Защо Сърбия и Черна гора гонят посланиците си

Напрежението около националната идентичност все още преследва малката балканска нация

Защо Сърбия и Черна гора гонят посланиците си | StandartNews.com

В събота Черна гора и Сърбия експулсираха взаимно посланиците си, заявиха външните министерства на двете страни. Това е ход, който може допълнително да влоши и без това напрегнатите отношения между две бивши югославски републики, предават AFP и Агенция "Фокус".

Подгорица обяви сръбския посланик Владимир Божович за персона нон грата за "намеса във вътрешните работи на Черна гора", се казва в изявление на външното министерство, позовавайки се на забележки, които той е направил за историята.

Непосредствено след това Сърбия заяви, че посланикът на Черна гора в Белград Тарзан Милошевич е получил 72 часа за да напусне сръбската столица.

Черна гора обяви независимост от Сърбия през 2006 г., но напрежението около националната идентичност все още преследва малката балканска нация.

В петък Божович нарече събранието от 1918 г., което решава Черна гора да загуби своята независимост и да се присъедини към Сърбия и да стане част от Кралството на сърбите, хърватите и словенците, „освобождение“.

Това беше "свободен израз на волята на хората да се обединят с братска Сърбия", каза той на среща на асоциация, представляваща черногорските сърби.

"Божович по най-прекия начин омаловажи държавата, която му даде дипломатическо гостоприемство", заяви външното министерство в Подгорица.

През 2018 г. черногорските депутати приеха резолюция, която символично отменя решенията на събранието от 1918 г.

Отношенията между двете съседки се изостриха още повече, тъй като три опозиционни коалиции - доминирани от просръбския националистически лагер - спечелиха мнозинство на изборите през август.

След изборите привържениците на просръбската коалиция се събираха дни наред, за да празнуват, развяваха сръбски знамена и скандираха националистически песни.

Изборите се проведоха в година, която започна с големи протести заради закон, който може да даде на Подгорица собствеността върху манастири, управлявани от базираната в Белград Сръбска православна църква.

Президентът Мило Джуканович използва силната реакция по въпроса за църквата, за да разпали страховете за заплаха за независимостта на Черна гора, обвинявайки църковните лидери, че се опитват да "сърбизират" Черна гора.

Етническите сърби съставляват 29 процента от населението на Черна гора, което общо наброява около 620 хиляди души , показват официални данни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай