Тръгна дело за военния преврат в Турция

Тръгна дело за военния преврат в Турция | StandartNews.com

Анкара. Исторически съдебен процес за извършването на военния преврат в Турция на 12 септември 1980 г. започва в анкарски съд за тежки престъпления, предаде Анадолската агенция. Подсъдими са седмият турски президент Кенан Еврен, който по времето на преврата беше началник на Генералния щаб, и ген. Тахсин Шахинкая, тогава командващ турските военновъздушни сили. Еврен и Шахинкая са съответно на 94 и 86 години.

В обвинителния акт се настоява за присъди доживотен затвор със строг тъмничен режим за двамата заради опит за цялостно или частично променяне или премахване на конституцията, както и за анулиране или незачитане на работата на парламента.

Осем политически партии, в т.ч. управляващата Партия на справедливостта и развитието, основната опозиционна сила - Народнорепубликанската партия, и Партията на националистическото действие, а също министерският съвет, много неправителствени организации и близо 340 души заявиха, че ще бъдат тъжители по случая.

Превратът от 12 септември 1980 г., оглавяван от Еврен, е третият военен преврат в историята на съвременна Турция. След него армията имаше още една намеса, когато през 1997 година военните принудиха ислямисткото правителство на Неджметтин Ербакан да подаде оставка.

Конституционна реформа, одобрена на референдум през септември 2010 година, откри пътя за съдене на ръководителите на военния преврат. Дотогава турската конституция, съставена под влияние на военните и приета през 1982 г., съдържаше член, който предпазваше Кенан Еврен и извършителите на преврата от евентуално съдебно преследване.
 
През 1980 г. генералите завзеха властта след години на политически стълкновения, отнели живота на стотици хора. В продължение на три години след преврата Турските въоръжени сили ръководеха страната чрез Съвет за национална сигурност, преди демокрацията да бъде възстановена.
 
Общо 650 000 души бяха задържани през този период, а досиетата на 1 683 000 души се пазеха в полицейските участъци. 230 000 души бяха съдени по 210 000 дела, главно по политически причини. Освен тях 517 души бяха осъдени на смърт, а срещу 7000 бяха повдигнати обвинения за престъпления, наказвани със смъртна присъда. 50 от осъдените бяха екзекутирани. В резултат на лошите условия и изтезанията в затворите още 299 души починаха по време на лишаването от свобода.


Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай