Шес­ти­ца на из­пи­та е знак, че си сред­но гра­мо­тен

• Са­мо мис­ле­щи­ят чо­век е сво­бо­до­лю­бив, каз­ва пре­по­да­ва­те­лят Сла­во­мир То­мов в специално интервю пред вестник "Стандарт"
• Бъл­гар­ски­те уче­ни­ци скъ­са­ха с ху­ма­ни­тар­но­то об­ра­зо­ва­ние

На все­ки зре­лос­тен из­пит се за­поч­ва с ох­ка­не и вай­ка­не за те­ма­та, ко­я­то се е пад­на­ла на ма­ту­ра­та по ли­те­ра­ту­ра. За то­ва как се от­на­сят уче­ни­ци­те към "Чор­ба от гре­хо­ве­те на отец Ни­ко­дим", как­то и към са­мия ни език, "Стан­дарт раз­го­ва­ря с дъл­го­го­диш­ния пре­по­да­ва­тел по ли­те­ра­ту­ра Сла­во­мир То­мов, в мо­мен­та учи­тел в уче­бен цен­тър "Соф­ро­ний". То­мов е ав­тор на ня­кол­ко учеб­ни по­ма­га­ла по бъл­гар­ски език и ли­те­ра­ту­ра. 

• Не е ред­но ли­те­ра­тур­ни­те про­из­ве­де­ния да се учат са­мо на от­къ­си
• Ще има мно­го бе­ли лис­та на из­пи­та
• Мой ко­ле­га каз­ва на де­ца­та: "Уче­те бъл­гар­ски, за да вле­зе­те в Ан­глийс­ка­та, а пос­ле да емиг­ри­ра­те"
• Пре­би­ва­ва­не­то ми в сред­но­то учи­ли­ще ме на­ка­ра да сва­ля лет­ва­та. Но все пак има и дол­на гра­ни­ца

 

- Гос­по­дин То­мов, бе­ше ли по си­ли­те на аби­ту­ри­ен­ти­те раз­ка­зът на Елин Пе­лин, кой­то се пад­на на ма­ту­ра­та по ли­те­ра­ту­ра?

- За­ви­си по си­ли­те на кои аби­ту­ри­ен­ти. Има аби­ту­ри­ен­ти в лом­ски­те се­ла, в ня­кои ге­та в сто­ли­ца­та. Кол­ко­то и да не ис­кам да вли­зам в та­зи те­ма, ние има­ме жес­то­ки мал­цин­стве­ни проб­ле­ми. Има ня­кои учи­ли­ща, в ко­и­то съм­не­ния, тер­за­ния, ек­зис­тен­ци­ал­ни ком­плек­си са заб­ра­не­ни ду­ми и, ес­тес­тве­но, уче­ни­ци­те ня­ма как­во да ин­тер­пре­ти­рат от то­зи тек­ст. Но за мо­и­те уче­ни­ци, ко­и­то са от Ан­глийс­ка­та, от Нем­ска­та, от Тър­гов­ско-бан­ко­ва­та гим­на­зия и от ня­кои не чак тол­ко­ва прес­тиж­ни учи­ли­ща, та­зи те­ма е мно­го доб­ре фор­му­ли­ра­на, мно­го същ­нос­тна, с фи­ло­соф­ски ак­цен­ти. Не­ка не заб­ра­вя­ме, че те учат фи­ло­со­фия от де­ве­ти клас, та­ка че не мо­жем да ка­жем, че фи­ло­соф­ска­та проб­ле­ма­ти­ка би би­ла ди­ле­ма за ня­ко­го.

Друг е въп­ро­сът да­ли те въ­об­ще мо­гат да ин­тер­пре­ти­рат тек­сто­ве. В го­ля­ма­та си част те не уме­ят да ин­тер­пре­ти­рат ни­то ли­те­ра­тур­но­то про­из­ве­де­ние, ни­то све­та. За­то­ва ще има мно­го бе­ли лис­та на из­пи­та, мно­го пре­раз­ка­зи, и то нес­ко­по­са­ни. Спом­ням си око­ло 1998 г. как про­ве­ря­вах на ста­ри­те ма­ту­ри, къ­де­то се да­ва­ха по три те­ми - пър­ва­та обик­но­ве­но бе об­зор вър­ху не­чие твор­чес­тво, а тре­та­та за­дъл­жи­тел­но бе ин­тер­пре­та­ция на раз­каз. Про­ве­ря­вах ра­бо­та­та на ед­но мом­че в съ­сед­но­то про­фе­си­о­нал­но учи­ли­ще, ко­е­то то­га­ва се на­ри­ча­ше СПТУ. При тре­та­та те­ма то прос­то бе пре­пи­са­ло раз­ка­за на Йов­ков "Ин­дже". За­що­то те­ма­та бе "Ана­лиз на "Ин­дже", без да има пос­та­ве­на те­ма. Мом­че­то бе­ше ре­ши­ло, че ана­лиз е да пре­пи­шеш раз­ка­за без пра­во­пис­ни греш­ки. На то­ва аз, все още млад и нор­ма­лен учи­тел, на­пи­сах двой­ка. А не­го­ва­та пре­по­да­ва­тел­ка ме ви­ка и ме пи­та: "Тол­ко­ва ли не мо­жах­те да се ар­гу­мен­ти­ра­те да му на­пи­ше­те ед­на трой­ка, той е доб­ро мом­че". Аз й от­го­во­рих, че на Йов­ков трой­ка не мо­га да пи­ша. Той е пре­пи­сал Йов­ков, а кой съм аз, че да пи­ша трой­ки на Йов­ков?

- Уче­ни­ци­те раз­би­рат ли те­зи тек­сто­ве? Скуч­на ли им е кла­си­ка­та?

- Въп­ро­сът е не да­ли им е скуч­на, а по­нят­на ли им е. Мо­е­то по­ко­ле­ние го­во­ре­ше на език, бли­зък до кла­си­ка­та. И ние на 18-19 го­ди­ни не сме се въл­ну­ва­ли от Вап­ца­ро­ва­та "Вя­ра", или от ди­ле­ми­те на Яво­ров, или пък от то­ва как на­ро­дът ста­ва ве­лик чрез опи­я­не­ни­е­то си в "Под иго­то". Но то­зи език - на Бо­тев, Ва­зов, Вап­ца­ров, Яво­ров, ни бе­ше по-по­ня­тен. То­зи език, как­то каз­ва Ро­лан Барт, "ни го­во­ре­ше". Доб­ре, че не е жив Ро­лан Барт, за да дой­де тук и да ви­ди как на­ши­те два­най­се­ток­лас­ни­ци ези­кът на бъл­гар­ска­та ли­те­ра­ту­ра ве­че "не ги го­во­ри". Как­во ста­на с тях е въп­рос на на­уч­но из­след­ва­не, ко­е­то ни­кой не е нап­ра­вил.

По та­зи те­ма тряб­ва да пи­шат со­ци­о­ло­зи, кул­ту­ро­ло­зи, об­ра­зо­ва­тел­ни ек­спер­ти, но съм мал­ко скеп­ти­чен да­ли има та­ки­ва. Но всич­ки те би тряб­ва­ло да се про­из­не­сат по те­ма­та за­що бъл­гар­ски­те уче­ни­ци скъ­са­ха с ху­ма­ни­тар­но­то об­ра­зо­ва­ние, свър­за­но с бъл­гар­ския език. С ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии не са скъ­са­ли - до­ри и се­га мо­и­те уче­ни­ци ми по­ма­гат да из­пол­звам плат­фор­ми­те, тъй ка­то та­зи го­ди­на то­ва се на­ло­жи. Да, те са ком­пю­тър­но гра­мот­ни, те са си­гур­но и ико­но­ми­чес­ки по-гра­мот­ни от нас, зна­ят ве­ро­ят­но по­ве­че и чуж­ди ези­ци. Но в об­лас­тта на бъл­гар­ския език, на ис­то­ри­я­та, на фи­ло­со­фи­я­та, на на­ри­ча­ни­те ед­но вре­ме "ин­тер­дис­цип­ли­нар­ни ху­ма­ни­тар­ни прак­ти­ки", те изос­та­ват от то­ва, ко­е­то тряб­ва да бъ­де. Аз не при­ла­гам ви­сок кри­те­рий - пре­би­ва­ва­не­то ми в сред­но­то учи­ли­ще ме е на­у­чи­ло, че тряб­ва да сва­ля лет­ва­та. Сва­лил съм кри­те­рия, но и то­ва има кри­тич­на точ­ка - от­тук на­та­тък не мо­же да се от­стъп­ва. На­зад е са­мо сте­на, а до сте­на­та ни­кой не ис­ка да бъ­де.

И ако се вър­нем на въп­ро­са, за­то­ва те не уме­ят да ин­тер­пре­ти­рат ка­то ця­ло све­та в ли­те­ра­ту­ра­та. И се съз­да­ва бо­лез­не­на зо­на на нес­лу­че­ния ди­а­лог. А по но­ви­те прог­ра­ми те учат и ли­те­ра­ту­ра­та по нов на­чин, изу­ча­ват са­мо от­къ­си, за­що­то все­ки след­ващ об­ра­зо­ва­те­лен екип оле­ко­тя­ва прог­ра­ми­те. Не мо­жеш да учиш гла­ва от ро­ман, не мо­жеш да учиш част от по­е­ма и да твър­диш, че поз­на­ваш про­из­ве­де­ни­е­то. Тряб­ва твор­чес­тво­то на един ав­тор, епо­ха­та, кон­тек­сти­те да се изу­ча­ват. Ли­те­ра­тур­но­то об­ра­зо­ва­ние се раз­би­ва и то­ва го пра­вят по-гра­мот­ни хо­ра от мен, за­що­то ня­кой им е ка­зал да го пра­вят та­ка. Не об­ви­ня­вам кон­кре­тен ми­нис­тър, за­що­то в пос­лед­ни­те го­ди­ни ми­нис­три­те на об­ра­зо­ва­ни­е­то нап­ра­ви­ха мно­го за из­ди­га­не­то на прес­ти­жа на учи­те­ли­те. Мо­же да е ди­рек­ти­ва от Брюк­сел. Зна­е­те ли кое е най-го­ля­мо­то ли­це­ме­рие в бъл­гар­ско­то об­ра­зо­ва­ние в пос­лед­ни­те го­ди­ни - че пред­ме­тът "Бъл­гар­ски език и ли­те­ра­ту­ра" е на пър­во мяс­то. И в ма­ту­ри­те, и в днев­ни­ци­те. Най-ва­жен за изу­ча­ва­не в Бъл­га­рия в мо­мен­та е ан­глий­ски­ят език, още ли не го зна­ем? Все­ки ро­ди­тел у нас раз­би­ра под доб­ро об­ра­зо­ва­ние де­те­то му да учи ан­глий­ски. Не знам ро­ди­тел, кой­то под то­ва по­ня­тие да раз­би­ра де­те­то му да учи бъл­гар­ски език и бъл­гар­ска ли­те­ра­ту­ра. Мой ко­ле­га по то­зи по­вод каз­ва­ше: "Уче­те бъл­гар­ски език, за да мо­же да вле­зе­те в Ан­глийс­ка­та гим­на­зия и пос­ле да на­у­чи­те доб­ре ан­глий­ски, за да емиг­ри­ра­те".

- А не смя­та­те ли, че за то­зи на­чин на въз­при­я­тие на обу­че­ни­е­то по бъл­гар­ски при­чи­на е и про­фе­си­о­на­лиз­мът на бъл­гар­ски­те учи­те­ли?

- Аз мно­го ува­жа­вам ко­ле­ги­те си, но как ня­ма да се сва­ли про­фе­си­о­на­лиз­мът, след ка­то в оп­ре­де­лен пе­ри­од учи­тел­ска­та про­фе­сия ста­на неп­рес­тиж­на? И кой­то мо­же­ше да из­бя­га от учи­тел­ска­та про­фе­сия, се смя­та­ше за най-ус­пял. За ус­пял жур­на­лист мо­же­ше да се счи­та та­къв, кой­то е нап­ра­вил ин­тер­вю с ня­кой не­дос­тъ­пен по­ли­тик. За ус­пял фут­бо­лист - кой­то е вка­рал гол на "Ре­ал" - Мад­рид. А за ус­пял учи­тел - то­зи, кой­то е на­пус­нал учи­тел­ска­та про­фе­сия. Ня­ма да заб­ра­вя мои ко­ле­ги, ко­и­то ми каз­ва­ха в дър­жав­но­то учи­ли­ще, ко­га­то бях на 20 и ня­кол­ко го­ди­ни - "Бя­гай, до­ка­то е вре­ме. Ка­то ста­неш на 40, ня­ма да мо­жеш". Сми­съ­лът в оне­зи го­ди­ни бе да из­бя­гаш от та­зи сис­те­ма и ни­кой не пи­та­ше кой ще ос­та­не. Все­ки бе­ше заб­ра­вил, че та­зи сис­те­ма е мно­го важ­на. Не бих ис­кал да съм лас­ка­те­лен към се­гаш­но­то пра­ви­тел­ство, но то все пак нап­ра­ви ед­но ху­ба­во не­що - мал­ко пов­диг­на ав­то­ри­те­та на та­зи про­фе­сия. Ама тръг­на от мно­го  нис­ко ни­во, та­ка че не е нап­ра­ви­ло кой знае как­во.

- Има­те пред­вид па­ри­те?

- Не са­мо. Ние се се­тих­ме, че без об­ра­зо­ва­ние не мо­же. Но от на­ше­то на­чал­но при­се­ща­не до мо­мен­та, в кой­то ще бъ­дем убе­де­ни, че об­ра­зо­ва­ни­е­то е из­клю­чи­тел­но важ­но, тряб­ва да ми­нат мно­го го­ди­ни. И не знам да­ли ще ми­нат та­ка, как­то аз си ги пред­ста­вям, за­що­то то­ва е тру­ден и мъ­чи­те­лен про­цес.

За то­зи пе­ри­од ние из­клю­чи­тел­но за­не­ма­рих­ме и про­фе­си­о­нал­но­то си об­ра­зо­ва­ние. Но ли­те­ра­тур­но­то об­ра­зо­ва­ние не се случ­ва, за­що­то ве­че се нег­ли­жи­ра оче­вид­но и от дър­жа­ва­та, и от но­ви­те прог­ра­ми, и от ек­спер­ти­те. За­що Брюк­сел ще ни каз­ва как да пре­по­да­ва­ме соб­стве­на­та си ли­те­ра­ту­ра? Брюк­сел мо­же да ни каз­ва как се пре­по­да­ва ма­те­ма­ти­ка или ико­но­ми­ка. Но Брюк­сел да ни каз­ва как­ви стан­дар­ти да за­да­ва­ме в на­ше­то ли­те­ра­тур­но об­ра­зо­ва­ние - то­ва е аб­сурд. До­ри и рус­на­ци­те не го пра­ве­ха, ко­га­то бях­ме част от съ­вет­ска­та им­пе­рия.

- А как въз­при­е­ма­те  по­ня­ти­е­то "ком­пе­тен­тнос­ти", ко­е­то е във вся­ка вто­ра ду­ма от прог­ра­ми­те?

- Ком­пе­тен­тност в по­ле­то на бъл­гар­ския език е то­ва - да мо­жеш все­ки тек­ст да го офор­миш доб­ре. Да се из­ра­зя­ваш на бъл­гар­ски език. За­що­то Жан-Фран­соа Ли­о­тар е ка­зал, че с нах­лу­ва­не­то на тех­но­ло­ги­и­те има ед­на ог­ром­на опас­ност - ези­кът да обед­нее, да ста­нем по-нег­ра­мот­ни, а ме­ди­и­те без­ми­лос­тно да ма­ни­пу­ли­рат на­ше­то мне­ние. То­ест има но­во "овар­ва­ря­ва­не". Има Фейс­бук език, кой­то за мен е бе­ден. Ня­кой мо­же да ка­же, че съм рет­рог­ра­ден, но от 30 го­ди­ни мо­я­та ра­бо­та е да съз­да­вам усе­ща­не­то, че ко­га­то имаш бо­гат език, си бо­гат.

Ние има­ме език от де­ве­ти век, а не за­чи­та­ме сво­я­та кул­тур­на уни­кал­ност. За­що, как­то каз­ва­ше един пре­ди­шен об­ра­зо­ва­те­лен ми­нис­тър, е по-важ­но да мо­же да пра­ви пре­зен­та­ции и да из­кар­ва па­ри, от­кол­ко­то да е про­чел Бал­зак, Иван Ва­зов, Ди­ми­тър Ди­мов. Ли­те­ра­тур­но­то об­ра­зо­ва­ние е са­мот­но за­ни­ма­ние, за­що­то уче­ни­ци­те не вяр­ват в то­ва, че тек­стът тряб­ва да се про­че­те. Вяр­ват, че тряб­ва да се ви­ди в Уи­ки­пе­дия, а там се виж­дат по­вър­хнос­тни не­ща, или скан­дал­ни, или жъл­ти. Да не го­во­рим, че се виж­дат и не­вер­ни не­ща. За­ни­ма­ни­я­та по ли­те­ра­ту­ра за­поч­ват от ни­во про­че­тен тек­ст. Кой аби­ту­ри­ент ще про­че­те це­лия "Тю­тюн"? Ве­че има из­да­тел­ства, ко­и­то пуб­ли­ку­ват ре­зю­ме­та на ро­ма­ни. Та­ка ли­те­ра­ту­ра не се учи. И мно­го от въп­ро­си­те на ма­ту­ра­та се свеж­дат до то­ва - да свър­жеш ав­тор, про­из­ве­де­ние и ге­рой. Как­во ка­то зна­еш кой е на­пи­сал "През чу­ма­во­то"? А важ­но­то е да зна­еш как­во е на­пи­са­но­то, как е въз­при­е­ма­но по оно­ва вре­ме, как се е раз­ви­ло през го­ди­ни­те. За­що­то ли­те­ра­ту­ра­та, как­то каз­ва и проф. Ва­ле­ри Сте­фа­нов, е спо­соб­нос­тта да ин­тер­пре­ти­раш све­та око­ло се­бе си. И да не си под­влас­тен на то­ва, ко­е­то ти на­саж­дат или на то­ва, с ко­е­то те ма­ни­пу­ли­рат. Ли­те­ра­тур­но­то об­ра­зо­ва­ние съз­да­ва сво­бо­до­лю­би­ви хо­ра. Ге­ор­ги Гос­по­ди­нов каз­ва, че че­тя­щи­ят чо­век е кра­сив, а аз бих ка­зал, че мис­ле­щи­ят чо­век е сво­бо­до­лю­бив. Аз до­ри не се рад­вам, ко­га­то мой уче­ник из­кар­ва пе­ти­ца на ма­ту­ра­та - шес­ти­ца­та е го­ре-до­лу знак, че си сред­но гра­мо­тен. Кри­те­ри­и­те при ма­ту­ра­та са та­ки­ва, че тряб­ва да каз­ват "го­ре-до­лу об­на­деж­да­ващ - 6", "по­но­сим - 5", а на­до­лу да не го­во­рим.

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com