Разделянето на правата в църквата на Божи гроб, определено с фермана от 1757 г., било препотвърдено през 1852 г. и получило названието "Статуквото на Светите земи".
ВИЖ ОЩЕ: Тайната история на църквата на Божи гроб. Факти, които не знаем
Оттогава до ден днешен правата и задълженията, положени в Статуквото, се спазват от всички власти, под чиято юрисдикция са се намирали Светите земи - от британците в подмандатната Палестина, Йордания и понастоящем от Израел. Като най-ярък символ на Статуквото (нищо да не се мести, ремонтира и променя в храма без съгласието на шестте деноминации) до наши дни е останала т.нар. "Неподвижна стълба".
ВИЖ ОЩЕ: Чудото на Божи гроб. Защо Благодатният огън се носи в кандило
Това е дървена стълба, стъпила върху корниза и водеща към десния прозорец на храма, който е във владение на Арменската апостолическа църква. Кога точно се е появила на фасадата не е известно, но е изобразена в гравюрата на францисканския монах Елиезер Хорн, нарисувана през 1728 г.. Стълбата е собственост на арменските православни и само те могат да я ползват като излизат през прозореца на корниза над храма по време на големите религиозни празници.
Съществуват няколко версии за това как се е появила, за да стане не само неизменна част от фасадата на църквата, но и по думите на папа Павел VI, казани при посещението му на Божи гроб през 1964 г. - "видимия символ на разкола в християнството".
Първата версия е, че монасите от арменската църква са използвали корниза и стълбата, за да вдигат вода и провизии, необходими им за да съществуват в храма. Това се правело, за да не напускат светата обител и по този начин си спестявали таксите, които османските власти вземали от всеки, който влизал в храма. Отляво на входа се намирала пейка, на която седели турските стражари, събиращи входната такса "каффар" в размер на 500 гроша. Така някои арменски монаси не излизали с години от храма, за да си спестят излишния разход.
Друга версия гласи, че монасите предпочитали да не излизат навън, защото за да достигнат до помещенията с прозорците на втория етаж, се налагало да преминат през територията на Гръцката православна църква, а това не винаги било възможно, имайки предвид обтегнатите отношения между двете деноминации. Затова някои от тях не напускали стаите си с месеци.
Третата версия утвърждава, че на корниза монасите са отглеждали зеленчуци и цветя и затова е трябвало да имат постоянен достъп до него.
Последната версия, подкрепена и от британската полиция, поддържала реда в Светите земи по времето на подмандатната Палестина, гласи, че корнизът е използван като своеобразна тераса по време на религиозни празници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
