Ню Йорк. Опустошителният ураган Санди събуди най-мрачните представи за края на света. Милиони жители на САЩ се почустваха като герои на филма "След утрешния ден". Сред тях има и много българи. Ето какво разказа пред агенция Стандарт Нюз Кристина Велинова, която живее в Стейтън Айлънд, най-южната точка на щата Ню Йорк.
Подготовката за урагана беше много добра, даже на момнети ми се струваше, че се създава излишна паника, което за съжаление не се оказа така. От неделя вечерта спряха градският транспорт - това е нещо нечувано за многомилионен Ню Йорк. Затвориха се всички магазини, училища, тези от крайбрежните райони се евакуираха. Ню Йорк опустя. Всеки се скри в дома си като мишка в дупка и зачака. Аз с мъжа ми и двете ни деца - също.
Не бяхме много уплашени - нашата къща е на хълм, не подлежехме на евакуация, бяхме пресметнали, че водата няма да се качи до нас.
В подеделник времето беше лошо, вятърът силен и на тласъци, премесен с дъжд. Но най-страшното все още предстоеше. Към 8 часа вечерта се започна. Токът започна да угасва за по няколко секунди и пак се включваше.
Вятърът застърга по покрива
Дървото зад къщата ни се клатеше из корен, мислехме че ще падне. Тогава 6-годишният ми син му направи "магия" и то все пак не падна, но се прости и единия си голям клон. Към 10 часа вечерта токът окончателно угасна. Нямахме телевизия и интернет, можех да ползвам само терлефонния интернет за връзка със света още 1 час, след което той също отказа. Децата вече бяха заспали, а аз не смеех да мигна, защото звуците от покрива хич не ми харесваха. Чуваше се едно много страшно скърцане и тропане, все едно покривът ще отлети. А спалнята със спящите ми дечица е точно под него. Прозорците ни се южни, вятърът беше източен, затова удари дитектно по тях не се усещаха. Но беше страшно! Усетих, че леко се паникьосвам, въпреки, че не съм от най-страхливите. Това беше по време на урагана...
Във вторник сутринта погледнах през прозореца
видях птички и разбрах, че най-страшното е минало
По-късно излязохме да огледаме наоколо - предимно крайбрежните части. Мостовете не работеха, магазини, ресторанти - всичко беше затворено. Голяма част от острова беше без електричество.
Крайбрежните райони - тези, в които се стремят да живеят по-заможните заради красивата гледка към океана, са в окаяно състояние. Хората се върнаха и сега се чудят с какво да се захванат. Някои къщи са разрушени до основи. Казват, че голяма вълна, която изобщо не приличала на вълна, ги заляла. Водата, съдейки по отметките на къщите, е стигнала до половината от първите етажи, а след това се е отдръпнала. Яхтите от яхтклуба наблизо се бяха откъснали заедно с кейовете и се бяха разположили по средата на улиците - която докъдето е стигнала... Някои си бяха още вързани за парчета от кея. Падналите дървета даже вече не ги броя - те са навсякъде по улиците.
Семейство, което е пренебрегнало инструкциите за евакуация, се оказало
затрупано под къщата си
13-годишната дъщеря починала, майката е в критично състояние, бащата е в неизвестност. Съседи разказват, че миналата година, когато се евакуирали заради урагана Айрин, къщата им била ограбена. За Санди те решили да си останат вкъщи, за да не позволят на злосторници да плечкосат имота им.
Българи около нас няма много. От приятелите ми във Фейсбук разбирам, че всички в Ню Йорк, с които поддържам връзка, са добре. 
Не съм чула за пострадали българи досега. И жилищата им са добре, доколкото имам информация.
Кристина Велинова,
Стейтън Айлънд, Ню Йорк
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
