- Съветвам хората да се научат да прощават и да разберат каква е Божията воля за тях
- В свободното си време правя броеници и пиша книги, казва сестра Павла със светско име Руми Борисова
Руми Борисова беше кореспондент на вестник "Стандарт" за района на областите Перник и Кюстендил. В края на юни миналата година тя направи рязка промяна в живота си като стана монахиня Павла. Независимо от промяната на житейския път и дадените монашески обети, аз оставам журналист, макар и в малко по-различен смисъл от злободневното разбиране за тази професия, споделя сестра Павла.
- Човек най-лесно може да поправи живота си като пусне любовта в сърцето си
- Постоянно набъбва списъкът с имена, които споменавам в ежедневната си лична молитва
- Няма лошо да се погрижиш за тялото, но по същия начин трябва да дадеш и на душата си
- Сестра Павла, как обществено активен и медиен човек прави такава драстична промяна в живота?
- За хората, които ме познават, изненада няма. Това е призвание, вътрешна потребност и стремеж, който съм имала в себе си много години, но по една или друга причина не предприемах решаващата стъпка. Стана така, че преди три години се установих на работа в манастир и един ден осъзнах, че нямам време повече да отлагам това свое намерение. Отдаде ми се случай да поискам благословение за това и лично от Светейшия Български Патриарх Неофит. И просто направих необходимото. Според правилата на Църквата се изисква да изпиташ себе си за известно време като послушник в манастир. Трябва за себе си да разбереш дали си уверен, че ще можеш да продължиш живота си като монах, отказвайки се от съблазните на съвременния свят и посвещавайки се в служба на Бога. След това просто даваш своите монашески обети, които основно са три - послушание, нестяжение и целомъдрие, но имат своето дълбоко и многообхватно съдържание, което трябва да си осъзнал и заживял и преди да станеш монах. И така продължава животът ти с ново име и с повече усърдие под Божия взор.
- А как се избира новото име на монаха?
- Доколкото на мене ми е известно, има няколко начина за избор на монашеско име на новия калугер или калугерка. Възможно е той сам да пожелае какво име да му бъде дадено и обикновено това е името на неговия духовен наставник или на светец, когото замонашваният има за свой небесен покровител. Има и практика новото име на монаха да започва с първата буква от неговото име в света, но го определя духовният му старец. Често на новопостриганите се дават имена на монаси, които са обитавали манастира, в който те постъпват, за да се запази традицията. Така е и в моя случай, защото преди пострижението ми имаше решение да отида в манастир, където дълги години се подвизаваше, както е прието да се казва за монасите, легендарната в Пернишко игумения Павла, която всички наричаха с любов просто Баба Павла. Аз не знаех какво име ще ми бъде дадено при пострижението и така е прието - това не се обсъжда предварително. С радост приех името на свети апостол и евангелист Павел, защото викарият на Софийския митрополит - Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, който ме пострига за монахиня, наред с всички духовни напътствия и заръки, ми пожела да продължа да благовестя и като монахиня, както съм го правила като журналист. Познатите ми и някои близки още не свикват с новото ми име, но и това ще мине.
- Много години ти разказваше на читателите на "Стандарт" за манастирите и църковните празници в Пернишкия край и най-вече за Църногорския манастир. Къде се намираш сега?
- Все още се намирам в Църногорския манастир, където съм на послушание, както това се нарича за монасите. Административно се числя в женски манастир, защото няма как да съм част от мъжко монашеско братство. С Църногорския манастир "Св. безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци съм свързана от много време. През последните повече от 15 г. голяма част от времето и съзнанието ми е било посветено в помощ на манастира според силите и възможностите, дадени ми от Бога. Старала съм се с всичко, което мога да съм полезна на игумена архимандрит Никанор и на братството, на манастира и на многобройните гости, които го посещават, както и на публиката на "Стандарт". Но, ако е Божията воля, би трябвало да получа друго назначение според първоначалното решение.
- Как преминава денят ти като монахиня?
- Монасите имат свой ритъм на живот. Сутрин и вечер са задължителни личните молитвени правила в манастирската килия, както и участието в общата молитва по време на утринните и вечерните богослужения и литургиите. Това всъщност е и най-важната част от живота на монаха - да прекарва колкото може повече време в молитва и да се моли даже когато върши някаква работа с ръцете си. Тъй като нямам богословско образование, се старая постоянно да запълвам дефицита в познанието ми в тази област. С удоволствие чета и препрочитам 14-те послания на св. ап. Павел, чието име нося и всеки път научавам нещо ново.Манастирът, където съм на послушание, не е малък, но е като дома на всеки човек и има различни грижи по домакинството, част от които поемам. Поддържам сайта и страницата във фейсбук на манастира. Прието е монасите да имат някакво ръкоделие и като ми остане време, опитвам да правя броеници, които, за Слава Божия и моя радост, се харесват. Опитвам се да пиша, защото имам да довърша няколко проекта за книги, посветени на църкви и манастири.
- Значи все пак имаш и творчески планове?
- Ако е воля Божия, искам да разкажа за манастирите от Краището, в които през последните години бяха осъществени проекти, финансирани от Програмата за развитие на селските райони и за други духовни средища. На територията на днешната област Перник към момента съм преброила 51 манастира, съществували в различни времена. Имам подготвен материал за един от пернишките храмове, който едва сега - над 80 години след построяването, се изписва. Обмислям и някои биографични книги за български духовници. Направих блог "Материкон" и се старая всеки ден там да има нова публикация, поучителна за читателя. Налага ми се и да отделям време за отговори на въпроси, които хората ми задават през социалните мрежи, защото те разчитат на съветите ми като монахиня.
- За какво те питат хората?
- Беше ми доста необичайно, когато хората започнаха да търсят от мене духовни съвети. Не се чувствах достойна за тази тяхна откровеност, но осъзнах, че вероятно те имат нужда от разговор с духовно лице и се старая да оправдавам доверието. Най-често ми споделят проблеми, свързани със здравето, с отношенията в семейството и с децата. Искат практически съвети за живота и поведението в църквата. Питат какво ще ги посъветвам при някоя житейска ситуация. За мене това е ново, но някак си го приемам като отговорност да помогна с каквото мога. Така постоянно набъбва един дълъг списък с имена на хора, които споменавам в ежедневната си лична молитва.
- Какви са съветите, които даваш в такива случаи?
- Опитвам се да обясня, че е много важно да се научим да прощаваме, да не трупаме омраза в себе си, да не бързаме да осъждаме другия, а да търсим вината в себе си. Много важно е, особено за вярващите, да се уповават на Бога, да разберат каква е Неговата воля, защото единствено Господ знае кое е най-доброто за всеки от нас. Често става така, че собствените ни желания и въжделения не са полезни за нас, за да не кажа, че никак не са душеспасителни. И най-важното, на което ни учи Господ, е да обичаме. Ние сме на земята във временния си живот, за да следваме Бога и да се стремим да бъдем като Него. А Бог е любов. Спасителят Христос се роди от Дух Свети и Дева Мария и стана човек като нас, за да се жертва за всички човеци и да ги отърве, да отнеме от тях греха. На човека му е дадена свободната воля да се стреми всеки ден да изправя живота си, а това най-леко става като пусне любовта в сърцето си - да обича Господа, да обича близките си, да обича враговете си, да обича себе си. И когато се подхожда с любов, някак си всеки проблем се решава по-лесно. На всеки човек в сърцето му е дадено съкровеното съкровище на вярата, надеждата - упованието в Бога, любовта. Остава само да го намери, защото макар и да е в него, човекът не се ползва от това духовно богатство, а потребителски се стреми към неограничени материални блага.
- Значи ли това, че вече не те интересува злобата на деня? Четеш ли, слушаш ли новини?
- Те, новините, са около нас. И да не ги чета и слушам, научавам ги от хората, с които се срещам. Ако това е въпросът - знам какво става с вируса с корона, Ковид-19 не ме отмина. Но да си призная, политическата обстановка у нас и по света не ме вълнува особено.
- Това ще е твоят първи Великден като монахиня. Как ще посрещнеш празника и за какво са молитвите ти сега?
- В дните на Страстната седмица и постът, и молитвата са засилени. Господ ни дава възможност да преживеем с Него ден по ден страданията от последните дни, преди да се изкачи с кръста си на Голгота - така и ние вървим към своята Голгота и минаваме през изпитанията, устремени да заслужим вечния живот в Царството небесно. А с настъпването на светлите празници на Възкресението Христово идва радостта от победата над смъртта и надеждата за новото чисто начало. За повечето хора Великден е свързан с обилни трапези и много храна, със задоволяване на различни страсти. Няма лошо да се погрижиш за тялото, но така, както се стараеш да нахраниш, облечеш и задоволиш тленната опаковка на своята душа, така трябва да се грижиш и за самата своя душа. Моля се светлината на Христовото Възкресение да озари всеки човек и всеки да се удостои с чисто сърце да слави Господ Иисус Христос, победил със смъртта си смъртта и дарувал живот на положените в гроб.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
