­е­то на­пъл­но раз­би­ра­е­мо на фо­на на кри­за­та, ка­за ми­нис­тъ­рът на ту­риз­ма Ни­ко­ли­на Ан­гел­ко­ва. Прог­но­зи­те на ту­рис­ти­чес­кия бранш се при­пок­ри­ват. Те съ­що очак­ват с око­ло 70 на сто по-мал­ко чуж­ден­ци у нас. Съ­щес­тве­ни спа­до­ве ще има на гос­ти­те от Гер­ма­ния, Ве­ли­коб­ри­та­ния и Ру­сия. Пър­ви­ят чар­тър с бра­туш­ки - на рус­кия те­ро­пе­ра­тор ANEX Tour, ще кац­не на бур­гас­ко­то ле­ти­ще евен­ту­ал­но на 3 ав­густ. Очак­ва­ни­я­та са на то­зи па­зар спа­дът да е с 25-30%. Но мо­же и да е по­ве­че ка­то се има пред­вид, че Пу­тин съ­що на­сър­ча­ва сво­и­те съг­раж­да­ни да под­кре­пят род­но­то, ка­то по­чи­ват на Крим.

850 000 чуж­ди ту­рис­ти ня­ма да от­сед­нат в ку­рор­ти­те око­ло Бур­гас то­ва ля­то. По­ве­че­то хо­те­ли по Юж­но­то Чер­но­мо­рие ще ос­та­нат зат­во­ре­ни по­ра­ди ви­со­кия брой ану­ла­ции, е мне­ни­е­то на Иван Ива­нов, пред­се­да­тел на Бур­гас­ка­та ре­ги­о­нал­на ту­рис­ти­чес­ка ка­ма­ра. Доб­ра но­ви­на дой­де от TUI, но тя не до­не­се мно­го свет­ли­на в ту­не­ла - ту­ро­пе­ра­то­рът пред­ло­жи от юли раз­лич­ни дес­ти­на­ции, сред ко­и­то Бъл­га­рия, но ще опе­ри­ра с око­ло 30% от ка­па­ци­те­та си. За­ра­ди лип­са­та на кли­ен­ти, за­си­ле­ни­те мер­ки за хи­ги­е­на, ко­и­то тряб­ва да при­ло­жат, и рис­ка да се ока­жат с пер­со­нал под ка­ран­ти­на, го­ля­ма част от хо­те­ли­те по мо­ре­то въ­об­ще ня­ма да от­во­рят през ля­то­то. По­доб­ни на­ме­ре­ния ве­че об­я­ви­ха го­ле­ми ком­плек­си ка­то Слън­чев ден и Ри­ви­е­ра, пи­са "Труд".

Бли­зо 2 ми­ли­ар­да ев­ро при­хо­ди от чуж­ди ту­рис­ти ня­ма да вля­зат у нас то­ва ля­то­то. До­ри и всич­ки бъл­га­ри да пред­по­че­тат бъл­гар­ско­то мо­ре за ва­кан­ци­я­та си, те ня­ма как да ге­не­ри­рат тол­ко­ва пос­тъп­ле­ния през юли и ав­густ - в чуж­би­на вся­ко ля­то пъ­ту­ва­щи­те ни съ­на­род­ни­ци хар­чат сред­но 500 млн. ев­ро, до­ка­то ид­ва­щи­те на мо­ре чуж­ден­ци ос­та­вят бли­зо 3 млрд. ев­ро за се­зон. 70 на сто от на­шия ту­ри­зъм се осъ­щес­твя­ва по мо­ре­то, ка­то чуж­дес­тран­ни­те ту­рис­ти са 80 на сто от по­чи­ва­щи­те там, каз­ва пре­по­да­ва­те­лят в Ико­но­ми­чес­ки­ят уни­вер­си­тет във Вар­на проф. Сто­ян Ма­ри­нов.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com